Анелия Балабанова
Само преди броени дни Хорът на ветераните-туристи при ТД „Рилски турист” – Самоков отпразнува своето половинвековно съществуване. 50 години, белязани с любов към туристическата песен и изпълнени с многобройни участия на сцени у нас и в чужбина. „Времето, прекарано с Хора се оказаха най-хубавите години за мен. Той успя да се разрасне с доста добри певци” – сподели диригентът Борис Стрински. Маестро Стрински, както всички го наричат е един от двигателите за изявите на певците-туристи. С присъщата му скромност, талант и неизменния акордеон в ръце той е винаги готов да зарадва зрителите. Поредното, 1010 излизане пред публика на самоковските хористи, беше регистрирано в софийската зала „Средец” по повод 60-годишнината на колегите им от „Планинарска песен”. Това е поредното, но не и последно участие за родните певци-планинари. В своята Светая Светих, пазеща спомени и спечелените многобройни награди, диригентът Борис Стрински ни споделя своите следпразнични размисли за отминалия юбилей.
Маестро Стрински, наскоро Хорът на ветераните-туристи отбеляза своя половинвековен юбилей. Малко или много са 50 години?
50-те години прекарани с хора са едни от най-хубавите ми години. Той се разрасна доста с добри певци, притежаващи уникални гласове. Започна своето начало доста устремено, с много изяви. Открихме почти всички конгреси на Българския туристически съюз /БТС/, а първото официално излизане на сцена беше на Предела пред многохилядна публика. Навсякъде ни посрещаха много радушно, с овации. С песните си сме открили сме много хижи и заслони. 1972 г. бяхме поканени от Дупница на новата хижа „Скакавица”. Неизменни участници сме в ежегодния празник на Рила, който се провежда на Мусала, както и във всички песенни празници „Песните на България”. Първото им издание се проведе в Плевен. Пели сме навсякъде – като почнете Варна, Шумен, Плевен, Славяново, Габрово, Велико Търново, Горна Оряховица, Трявна, Троян, Тетевен, Враца, Видин, Казанлък и на много други места. Установихме и връзки с германския хор от град Зебнитс – „Бергщайгерхор” и направихме четири посещения там. Те ни върнаха визитата. Знаят ни в Германия и съседните на България страни – Румъния, Македония, Гърция, Турция. Хорът има много богат репертоар. Болшинството са туристически песни, но освен тях имаме черковни, бойни маршове, народни песни от Самоковско. В Самоков сме участвали на празника на Булаир, честванията за Левски, гергьовденския парад пред ДНА.
Да не забравяме и „Бялата порта на Рила”, превърнала се в запазената марка за Самоков, а може би и за Хора на ветераните-туристи…
Да. Много хора вече знаят за традиционна проява, включена в събитията за празника на Самоков. „Бялата порта на Рила” е известна в цяла България. Има я и като част от календара на БТС. Този фестивал ще продължи да съществува, както съществуват и редица други празници, провеждани от туристическите дружества в страната – „Прекрасна си, мила Родино” в Казанлък, „Средногорско ехо” в Стара Загора и др. В началото на месеца пяхме за 1010 път в София, в зала „Средец” по повод 60-годишнината на хор „Планинарска песен”. Концертът мина много добре. Изпълнихме песен по моя композиция в памет на Филип Аврамов. Регистрирали сме 1010 изяви за 50 години, което за един певчески състав е нещо изключително значимо. Рядко има формация с такова постижение.
Спомняте ли си в кой момент се появи желанието сам да композирате песни?
Желанието се зароди спонтанно в мен с появата на първата ми песен – „Песен за Самоков” и последвалата я „Песен за Мальовица”. Те изникнаха през 1970-та година в момента, когато поех хора след кончината на Димитър Тончев. След това дойде „Планински зов”. Започнаха да се редят „Песен за Асеновград” по мой текст и музика, песен за Рельово. Композирал съм към 150 песни издадени в шест сборника. Сега в момента се готви седми.
За какво мечтаете?
Мечтая да се появи някой свестен човек и той да може да свири на инструменти. Да приеме присърце хора и да ме замести. Този хор трябва да се ръководи от човек, който свири на инструмент и той да е или йоника или акордеон. Ще търсим варианти в тази насока.
Трябва ли да продължи съществува този хор?
Разбира се. Тези 30 човека, които сега участват в него са редовни, запалени с много богат репертоар от близо 140 песни – като се почне от класика, бойни маршове, народни песни, дори и черковни.
Виждате ли плам в очите на младите хора?
За съжаление такива няма. Съставих сборник от 25 песни, подходящи за детски състави. През годините бях ръководител на един състав, който беше известен в цяла България – детски хор „Рилчета” към НУ „Станислав Доспевски”. В определен момент го дадох на моя колежка завършила музикална педагогика. Изкара още година и половина. Тя отиде да живее на друго място и нямаше кой да поеме хорчето. „Рилчетата” бяха известни в цялата страна като в хора участваха повече от 60 деца.
Трябва ли да се осъвремени хоровото дело, за да бъде то адекватно на съвременните интереси и потребности?
Хорът отговаря на името си – Хор на ветераните туристи и в основата на неговия репертоар трябва да бъде туристическата тематика. Аз самият не съм привърженик на крещящите песни, на скачащите от гама в гама и на тези, в които няма мелодия. След това се чудиш как да я запомниш. Една туристическа песен на третото изпяване вече си готов да я пееш, защото в същността си те са мелодични, звучни, съдържателни, патриотични. Аз специално не съм привърженик на съвременната джазова музика. Душата и сърцето са ми на друго място.
Лекотата, с която се запяват туристическите песни ли ги прави толкова обичани?
Песен, която е съдържателна, мелодична и лесно се запомня е винаги добре желана за публиката. Още повече, че почти всички туристически песни са патриотични. Отразяват красотата на нашите планини, на природата, на цяла България, която е една прекрасна страна.
Ако трябва сега да избирате своя път, отново ли бихте поел към туристическата песен и планината?
Разбира се, там ми е сърцето. Човек не може да избяга от себе си. Аз съм планинар още от младежките си години. Още като ученик съм ходил на Мусала, Мальовица. Прекосявал съм маршрута до Рилския манастир. Почти съм обходил Родопите, Стара планина – също. Мечтата ми е тази планинарска песен да продължава да съществува, да се развие. Малко хора оцениха, че това е нов жанр в богатата песенна палитра.
