Мария Галчева
В последните няколко години специалностите „Журналистика“ и „Връзки с обществеността“ станаха изключително популярни. Много млади хора се насочиха към тях, водени от различни мотиви. Българската действителност обаче предлага реализация в насока доста по-различна от това, което се изучава на студентските скамейки. И това донякъде опира до устоите на личността, нейната ценностна система, възпитание и критерии за морал. Понякога да бъдеш честен и откровен струва много в журналистическата професия. А цялата романтична феерия около нея в голям брой случаи е разпръсквана само с една дума.
Но младите колеги все още не са видели тази страна на монетата. Преди тя да се обърне, ще се вгледаме в най-искрените намерения, които подтикват да хванеш перото и да започнеш да разказваш за хората и за света.
Днешната наша гостенка не скрива, че нейна страст е литературата. За Габриела Велчева журналистиката идва като провокация към самата нея и като желание да изразява себе си без да се налага да се съобразява с определени наложени тези.
За нейния път и за решението да следва пътя на въпросите и отговорите ще ни разкаже Габриела, а в края на самото интервю, тя ми задава един хубав въпрос, на който аз съм максимално и болезнено искрена, както всеки път. За което знаете, винаги съм плащала висока цена.
Кой кого откри – ти журналистиката или тя теб?
Стана неусетно…по-скоро тя мен! Преди да дойде времето, когато трябваше да избирам, какво искам да уча, не съм си и представяла, че ще избера точно журналистика. Литературата е моя слабост и се бях насочила към българска филология, макар че моята класна – г-жа Коеджикова, ме наричаше на шега Наплатанова. Интересът ми към журналистиката дойде по-скоро от провокацията да се явя на изпит и да изразя свое лично мнение по дадена тема, а не така дълго употребяваните разработени теми за наши автори и лесния вход с матура. Аз съм от хората, които вярват в съдбата, винаги когато трябва да взимам важно решение слушам вътрешния си глас, така беше и този път!
Кога разбра, че това е твоето призвание и искаш да се посветиш на него?
Винаги съм си представяла, че ще занимавам с нещо различно, с което ще мога да изразявам чувставата и мислите си, да бъда себе си. Призвание… ще видим в бъдеще дали ще успея, но… провокация ДА, защото от малка се интересувам от различни неща и не бих се затворила в рамка! Журналистиката би дала простор на интересите ми или поне така се надявам!
Беше ли трудно да бъдеш себе си на изпита, въпреки мисълта за трудното влизане в този факултет?
Най-лесното нещо на този свят е да бъдеш себе си или поне при мен е така, а и все пак преподавателите искат нашето мнение, нашите възгледи по дадения проблем, нещо с което да ги „грабнем“ и да се различим от останалите.
Във времена на все по-недостойна журналистика, със занижени етични и морални критерии, как виждаш себе си на този нерадостен фон?
Всяка професия има и лоша и добра страна, всеки журналист сам избира дали да бъде обективен и да казва истината или да се поддаде на изкушенията. Никой не е безгрешен, но ще се старая да бъда себе си и да представям фактите такива, каквито са от всички гледни точки. Казват, че журналистиката е продажна, но истинта е, че изборът е на самата медия и на журналиста, а публиката е тази, която казва последната дума и е най-големият критик.
Имаш ли журналист-пример, от когото да се учиш?
Има много журналисти, от които мога да се уча. Няма добър и лош журналист, защото можем да научим от всеки по нещо. Дори и това какви не трябва да бъдем! Контраста е ясен от едната страна е Бенатова, а от другата е Беновска. Голям коректив за мен е Карбовски.
Ти самата за какво би искала да пишеш или да говориш?
