В самоковския антиквариат – за всекиго по нещо

Анелия Балабанова

Името на Плюшкин – измисленият  герой на Гогол от романа „Мъртви души” става производно на „плюшкиновщината”  –  синоним на крайно скъперничество и събиране на безполезни вещи и дори захвърлени боклуци. За мнозина старото е демоде. Така ли е наистина и имат ли място старинните вещи в днешния модерен и динамичен свят? Категорично да, особено що се отнася до тяхната антикварна и сантиментална стойност. И тук в никакъв случай не говорим за някаква вещоманщина и затрупване с различни предмети, а по-скоро за едно връщане към миналото и корените. Трикракото столче, старият часовник, поизбелялата изрисувана стомна, газеният фенер ни пренасят в едно друго време, в един друг свят. Помагат ни да усетим духа и романтиката на едни отминали години. Към това безценно усещане ни връща Цветан Таинов чрез антиквариата, който е създал. Със сигурност сте го виждали и минавайки през  Т маркет,  е успял да привлече вниманието ви. Какво е продиктувало неговата поява?

Г-н Таинов, има ли място старите предмети от бита в съвременното усещане за естетика и вкус?       

Да. Мисля, че все повече навлизат по домовете на хората, но за съжаление е наистина скъпо удоволствие да си обзаведеш дома в някой от стиловете като ренесанс, рокобароко и т.н.  Затова хората не могат да си го позволят.

Как се роди идеята за антиквариат, която сама по себе си е уникално хрумване за град като Самоков?

Аз от малък съм фен на старинните предмети и вещи. Обичам нашия град, бит и традиции. Така съм възпитан от моите родители, но най-вече моята баба ме научи да обичам всичко родно – да милея, да го съхранявам и ценя.  Затова реших да предприема една такава стъпка и да направя антиквариат в Самоков, за да може да съхраним нещата, които повечето хора са  готови  да изхвърлят на боклука, без да знаят каква история притежават тези предмети, колко ценни са и каква сантиментална стойност са имали за някой друг преди това.

И само да вметна, че аз съм колекционер, а не търговец и не това е бизнесът, с който се изхранвам. Това е скъпо хоби и идеята е някога всичко, което съм събирал през годините да бъде показано и посещавано от самоковци и гостите на Самоков.

Какво може да намерим в него ?

Може да се видят интересни неща, но нека обобщим – има за всеки по нещичко.

Любопитни биха били подробностите относно това по какъв начин се сдобивате с нещата, които продавате?

Повечето от нещата се купуват, но има и хора – малко са наистина, но ги има, които донасят  и оставят вещи, наследени от  техните баби и дядовци. Просто за да не ги изхвърлят ги оставят, което аз не го разбирам. Все пак е по добре да са при мен от колкото на сметището. Всичко се купува. За жалост хората нямат много възможности и се рашават да се разделят с някои неща, които са им завещани от техните родители, за да могат да се изхранват или да преживяват. И са готови на всичко,което е жалко защото всеки се е борил да създаде съхрани нещо но държавата ни е такава че нямаме много избор и сме принудени да го правим като казах да се изхранваме.

Към какво от предлаганото има най-голям интерес?

Наистина най-голям интерес има към нашенското, българското. Търси се оборудване за барбекюта, битови стаи и декорации на заведения.

Мислите ли да се занимавате с това и в бъдеще?

Да, разбира се. Това е моят начин на живот не е само бизнес

Носят ли някакви послания предметите, използвани в миналото и какви са техните предимства?

Разбира се ,че носят всеки един предмет има история и послание как са живели нашите предци (баби и дядовци), как са работили, как са тъкали, прели вълна и са обработвали земите ни. Как са се грижили за добитъка и са гледали децата си. И още – как са празнували празниците, как са се женили, какви обичаи са имали, какво е било облеклото им и т.н.. Просто с две думи – как са живели, което е страхотно защото се пренасяш за момент в някакъв друг свят и забравяш натовареното ежедневие, разпускаш и се чувстваш прероден. Поне мен антиквариатът така ме зарежда всеки път като отида там.