Личности

В памет. Шестте пиана на д-р Кашъмов

снимка: интернет, към текста
снимка: интернет, към текста

Не си представям живота без музика, казва известният лечител

Автор: Хрим Христовски, текстът е публикуван през 2003 година във в. „Стандарт”

Къщата на д-р Борислав Кашъмов крие някакво тайнствено очарование. Минава се по каменна пътека между гъста цветна прелест. Не е тайна, че шест пиана съхраняват музика за своя жрец. Не знам кога намира време за това, защото опашката пред домашния му кабинет не секва.
Кашъмовият род е дал цял рояк лекари, но само един от тях става пътуващ с музиката на света лечител.
Хубавото настроение след всяка среща с д-р Борислав Кашъмов ме кара да си казвам: “Ето че и в Самоков имаме изключителни хора!”

Взех специалности по вътрешни и инфекциозни болести. За да помагаш на хората в техните страдания, са необходими обширни връзки с околния свят, с обществеността и изкуството в широкия смисъл на думата, бавно започва да реди докторът. Според него професията не може да бъде ограничена само върху писане на рецепти и минаване на визитация, защото всичко това е еднообразно, дори скучно, ако човек има стремления към изкуството, литературата, музиката.
Много трудно е да се поставя диагноза без определения минимум от знания, без да знаеш с кого общуваш, каква е психиката на пациента, каква е заобикалящата го среда и факторите, които му въздействат.

 

Медицината
е голяма наука

С нея компромиси от елементарен характер и лековерност не трябва да има, защото съдбата на хората понякога професионално е в наши ръце, трябва да се стремим към възможното облекчаване страданията на болния човек…
С музиката съм свързан от дете, продължава размишленията си Кашъмов. Дължа много на нашата самоковка Живка Клинкова, която ме научи да свиря на пиано, но ми даде и първите стимули в това изкуство.

 

Музиката е моята виталност
и не мога да си представя живота без нея. Посещавам редовно зала “България” – там съм слушал диригенти, пианисти, цигулари и певци от световен мащаб. Преди години бях на международен конкурс за пианисти в София. Не мръднах от мястото си в продължение на осем часа. Със себе си в торбата носех хляб, сирене и шише вода,

 

защото, ако напуснех,
столът ми щеше да бъде зает веднага

Няма да забравя, искам всеки да го знае: аз имах срещи в продължение на 25 дена с великия бас и артист Борис Христов в храма “Александър Невски”. С него ме свърза самоковецът Ангел Тулев, който работеше в зала “България”. Взех си специална отпуска, за да посещавам всеки ден репетициите на Борис Христов. Той бе много представителен човек, с изключително красива мъжествена външност, с недостижим шаляпински глас, всяващ респект. Вълнението ми беше огромно, напрежението на психиката едва ме владееше, защото отколе мечтаех да видя този българин. Той се обличаше с царствени одежди, с червена пелерина, с много взискателен външен артистичен вид, който претворяваше в съответните изпълнения. Казвал съм на много хора за личния подарък от него – десет грамофонни плочи в луксозна обвивка, с негови изпълнения, с лични поздравителни надписи до мене. Срещите ми с този

 

забележителен човек
бяха част от моя живот

но ще кажа и нещо много смешно. Когато чаках да дойде той в храма, първия път ме изгониха жестоко – отрядниците. Следващия път отидох и се скрих под столовете два часа по-рано. И там със затаен дъх, като някакъв апаш, чаках да се появи великият маестро.
Сред другите си знаменити срещи Кашъмов нарежда тази с българския пианист от еврейски произход Алексис Вайсенберг – един от най-големите пианисти в света. Посещавах концертите му в София, с много усилия си купувах билети, пътувах до Пловдив, за да го чуя там.
Срещите ми с Панчо Владигеров бяха истинско събитие. Той ми казваше: “Хайде, самоковецо, закъсня!”
Един от моите разкошни интелектуални мигове бе посещението на концерта на Виенската филхармония с диригент Караян. Респектът му личи още от онова впечатляващо “фон” –
такава благородна титла имат малцина хора на изкуството
Главата на Караян, изражението на очите и мимиката бяха демонични, стройната и грациозна фигура бе изящно подчертана от неговата мануална диригентска техника. Цялото му излъчване беше на могъщ екстрасенс…
Това бeше ваятел, истински магьосник на своето изкуство! С гордост отбелязвам, че бях поканен на честването на изключителния Николай Гяуров по случай рождения му ден. Седях на третия ред между най-големите хора на изкуството. Там чух Мирела Френи, големия тенор Хосе Карерас, баритона Пиетро Капучили… Е, Боже, заслужава си човек да живее и да види такива колоси. Пътувал съм в чужбина и първата ми работа беше да си взема билети. В Париж – за опера, в Рим – за опера, в Берлин – за филхармонията, във Виена – за опера, в Прага – за музикалните седмици.
 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close