Събития

Гафовете на годината

Каква би била годината без гафове и съответно без смях? Ако имаше само постижения, най-вероятно щеше да ни е ужасно скучно, пък и егоцентрично. Ние решихме старателно да подредим всички грешки, случили се през 2013 в една малка непретенциозна класация и дано хората, чието дело са те да имат сетивата да погледнат на тях като на стъпало, което да ги предпазва от всеобщо обсъждане и необмислени действия. Бедите винаги се култивират в малки лабораторни колби, но все пак те могат или да се взривят, или да се пресекат – въпрос на избор и при двата случая.

ИЗВЪНГРАДСКИТЕ ПЪТИЩА – добре дошли в Безумистан

Когато дойде време да пътувате посока Дупница или Ихтиман, изживявате истинска екзистенциална покруса. Човек да се чуди има ли нещо по-тъпо от това в 21 век пътищата ни да бъдат като в средновековието, макар че вероятно и техните са били по-гладки.

„Самоков 365“ неколкократно тормозеше Агенция „Пътна инфраструктура“ с настойчивите си питания кога най-сетне ще се почувстваме като белите хора. За огромно съжаление резултатът приличаше на верижна катастрофа. Педантично подробните им отговори, които вие сте чели, научно обясняват, че в скоро време читави пътища няма да видим. Ако ни изнася, ако ли не – пробвайте алтернативен транспорт.

БУЛЕВАРД „ИСКЪР“ – също като коритото на река Искър

Булеварда, както е известно в Самоков, е артерията, която е централна и основна от центъра чак до изхода на града. Шофирането по нея е съпроводено с отвратително тресене, защото дупките и пукнатините са запълвани с интересни кръпки, които приличат на паяжина, погледнеш ли ги на слънце. Това не е асфалт, а мазут. Цялостен асфалт не се положи и през миналата година, което за улица в град, който води към световен курорт е направо смешно. Да не говорим, че ремонтите на улиците все се правят на парче. Булевард „Искър“ е поредното нелепо доказателство за това.

ОБЩЕСТВЕНИТЕ СЪВЕТИ – когато гръм удари, как ехото заглъхва…

Общинският съвет на Самоков явно е най-недолюбваният „орган“ след общинска администрация, разбира се. Като негов контрапункт се появиха два Обществени съвета. Единият през февруари – пряко следствие на недоволството срещу монополите, а вторият през ноември – като пряка реплика на управленческия монопол в града.

Дотук добре. Първият Обществен съвет тръгна като истинска алтернатива – със срещи, с много хъс, но по едно време рязко заглъхна и целият му заряд се изпари. Вторият Обществен съвет обаче възникна без да подозира за съществуването на първия /!!/. Да се замисли човек каква е тази комуникация или по-точно липса на комуникация.

Единодушно можем да кажем, че намерението им да следят изкъсно дейността на Общинския съвет остана глас в пустиня. Най-малкото, защото изобщо не ходят на неговите заседания, не се срещат с хората и съвсем не става ясно как ще се противодейства на истинския „антиморал“. Да не говорим, че не е ясно с какви действия ще дръпнат аварийната спирачка на действащата в момента номенклатура. Никой никого не слуша – в това се състои най-добрата рецепта за система хаос.

fontanГОЛЯМАТА ДЪРВЕНА ЛЪЖИЦА – Хитър Петър ряпа да яде

В Боровец се проведе фестивал на занаятите, чийто символ беше голяма дървена лъжица. По стар български обичай обаче, някой я сви. Тя беше голяма и масивна на всичкото отгоре, но респектиращите и размери явно не са били пречка за нечистите намерения на похитителите. Явно българите сме не просто надарен народ, ние сме си чисто прокълнати. И се борим най-жестоко със самите себе си. Факт е, че лъжицата изчезна, а интерпретациите почти месец вълнуваха скромната ни общественост. Тази година вероятно за символ организаторите ще изберат нещо не толкова напрапчиво и примамващо окото.

ПАМЕТНИКЪТ НА ХРИСТО БОТЕВ – абе, къде е батко?

„Портативният“ паметник на легандарния поет и революционер Ботев няма никакъв късмет в Самоков, защото при всеки ремонт е безмилостно изтръгван от мястото си и пренасян насам натам все едно, че е най-обикновена статуетка.

Поредният ремонт отново наложи преместването му, това се случва за втори път. Както се шегуват самоковци – преместиха го, за да не му свети слънцето в очите. Искрено се надяваме, че през следващите години няма да ни се наложи да го размятат насам натам, защото това е най-малкото неуважение към собствената ни история, колкото и облагородяващи да са мотивите. Неголемите ни запаси от отговорност към паметниците са знак как и с хората се прави подобно нещо – като пречи, ще го махнем, какво като е еди-кой си, голям зор…просто ще уволним егото ти.

СПИРАЛИТЕ В МАХАЛАТА – Ко? Не!

Искрен смях събуди това деяние на самоковския депутат Александър Методиев-Сали, който реши, че ще ограничава раждаемостта в ромските махали в софийска област, като раздаде на жените в активна детеродна възраст спирали.

Хубаво да, но половината от тях не знаеха какво е това и си го взимаха само защото е безплатно. Смях в залата и сълзи едновременно с това, защото по недвусмислен начин показа колко сме загазили в собствените си кълчища. Ех, този заядлив околен свят – как бързо се развиваш, а пък ние сме на опашката, още от времето на изборите в Свищов, за които пише Алеко!!

Доставчикът на тези чудеса обясняваше, че няма нищо тайствено и демонично в този уред – единствената тънкост е, че трябва да се постави от лекар. Ама освен спирали май трябваше да раздаде и по един учебник, за да стане ясно, че между изразите „бременна ли си?“ и „Не, чакам трето“ де факто няма никаква разлика.

„СУХИЯТ“ ФОНТАН – 8-мото чудо на светаlyjica

В разгара на тържествата по повод празника на града откъм Ларгото се чуваше неистов рев на инструменти и бълваха облаци от прах – от тях се роди за около половин месец новият ни фонтан. Наистина десетки пъти по-угледен от старото зеленясало корито с някакви абсурдни, но автентични за самото него си архитектурни форми.

Светещото чудо радваше града известно време, но малко след това започна да тече, буквално да се излива насред пейките. Сухият фонтан стана изненадащо течен, като заприлича на същински гейзер. Онлайн закачките не закъсняха нито секунда, като зевзеците взеха да предлагат рафтинг преживявания. През лятото фонтанът служеше и за обществена открита баня пред погледите на свикналите с всичко самоковци.

Дано през пролетта течовете от него да ги няма, защото искрено се хареса веднага, но народът не прощава, определяйки ситуацията с непоклатимото „Бързата кучка, слепи ги ражда“.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close