Габриела Даганова ще представи Самоков на „Пирин фолк”- Сандански 2020

Анна Манова

Ангелогласната Габриела Даганова ще представи Самоков в тазгодишното издание на „Пирин фолк”- Сандански 2020. Тя ще участва в надпреварата за изпълнителско изкуство с песента „Зайди, зайди ясно слънце”. Това е една сбъдната мечта за талантливата Габриела, която от малка е закърмена с народната музика, а най-голямата й любов е пиринската фолклорна област и македонската песен. Причината е, че тя тече във вените й като родова памет. И както се казва от корена си не можеш да избягаш, той те държи с особена сила и магнетизъм.  И не ти остава нищо друго да се вслушаш в него.

Любовта й към музиката се проявява още в ранна детска възраст, като сериозна диря в развитието й оставят дует Спасови, които откриват заложби в нея и я вдъхновяват да заобича още повече македонската песен. След това продължава с пеенето като част от ДВГ „Медени звънчета”, под ръководството на Даниела Георгиева. И сега, когато си спомня за тези дни гласът й затреперва, а очите й се пълнят със сълзи от благодарност, защото е разбрала, че за да вървиш по пътя на изкуството, освен талант, трябва й някой да ти подаде ръка и да повярва в теб и това, което носиш.

Пеенето е част от житейския път на 26-годишната Габриела. И макар понякога да се опитва да избяга от него, завършвайки специалност „Българска филология” в Софийския университет или „Публична реч” в НАТФИЗ, музиката е винаги  някъде наблизо. Даганова има множество участия и награди от фестивали и конкурси.  Печели първо място от IX-ти национален фестивал на детска забавна песен на фолклорна основа ,,Златен извор“ 2007 г., а през 2010 получава второ място от същия фестивал. Тя е лауреат Първа степен от Международен фестивал ,,Приятели на България‘‘ – Асамблея на детското и младежко творчество през 2011 г. През 2016 г. участва в телевизионното предаване ,,Пееш или лъжеш‘‘ и печели голямата награда. Но мечтата й е да се качи на сцената на „Пирин фолк”, което ще се случи тази година на 29 август.

Повече за подготовката и участието в големия фестивал за македонската песен ще разберем от Габриела Даганова.

Габи, срещаме се няколко седмици преди да се качиш на сцената на „Пирин фолк”, където ще представиш Самоков. Разкажи как реши да участваш и как премина селекцията пред журито?

За тазгодишното издание на фестивала разбрах от публикация на дует „Пирин”, за което съм много благодарна. Защото не бях сигурна предвид обстоятелствата в страната дали ще се проведе, но много се надявах и се молех да се случи. От много години имам желание да участвам. Сега усещах, че е моят момент. Пуснах една заявка и се явих на селекция пред жури.  За представянето си избрах една много специална песен за мен, която изпълнявам с огромно удоволствие – „Нестинарка”. Текстът е много вдъхновяващ и е на самоковката Василка Войнова, аранжиментът е на Валентин Спасов. Тази песен за мен има изключителна стойност. Това отговорих и на журито, когато ме попита защо точно тази песен съм избрала – текстът е невероятен, има в нея самоковската нишка. Понеже участвам в Конкурса за изпълнителско изкуство реших да се явя със „Зайди, зайди ясно слънце”.

Защо се спря точно на тази песен? Не е ли много трудна за изпълнение?

Тази песен е страхотна, но е много трудна. Трябва много да се събера и много добре да се подготвя. Целият август месец съм се отдала на това. Историята около песента е доста интересна и вълнуваща за мен. Преди две години на едно семейно приключение отидохме в пещера „Проходна”. Не бях стъпвала там, но много исках да отида. Когато влязох в пещерата самата песен си дойде. Започнах да пея, а там акустиката е невероятна. Всички хора започнаха да се обръщат и ме снимаха докато пея. Непозната за мен жена е пуснала клипа във фейсбук и това видео достигна над 1 млн. гледания. След това много хора ми писаха, че се гордеят с мен. И реших, че това трябва да е песента, идва от сърцето.

Какво е за теб сцената на „Пирин фолк”?

„Пирин фолк” е една магия. И то българска, много свещена, аз съм си българист човек. Има изключително много мъдрост в народните песни. Много се надявам, че чрез този мой опит да се кача на тази сцена ще покажа на младите хора, че могат да черпят мъдрост от вековете. Пиринската фолклорна област ми е много на сърце. Закърмена съм с македонската песен. Едната ми баба е от Петричко, а другата от Благоевградско. Коренът ме тегли, както се казва. И вярвам, че няма случайни неща в този живот. За аранжимента на песента ми се погрижи г-н Валери Димчев, който се оказа, че е родом от едно село близо до едната ми баба. И се получи една много приятна връзка и близост.

Истината е, че от много време имам желание да участвам в „Пирин фолк”, но нещо все се случва и ме възпрепятства да се явя. Може би сега е най-точният момент. Аз силно вярвам в това, вярвам в Господ и знам че той ми показва кога е времето, мястото и начинът.

Фестивалът е на много професионално. За мен е чест и удоволствие да се кача на тази сцена. Най-голямата ми награда е, че ще събера роднините си да ме гледат и ще пея за тях. И най-вече за мама. За мен семейството е основополагащата единица за развитието и израстването на един човек. Благодарна съм и на моите учители. Моята най-голяма награда е участието във фестивала.

Спомена, че през август ще си отдадена на песента „Зайди, зайди ясно слънце”. Кой ти помага в подготовката?

Тук е мястото да кажа, че ДВГ „Медени звънчета”, от която съм била част, е най-добрата школа. И сега ръководителят й г-жа Георгиева ми помогна в избора на песен и в коя тоналност гласът ми се чувства добре. Това е човек, на който когато и да се обадя винаги е насреща. Даже, когато говоря в момента в мен напират сълзи от благодарност и уважение. Благодарна съм на съдбата, че това е моят учител, моят будител. Благодарна съм и на доц. Алис Боварян, която ме подготвя вокално. Голяма роля в моето развитие изиграха и дует Спасови. Много съм щастлива от това, че животът ме е срещнал с такива професионалисти, от които мога да науча много.

Има ли място музиката като професионално изражение в твоя живот? Смяташ ли това един ден да бъде твоето единствено амплоа?

Бих се радвала, ако по пътя си срещна добра възможност за професионална реализация. Понякога ме осенява муза и за текстове, които вървят с мелодия в главата ми и вярвам, че един ден, ако Господ е рекъл, ще видят бял свят. А това, няма да крия, ще ме направи изключително щастлива. Благодат е, когато човек успее да превърне хобито си в професия… А кой не мечтае именно за това? Но, всяко нещо с времето си. Аз не бързам, бавно и постепенно, с много труд и лишения всичко се постига.