Галина Стефанова:”Тук не е като в България – да работиш и да не работиш да нямаш”

Мария Галчева

Още сме в Лондон. Срещата с младите самоковци там продължава. Тази седмица сме при Галина Стефанова – една много позитивна и симпатична наша приятелка. За щастие не ни отказва, дори напротив – сама казва на тази тема трябва да и се даде повече гласност. Да, наистина, българите в чужбина са много и броят им постепенно се увеличава.

Галя е в Лондон от близо година. За новия и живот там и за всичките и впечатления, за липсите и за предизвикателствата на цивилизацията, ви оставяме да научите сами от интервюто малко по-надолу.

Здравей, Галя, къде те намираме към тази дата?

Здравейте, намирате ме в Лондон, South Woodford.

От колко време вече си там и как протича животът ти на кралска почва?

В Лондон съм от 15.02.2014 година /т. е. година и три месеца/.

Свиква ли се с тамошния начин на живот?

Свиква се ….

Работата – лесна или трудна задача?

Тук само за мързеливия няма работа.

Има ли много българи там, където си ти сега и какво е впечатлението ти от тях не на родна почва?

Вече има цели квартали от българи. Около мен са приятелите, които много помагат.

Какви бяха първите ти впечатления от хората там, от система, въобще от всичко?

Първите месеци бяха на осъзнаване. Всичко е много уредено, хората са изключително учтиви.

Кое е нещото, което най-много ти липсва?

Най-много ми липсват родителите.

От друга страна – кое пък е това, което най-много ти харесва?

Всичко ми харесва, транспортът е уреден, опитвам различни плодове, зеленчуци, „за нищо пари”, има огромни площи с паркове за релакс, забележителности. Срещам се с хора от различни националности и култури, черпя опит от тях.

Какъв беше твоят мотив да заминеш и защо, според теб, все повече хора се решават на тази стъпка?

Работата ми в България беше стабилна, но не толкова доходоносна /знаете парите никога не стигат/, нямаше развитие. Българите са издръжлива нация и търпят до последно да живеят на прага на минимума.

Все повече хора се решават да заминат, за да издържат семействата си или самите себе си. Тук в UK ако работиш здраво, имаш пари, ако не работиш нямаш. Не е като в България – да работиш и да не работиш пак нямаш, ами, че то какъв е смисълът да се тъпче на едно място?

Как се бори носталгията?

Носталгията беше първите три месеца, но вече няма такава… Все пак живеем във века на комуникациите. Чувам се със семейството ми и останалите приятели в България непрекъснато.

Има ли връщане назад някой ден?

Някой ден ….

Какво остава за теб сега България?

Родителите, сестра ми и семейството й, много малка част от приятелите, другите вече са пръснати в чужбина.