Галя Атанасова: Ситуацията с коронавируса ми прилича на война, но без военна техника

Анна Манова

Ситуацията в целия свят е напрегната заради коронавируса. За съжаление той взе голям брой жертви, а пикът му в нашата страна, по прогнози на експерти, се очаква в идните две седмици. Вчера стана ясно, че се удължава дистанционното обучение на учениците в страната до 13 април. Дали това ще е последното ограничение или карантинният период ще продължи до юни, както прогнозират други, все още е рано да се каже.

Голяма част от българите, работещи зад граница, се завърнаха в родината си. За други обаче това не е вариант, особено ако са се установили трайно със семействата си. Подобен е случаят на семейството на Димитър и Галя Атанасови и тяхната почти двугодишна дъщеричка. Самоковците вече 11 години живеят в провинция Офенбах на Майн, Германия. Галя все още е в майчинство, а съпругът й работи и в момента. Плановете на семейството са били свързани с изпращане на ясла на детето в средата на май и завръщането на работа на Галя, която работи на летището във Франкфурт. Също така са планували да се приберат преди лятото, за да се видят с родители, близки и приятели. Но всичко това е преди да бъде обявена пандемия в целия свят.

Здравей, Галя. Намирам теб и семейството ти в  чужбина. Благодаря, че ще ни разкажеш подробности за ситуацията в Германия в момента. Как си обясняваш всичко това, което се случва в целия свят?

Здравейте на всички читатели и съграждани oт Самоков. Благодаря за възможността да разкажа как ние тук в Германия се справяме в тези тежки времена. Аз, моето семейство и всички мои близки и приятели сме добре, моля се все така да бъдем. Ситуацията, в която се намираме в момента до някъде ме плаши, прилича ми на Трета световна война, само че тук няма тежка военна техника, а само един вирус, наречен COVIT-19.  Вирус, който ни връхлетя и разболя. Хората се побъркаха. Преди си ходехме спокойно по улиците, а сега само се оглеждахме и си казваме: „Ау, и този е с маска” и се стремим да бъдем на разстояние едни от други. Малко тъжно е всичко това, хората са изплашени.

Искам да те помоля да ми разкажеш малко повече по темата с коронавируса и как е положението в Германия? Как започна всичко?

Със семейството ми живеем в една провинция в Германия – Офенбах на Майн. Честно да си призная избягвам да гледам и слушам новини, но все информацията достига до мен. Всичко започна като на шега, все не ни се вярваше, че в Китай се случва нещо подобно и си мислехме, че ще ни подмине, но уви не е така.

В началото на март започна да се говори по – ефективно за коронавируса, лекарите бяха пуснали информация със симптомите и ако усетиш, че имаш такива приканваха да се свържеш с тях, а не да ходиш в кабинетите. Самите медицински специалисти организират екипите си до дома на пациента. Започна отменянето на масови мероприятия, семинари, конференции, обучения и прочие. Аз имах един семинар и едно обучение в края на месеца, но всичко беше отменено за неопределено време. В началото много се разочаровах, защото ги чаках от дълго време, но после усетих, че наистина нещата стават съвсем сериозни. След, което дойде и петък 13 март,  когато  обявиха на всички родители, че яслите, детските градини и училищата затварят врати до 19 април (3 учебни седмици и 2 от Великденска ваканция). Родители и деца трябваше да отидат лично, за да им бъде казано как ще се учи. Да им раздадат и необходимите материали. Има някои градини, които са останали и се грижат за децата на хората, ангажирани със кризата – медицински лица, полиция, хората от хранителната индустрия, за които работния процес продължава с пълна сила. Няколко дни по-късно беше обявено, че затварят повечето търговски обекти. В ресторантите и заведенията имаше ограничения да се стои на метър и половина отстояние едни от други. Но това не продължи дълго време, броят на заразените постоянно се увеличаваше.

Към днешна дата работят само хранителните магазини, дрогериите, бензиностанциите и аптеките. Като хранителните магазини са с удължено работно време.

 Какво се случва с работещите хора? Има ли предвидени компенсации от страна на държавата?

Хората се чудят как ще си плащат наемите и задълженията, много от тях загубиха и работните си места. Тези от нас с постоянни трудови договори имат сигурност и държавата ги защитава доколкото е възможно, но имам познати които смениха местоработата си и просто им изпратиха писма, че заради вируса няма как да им продължат договорите.

Много от работещите тук минават на съкратено работно време, като моя съпруг например. Това означава, че ще ходи на работа, но по-малко дни и разликата във възнаграждението ще се доплаща от безработните, но не 100%. Преди малко четох, че е влязло и предложение за допълнителни детски надбавки от 185 евро на дете, тепърва хората ще имат възможност да си подават документите. Ще се прави за срок от април до септември, но няма да ти бъдат необходими толкова много документи за попълване, само последния фиш от заплатата.

Като цяло немците се славят като дисциплинирана нация. Спазват ли се забраните? И има ли рестрикции за онези, които не спазват указанията на правителството?

Може да се ходи все още свободно навън, но максимум 2 души. Полицаи стоят на всеки ъгъл и се препоръчва само ако ти е неотложно тогава да излезеш. Улиците са доста празни, но не и пусти. Детските площадки са затворени и оградени с ленти и бележки. Общината работи само с неотложни казуси на хората и не всеки работен ден. Има табели и дезинфектантите почти навсякъде, но в магазините трудно се намират. Там всичко е изчерпано точно както е и в България. Лично аз гледам да си стоя с дъщеря ми вкъщи, почти никъде не излизаме, освен на двора за половин час. Пращам мъжа ми да пазарува, защото той така или иначе излиза, за да ходи на работа. Ограничили сме социалните контакти до колкото е възможно. Моите близки също, както тук така и в България. Трябва да бъдем съвестни и да се грижим едни за други иначе няма как да се справим.

Има глоби за не спазване на установения ред от порядъка на 300 евро. На летището във Франкфурт е пусто и полетите са драстично намалени. В града, в който живеем има 11 установено болни, от които 10 са под домашна карантина и един е хоспитализиран. За съжаление има й 1 смъртен случай от миналата седмица на 89 – годишен мъж с придружаващи заболявания. В цяла Германия са потвърдени 27,436 души, заболели от коронавирус.

Има ли презапасяване с хранителни продукти както бяхме свидетели в България, а и в други държави?

Хората се презапасяват, а аз се чудя защо. Все пак големите вериги продължават да работят и без храна и вода няма как да останем. А тази истерия с тоалетната хартия все още не мога да я проумея и не доумявам как е възможно да се бият за нея, та това не е хляб.

За съжаление никой не може да каже с пълна точност и да даде ясна прогноза до кога ще продължи тази неприятна за всички хора ситуация. Можем само да се надяваме да свърши възможно по-скоро и с по- голям процент излекувани.

Какво е личното ти послание?

Посланието ми към всички е:  бъдете здрави и отговорни към случващото се. Останете си вкъщи и се опитайте да гледате позитивно на нещата, всичко ще се оправи! Сега имаме възможността да правим неща, които в забързаното ни ежедневие не успяваме. Възползвайте се!