КултураРегионалниСамоков
В ритъма на една неугасваща любов към Самоков – Диляна Христова и гостуващите музиканти на фестивала „Жива вода“

Анна Манова
Популярната пианистка Диляна Христова, която е родом от Самоков, подготвя международен музикален фестивал в града в началото на август. Амбицията на Диляна е в родния й град, където преди около 40 години започва нейният професионален път, да гостуват световноизвесни имена. Така в съзнанието й се ражда фестивалът „Жива вода“, който ще се проведе между 7-12 август. Той е част от културния проект „Завръщане в Самоков“, организиран в съвместно сътрудничество между Диляна Христова и Община Самоков. Инициативата цели да покаже откъде са тръгнали някои наши съграждани, за да достигнат до световни върхове в своите професии.
Повече от 25 години Диляна Христова живее и твори в различни континенти, като малките й „бягства“ до родното място често са кратки. През 2019 г. идва в града за да изнесе концерт в читалище – паметник „Отец Паисий – 1859“, който е един своеобразен разказ за живота на пианистката. А през 2020 година, когато пандемията я връща отново тук, тя е с намерението да остане едва месец. Но минава година, която Христова определя като изключително смислена и ползотворна.
За организацията на фестивала „Жива вода“, идеята, реализацията и гостите разговаряме с главния „виновник“ Диляна Христова.
Диляна, като човек който е имал възможността да работи в различни точки на света, какво Ви накара да се впуснете в подобен мащабен международен проект? И той да се случи именно в Самоков?
Идеята за този фестивал се зароди в мен преди две години, когато се прибрах в Самоков след като за последните 20 години си бях идвала много епизодично, три или четири пъти. През 2019 година дойдох за един годишен концерт, който се филмира от БНТ. Тогава ми направи впечатление колко много се е развил градът. През годините не съм имала възможността да следя какво се случва тук. Съвсем спонтанно си помислих, че сега е времето да се възроди Ренесансовата слава на Самоков, който е бил един невероятен културен и търговски център. През 2019 се прибрах за много малко и имах една неизбистрена идея. Постоянно се срещам с чужденци и ми е много болно, че голяма част от тях не знаят за България още по-малко за Самоков. Дори редовно мислят че съм от Белгия, когато погледнат абревиатурата на паспортните ми данни. Тръгнах си от Самоков, но идеята остана да тлее в съзнанието ми. Започнах да търся обработки на български произведения от Петко Стайнов, Александър Владигеров. Свързах се с един аранжор, който да ги обработи за камерен състав. Разговарях с колеги от цял свят и всички бяха много ентусиазирани.
След като цял живот показвам на света какво съм научила от Самоков си помислих че може би можем да покажем обратната връзка – да доведа тук много големи музиканти от цял свят.
През 2020 година пандемията ме „прибра“ в България и по-конкретно в Самоков. Дойдох си за един месец, оказа се за една година. И реших, че сега е подходящото време. Не мога да повярвам колко продуктивен е за мен този период. Срещнах подкрепа в организацията от страна на Община Самоков.
Разкажете в детайли за самия фестивал „Жива вода“? От къде дойде идеята за това име?
Фестивалът е включен към много по-глобален културен проект на Общината, който се казва „Завръщане в Самоков“. Той ще има за цел да покаже живота на хора, които са излезли от града и са достигнали определени върхове в различни сфери. „Жива вода“ е международен музикален фестивал, с участието на много популярни чуждестранни и български музиканти. Ние сме камерен състав от девет души.
Името се роди спонтанно. Имах няколко предложения. Получи се съвсем естествено. Срещнах се преди известно време с моята първа преподавателка по пиано и тази среща се случи на фона на шумоленето на водата. На Искъра. Толкова сме свикнали и сме свързани с него. И символиката е, че всичко тече, животът се лее, а ние трябва да успяваме да улавяме моментите в него.
Каква е програмата на фестивала и какво да очакваме?
