Анна Манова
Почти всяко пространство бързо и лесно може да се превърне в импровизирана хоротека стига да има хора, които обичат да се държат за ръце и сърцата им да пулсират в неравноделния ритъм на българската народна музика. Тогава сърцето не мирува. Става и заиграва на мегдана, завиват се кръшни хора, стъпките отекват по земята и правят огнени следи, а обикновеният наглед делник веднага се обръща на празник. Все повече хора започват да проявяват интерес към самобитното и българското, да търсят корените, да искат да знаят и да препредават след себе си. И съответно да търсят обединители на интересите си и хора, които могат в детайли да ги запознаят със спецификата на българския народен танц, с неговата сила, откъде идва и къде отива.
Такава мисия имат и фолклорен танцов ансамбъл „Рила”. Те са създадени в гр. Дупница, а техен главен художествен ръководител е Кирил Амбарков. От началото на тази година ансамбълът има групи и в нашия град, а техен хореограф е Борислав Искрев. Те двамата, запалени по българските танци, изразители на типичния темперамент на българите, завършват хореография в ЮЗУ „Неофит Рилски”, гр. Благоевград. И решават да продължат професионалния си път заедно. От това съвместната им дейност „ражда” фолклорни танцови групи за любители по цялата линия Дупница – Самоков, обединени под името „Рила”. В Самоков за половин година от съществуването си вече има сформирани групи за деца, а напредналата група може да се похвали с над 30 научени хора. Като още на първото си участие на I-ви Международен фолклорен фестивал, провел се в Сапарева баня, взимат второ място, както и трето място за хореография на VI-ти национален фолклорен фестивал „Рила ни гледа”, провел се на 13.06.15 г.
За това модерно ли е да се танцуват народни хора, за връщането към традициите и неделното хоро четете в следващото интервю с един от ръководителите на ТА „Рила” Борислав Искрев.
Какво Ви доведе в Самоков?
Оттук си намерих жена /усмихва се/. Иначе аз съм от София, а хореографът Кирил Амбарков е от Дупница. Срещнахме се като студенти в Благоевград и след завършването ни решихме да работим съвместно. Групите в Дупница са няколко – детска, детско-юношеска и за големи и са създадени преди 5 години. Решихме да направим такива и в Самоков. Като погледнем линията Дупница – Самоков всичко е Рила. Имаме танцови групи в Ресилово, Сапарево и Самоков, с две думи по цялата линия. Като тук е най-новата, стартирана от 13 януари, тогава се проведе така да се каже първият ни урок по танци в Самоков. Играем в зала „Арена”Самоков.
Какви са Вашите наблюдения, има ли желание от страна на самоковци към подобен тип „ангажименти” в свободното време?
Определено имат желание. Започнахме малка бройка и през тези 6 месеца доста се записаха и още продължават да се записват. Като начинаещата група тогава сега е доста напреднала. Създадохме втора и трета група, както и две групи деца. Часовете ни са от понеделник до петък, като имаме занимания и в училище НУ „Станислав Доспевски”.
Според Вас усеща ли се една тенденция за завръщане на интереса към българското?
Да, защото, ако не се завръщаше, нямаше да ги има хората в залата, нямаше да го има неделното хоро, което се състоя в началото на юни на площада в Самоков, както и в други градове. Колелото се завърта. Хората се интересуват и усещат тази необходимост. Неслучайно в София има и специално направени за целта хоротеки. Скоро време сигурно и тук ще направим. Неделното хоро всъщност беше една хоротека на живо.
Вие изпреварихте следващия ми въпрос. Откъде дойде идеята за неделното хоро, което се състоя на площада в Самоков на 07.06.15?
Идеята дойде от Община Самоков, които се свързаха с нас и ни помолиха да се включим. И ние се съгласихме. Не само тук в Самоков го има, доколкото знам е общонационално. Като основната идея не е тайна, че е стартирана от селата, от мегдана – центъра на селото. Всеки знае, че неделя е почивен ден и този ден е предвиден да се отпочине от работата по нивите. По този начин хората се забавляват, всички се държат ръка за ръка, като идеята е да няма дразги, а само забавление.
Ще има ли още такива неделни хора?
Предполагам, че ще има. Плануваме някои работи, но за сега нищо още не мога да кажа.
Какви изяви до този момент има ТА „Рила” гр. Самоков?
Фолклорен танцов ансамбъл „Рила” гр. Самоков като нов клуб, за първа изява на I-ви Международен фолклорен фестивал „Сапарева баня – 2015” спечели второ място в своята група и всъщност това беше техният летящ старт. Аз го казах и на танцьорите, че се хвърлиха с главата надолу в дълбокото. За първа изява вече имат сребърен медал. Те са само на 6 месеца, но не се подготвят с това нещо от толкова, а от началото на април, а самият фестивал беше на 31 май. Друга наша изява беше на 13.06.15 г. в гр. Дупница. Там самоковската група се представи на VI-ти Национален фолклорен фестивал на обработените народни хора „Рила ни гледа”, където взехме III-то място за хореография.
Какво предстои нататък във времето за самоковската група?
Следващото ни участие е на „Магията на Рила”, което ще се проведе в Боровец на 19.06 – 21.06. Там самоковската група ще се представи съвместно със Сапарево, както се получи на неделното хоро. Направихме една обща формация и се надявам да се представя навсякъде добре, където ни поканят.
Модерно ли е да се танцуват български народни хора?
Определено вече да. Преди българинът гледаше по-скептично. Сега се промени това светоусещане. Имал съм възможност да излизам на много сцени не само в нашата страна, но и в чужбина. Имам опит като танцьор още като студент съм излизал навън. Досега на наша сцена един или два пъти сме изправяли хората на крака, а в чужбина всеки път.
Каква е принципната разлика от това да си танцьор до превръщането в хореограф?
Разликата е голяма, в един момент танцуваш, а в другия ръководиш. Това с ръководенето е малко сложно, отговорно и нож с две остриета. Трябва да внимаваш с подхода към хората, как им преподаваш, като с по-големите е по-лесно и може с по-твърда ръка, но при малките си трябва и психология.
Участвали ли сте в някакви надигравания с дупнишката група?
Да. Може би знаете, че в предаването „Надиграй ме” колегата Кирил Амбарков изведе клуба от Дупница на финал. А на финала те победиха танцьорите от Самоков. И в един момент Самоков ни приема радушно и имаме групи и тука. Явно самоковци не таят лоши чувства.
Колко хора знаете? И кое е най-лесното и съответно най-трудното?
Труден въпрос, много хора знам. За който не се е занимавал, всички хора са трудни.
Възпитава ли се любовта към хората?
Аз не съм го учил, сам съм искал да започна да се занимавам точно с това. Моят старт е от 4-годишна възраст и така вече 24 години се занимавам само с това. То си е в мен. Човек си го носи, не е до учене и възпитаване.
А как стоят нещата при най-малките, знам че има танцьори на по 5 годинки?
Започват от А и Б, както в училище. Стартираме с позиция на крака и ръце, стойка, как да изпълняват дадените упражнения, загрявка. Загрявката е най-важната, защото тя подготвя тялото за понататъшните интензивни натоварвания с танците. В противен случай ще им направим някаква травма.
И за финал Вашето послание?
Трябва да обичаме народните танци. Тези, които играят при нас, споделят, че след тренировка се чувстват добре, имат тонус, някои от тях са свалили и килограми.
