Коментар: Анна Манова
Една импровизирана разходка в долния край на града, по поречието на река „Боклуджа”, може да ви доведе освен главоболие и доста теми за размисъл. Има части в града, в които ако стъпиш веднъж, никога повече не ти се иска да се връщаш там, защото гледката е меко казано отблъскваща. За хората, които все още се вълнуват от това, което се случва тук, в нашия си, роден Самоков, а не махват отегчено с ръка – това описание, което следва вярвам, че ще ги отблъсне. Както впрочем се случи и с мен.
Става дума за долната част на „Боклуджа”, която доста „достойно” и категорично безвъзвратно защитава даденото й преди години име, където освен обраслите с треви до кръста на човек т.нар. тротоари, може да откриете всичко. Буквално всичко! Сами не може предизвикате във въображението си толкова много и разнородни неща. Като се започне от „обичайните” изхвърлени опаковки от храни, дрехи, пластмаса, кашони, телевизор, манекен от витрина за дрехи, хартии и дори гробищен венец.
„Боклуджа” е едно продълговато сметище.
В река „Боклуджа” има всичко, освен вода!
Водата поне се е „спасила” от тази грозна гледка.
Преди няколко седмици, разхождайки се отново в обратната посока по реката, в нея видях изхвърлена цяла част от диван. Стигайки в горната част на града, а именно квартал „Боричо”, се почувствах като в риалити със заглавие „Добре дошли на село”. Тогава разбрах, че Самоков има няколко лица. Едното е спретнато, лъснато, попритегнато като за пред гости – централна градска част. В нея има паркове, люлки, кафета, градинки. И още две лица – едното почерняло от мръсотия, а другото запазило пасторалния си манталитет. Но всичко взето заедно прави общия план на града. Но трябва да си признаем, че не винаги всичко опира до властови прийоми или партийни окраски.
Боклукът е в реката, в градинката, на тротоара, изхвърлен от нечия ръка, управлявана от една мозъчна гънка. А върху едната изхвърлена обелка бързо и съвсем лесно става цяла купчинка. И колкото и хора да чистят, един може да цапа за 100!
Не искам да живея с мисълта, че някой някъде е безнаказан за делата си. И няма кампания, която да ни накара да се обединим като народ – защото ние все още сме племе, което разчита някой друг да му оправи бакиите.
За съжаление обаче тънем в собствения си боклук, защото не сме способни да променим мисленето си. Единственият начин българинът, като цяло, нещо наистина да го трогне, е да му се бръкне в джоба. Или да се изгради система за почистване на проблемните райони. Тук съвсем логично идва и въпросът: Защо ги няма т.нар. петдневки? И защо няма глоба за оня, бабаит, който отива да си изхвърля строителните материали в различни точки на града, покрай него или в гората?!
Положението е както възрастните хора казват: „Кучето си лае…” Докато керванът просто си върви необезпокояван, положението ще продължава да бъде „куче влачи рейс”. А „Боклуджа” ще затвърждава името си всеки ден все по-убедително и мрачно.