Това е по-интересен формат за фестивал. Ние малко сме го променили. Когато съм участвала на подобни събития в чужбина винаги първите два дни са време на опознаване на участниците. Но ние се познаваме. Произведенията, които ще изсвирим са доста сложни, те не могат да бъдат подготвени в рамките на ден. Затова сме направили следната програма – на 7 август пристигат чуждестранните музиканти, а на 8 август – българските. На 8 и 9 август сме планирани целодневни репетиции и разни опознователни дестинации. На 10 август имаме отворена репетиция. Това е много популярна практика в световен мащаб, тогава очакваме екип на националната телевизия, медии. Поканени са всички, които имат интерес към формата, към някой инструмент, към някой музикант. Вечерта същия ден имаме концерт на закрито. Той ще бъде с дрескод черна вратовръзка. Той ще е строго официален, ще представим по-симфоничните неща. А на 11.08 от 14:00 часа имаме техническа репетиция в Туристическата градина. И в 19:00 часа стартираме Гала вечерта, в която ще има томбола с награди, много изненади, няколко специални гости. Входът свободен.
Кои музиканти ще се включат в пилотното издание на фестивала „Жива вода“?
Най-голямата ми гордост е, че нашият флейтист Кристоф Качка. Той пристига директно от Метрополитан опера, Ню Йорк. Продължавам да не мога да повярвам, че той ще успее да дойде и да участва. Не, че ние не заслужаваме таква звезда, но той е най-голямото име в нашия проект, с многобройни изяви в „Карнеги хол“, всички възможни концертни зали в света. Във всички континенти е изнясял майсторски класове. Много млад, чаровен и талантлив човек. Наричат го „перленият звук“. Другият е класически и модерен кларнетист, свири във всички стилове – Питър Дец. По националност е поляк, живеещ в Англия. Млад виртуоз е. Веднага след гостуването му в Самоков заминава на турне с Парижката филхармония като солист. Известен е като любимец на Дейвид Бекъм и Мадона, които многократно го канят на техни партита. Другият гост също идва от Англия с дългогодишна практика, диригент, тромпетист и автор на всички музикални аранжименти на този фестивал Стивън Тари. Всички произведения са в оргинален прочит и плануваме да издадем книжка с тези произведения. От българските музиканти тук ще участват тромбонистът Минчо Томанов – соло тромбон на Софийската филхармония, цигуларката Любов Уришова – концер майстор на оркестър „Симфониета“, ученичката на професор Андреас Райнер – Ралица Димова – виола, Лиляна Якимова-Димитрова – втора цигулка, концертмайстор на камерен орекестър “Орфей”. И накрая съм аз- цяла мъглявина Андромеда- Диляна Христова- пиано.
И за финал на разговора няма как да не Ви попитам за Вашето завръщане в Самоков. Има ли го в плановете вече или ще бъде отново като кратко бягство във водовъртежа от Кувейт, Швейцария и още много други дестинации?
Моят флирт със Самоков е многогодишен и динамичен. Винаги съм идвала като за последно и винаги животът по някакъв незнаен начин ме е връщал обратно отново тук. Може би докато беше жива майка ми тя бе разпознаваемото име в града и аз стоях встрани. Без особени амбиции. След като тя почина преди три години, всеки който ме познава ме свързва с нея и я споменава, така се получи естествено аз да продължа. Мъчно ми е, че не може да види какво правя в момента. Моята връзка със Самоков е динамична, като една любовна връзка. Сега се намирам на етапа на зрялата любов. Прием всичко – и хубаво, и не толкова. Приемам хората такива каквито са, аз си водя своя малко по-затворен начин на живот. Но го има в мен чувството на принадлежност. И след 25 години по света не мога сама да повярвам, че казвам всичко това сега. Човек никога не знае. Докато имам още възможност да работя на няколко континента ще го правя. Но, когато имам необходимия ресурс, на една малко по-зряла възраст, завръщането ми ще бъде за постоянно. А сега ми предстои работа в частен колеж в Швейцария. Но в сърцето ми самоковските моменти са като голямата любов – винаги остават!