На 16 април се навършиха 5 години откакто ни напусна композиторът Иван Янков. Само преди няколко седмици цигулките на проф. Йосиф Радионов и проф. Ангел Станков запяха своята тъжна песен в негова памет и на още двама изключителни самоковци – д-р Кашъмов и Михаил Янков, които ще помним още дълго. На рояла им акомпанираше Зорница Радионова. Пореден, но не последен бис за тези влюбени и отдадени на музиката наши съграждани. Иван Янков си тръгна от тук, както само блажените си тръгват. Просто прекрачи през границата между двата свята. Роден е в гр. Самоков през 1945 година. Завършва Софийската музикална академия през 1968. Работи като пианист и аранжор в оркестъра на Чалашканов и оркестър “София”. Бил е диригент на Естрадния ансамбъл на Българската народна армия до 1975.
Повече от две десетилетия от живота на Иван Янков преминават в Норвегия, където преподава музика в колеж. През тези години той поддържа връзката си с България и осъществява проекти между двете страни под надслов “Норвегия зове България”, с които популяризира българската музика в северната страна, както и норвежката музика в България.По-късно посланичката на Норвегия ще заяви : “Никой от българските посланици не направи толкова, колкото Иван за сближаване на двата народа“ През 1994 Иван Янков завършва музикална психология в Консерваторията в Осло. Член е на Съюза на българските композитори. Автор е на произведения за камерни ансамбли, балетна музика, както и на произведения за биг-бенд и джаз ансамбли.
Завръщайки се в България, той се втурна да осъществява многобройните си идеи. Написа музиката и издаде два компактдиска, впусна се в активна концертна дейност – последният му концерт бе на 12 април 2012 г., тоест дни преди смъртта си, а за следващия афишите бяха готови. Мечтаеше за организиране на международен фестивал на камерната музика, започна музикална лектория сред ученици. Той откри за публиката пространството между Музея и Читалището с първия концерт, изнесен на терасата на Музея. И още, и още…И не „заслужи“ званието „почетен гражданин“ на Самоков, който до болка обичаше. Иван беше гражданин не само на две държави – България и Норвегия. Той беше гражданин на света.
Иване, трудно ни е да повярваме, че вече не си сред нас. Ти си отиде, така както сам си пожела – от сърцето на Рила и с усмивка на уста. И нека пътят ти да бъде лек и светъл като обич. Сега си свободен, възвисен и щастлив, защото свириш в небесния оркестър. Но без теб светът стана по-тъжен, по-бездуховен, по-безцветен и по-малко свободен.
Липсваш ни. Пазим те в сърцата и душите си. Сбогом до онзи миг, когато с радост отново ще се срещнем – Там.
От приятелите