В днешното сиво ежедневие, всеки ден слушам все по-мрачни и тъжни новини и събия. Бих искала да говоря за хубави неща, за всичко онова красиво около нас, което ние просто подминаваме и незабелязваме, защото бързаме. Защото малките неща в живота, всъщост са най-ценните! Всеки ден в подлеза на СУ един дядо свири на цигулка, той винаги е усмихнат и стопля сърцата на много хора, но само на тези, които успяват да отделят минутка от ценното си време, за да го погледнат и да се заслушат в невероятната мелодия, която излиза от струните на страта му цигулка. Искам да разкажа за тези хора, които въпреки мрачната действителност не спират да се борят и да се радват на живота и пръскат светлина за всички нас! Обичам да се докосвам и до темата за българското, традициите и нашата идентичност, това е непресъхващ извор за мен!
Колко цвята има истината, според теб?
Някои хора казват, че истината е една. Аз не мисля, така истината има много гледни точки и за всеки човек истината е различна, важното е да можем да разбелем и чуждата истина, а не да виждаме само своята, затова и няма точна палитра, а има основни цветове и нюанси и истински художник е този, в чиято картина има нюанси.
А лъжата?
Не харесвам лъжата! Да има благородна лъжа, но аз съм търсач на истинските неща, истинските стойности, истинските чувства, истинските хора и не приемам заместители. Харесвам уникати, а лъжата за мен е негатив. Тя прозира и през най-завоалираните неща.
Къде е клишето при журналистите и колко често те стъпват върху него?
Това е нещо, което слага клеймо върху Аза на журналиста. Липсата на собствено мнение или страха да го изразиш води до плагиатство и клишета в журналистиката. За жалост примерите са не само в жълтата преса. Смешно е когато едно и също лице се появява по наколко ТВ канала, дори и в едно и също ефирно време, или от всички ежедневници „крещи“ едно и също заглавие, еднакво шокиращо. Не е важна темата, а начина, по който ще бъде поднесена. Клише е когато журналиста се опитва да се „хареса“ на публиката-никога не се получава.
Кое предпочиташ – да разкажеш историята на историите или да зададеш въпросът на въпросите?
По-скоро да провокирам хората с добри идеи, каузи… Не просто да констатирам факти, а да търся и показвам пътища и хоризонти… да решавам проблеми, да помагам!
Възможно ли е да „опитомиш“ себе си в името на кауза или на причина?
Да бъда „опитомена“ е много трудна задача, бих казала и невъзможна. Аз съм личност и като такава съм свободна да имам мнение и да отстоявам позициите си, не мисля, че има нещо на този свят, което да ме пречупи до толкова, че да си променя възгледите.
Знам, че много от нещата, които казах са твърде розови и че делникът може би ще ме приземи, но искам да вярвам, че красотата и вярата в доброто ще ме води напред!
Аз също бих те попитала: „Кое е това, заради което си заслужава да те последвам като журналист?“
Мария Галчева: Моят отговор на този въпрос ще бъде продиктувам от опита, който съм натрупала през годините. Въпреки че „Самоков 365“ е регионална медия, това в нито един случай не е намалявало отговорността, която съм носила. Дори напротив. Заради малките ни размери като населено място, се получават големи зависимости, които често се налага да „нагазиш“. Без значение от последиците. Или по-точно, както е при мен, без да ти пука за тях. Защото, когато си прав и имаш съответните доказателства и аргументи, ти е необходимо единствено смелост, за да се заявиш. Ти носиш отговорност пред общността, когато си се нагърбил с професия като тази. И е въпрос на себеуважение и достойнство да кажеш някои очевидни за всички неща.
Само и единствено заради това се печели уважение, което те легитимира пред останалите и по този начин успяваш да изградиш себе си като достоен човек. Това е от голямо значение. Да питаш и да изискваш ясни и точни отговори. Без страх. Без автоцензура. Без недомлъвки.
Тези неща са ме държали през цялото това време в пълна готовност да понеса всяко последствие. И нито веднъж не съжалих, че правя това. Така калих себе си – чрез тази смелост. Сега мога да посрещна всяко предизвикателство без изобщо да се страхувам.
