Регионални

В отговор на отговора на публикацията „За местните данъци и такси и гражданите на община Самоков”

 

Като начало бих искал да благодаря на г-н Георгиев, кмет на община Самоков и на екипа, участвал в изготвянето на публикацията в бр. 4 (232) от 3 февруари  2017 г. във вестник „Самоков 365, озаглавена „В отговор на публикацията на Георги Хаджийски, кмет на с. Драгушиново, „За местните данъци и такси и гражданите на община Самоков”.  А фактът, че публикацията е колективна прави впечатление дори и при един повърхностен, бегъл прочит, защото отговорите на зададените от мен конкретни въпроси са несистематични, объркани, селективни, съдържащи редица административно–правни и фактически неточности, както и познатите от публичните обсъждания клишета за обясняване на необходимостта от това увеличаване и свързани единствено от изразеното отношение към мен – позволилият си да зададе въпроси, прозиращо твърде добре в седемкратното цитиране на името и длъжността ми, което разкрива ако не комплекс, то поне някакъв доста странен публицистичен епистоларен прийом, а и придава на самия текст вкуса на позабравената и останала в явно недоизживяното комунистическо миналото партийна критика към провинилите се нисши, твърде нисши партийни членове. Е, аз не съм бил никога член нито на БКП, нито на БСП, а и не бих искал някога да бъда и ако съм си позволил да задам широко тиражираните в сайтове и вестници въпроси за промененото облагане с местни данъци и такси в община Самоков за 2017 г., то е защото твърдо вярвам, че дори и данъчното облагане има своя надпартийна логика, а спазването на Закона е в основата на всяко общество и държава.

И бих искал да поясня, че в никакъв случай не бъркам „ДОД и ДОО /които постъпват в държавния бюджет/ с МДТ”, просто защото разликата между данъчното право и социалното и осигурителното право се изяснява още когато се учи университетският предмет „Обща теория на държавата и правото”, а аз освен това съм държал много други изпити по различни юридически дисциплини при някои от най-добрите съвременни български юристи в СУ „Св. Климент Охридски”, като средният успех от тях, както и от целия магистърски курс в една от дипломите ми е отличен (6), макар и не профилирана точно в юридическата сфера. А пиша това не за да се хваля, опазил ме Бог, а просто защото не само самата диплома е специфичен нормативен документ, издаден въз основа на задължителните изисквания на действащото българско законодателство в областта на висшето образование и легитимиращ определени знания и умения, но и положените изпити по съответните учебни предмети задължително трябва да дадат основата на специфичната логика на всеки един от тях, която да бъде ползвана и непрекъснато обновявана през целия живот – съвсем друг е въпросът за практическото прилагане на дипломите за висше образование в самоковските условия.

Ето защо бих искал да заявя, че не мога да приема обективността на едно твърдение, че облагането с данъци по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица и свързаната с него нормативна база, приходите от които отиват директно в държавния бюджет, както и задължителните социално – осигурителни вноски, внасяни по реда на Кодекса за социално осигуряване и свързаната с него нормативна база в съответните осигурителни фондове, са „именно солидарност за осигуряване на функционираща социална система”, а „местните данъци и такси имат съвсем друго предназначение” – такова твърдение е изцяло спекулативно и неотговарящо както на действащото българско бюджетно законодателство, така и на основните принципи на самото право. Смисълът от подобно разделение на своего рода „лоши данъци и социално осигурителни вноски”, внасяни директно в държавния бюджет или в осигурителните фондове и „добри местни данъци и такси”, внасяни по реда на Закона за местните данъци и такси и съответната подзаконова нормативна база направо в общинския бюджет, макар и неделима част от консолидирания държавен бюджет, е единствено и само манипулиране на общественото мнение, навярно целящо продължаващо разбиване и на единната общност на данъчно и социално лоялните граждани на община Самоков.

Твърде странно е и твърдението, че „ако г-н Хаджийски е присъствал на поне едно от посочените мероприятия – публични обсъждания, среща на ръководството с кметове на населени места, ако щете и на самата сесия през декември, когато също се дискутира темата и бе взето, цитираното от г-н Хаджийски решение за определяне размера на местните данъци и такси за 2017”, съм щял да получа отговори на въпросите си. Ако на тези мероприятия се водеха достоверни и надеждни протоколи, включващи и имената на присъствалите, би станало ясно, че съм присъствал на тях, а фактът, че не съм задавал въпроси и не съм правил изказвания се дължи на обстоятелството, че съм се уверил отдавна каква е чуваемостта и вземането под внимание на изказаните мнения и становища от лицата, които не са пряко упълномощени да участват във вземането на съответните решения, макар и касаещи всички нас, както и на добре познатата сентенция за отлитащите безвъзвратно изказани думи и оставащото във времето написано слово.

Що се отнася до „цитираното от г-н Хаджийски решение за определяне размера на местните данъци и такси за 2017” – явно е налице или тотално пренебрежение във вид на непрочитане или четене без разбиране на изготвения от мен и публикуван текст в бр. 2 (230) от 20 януари  2017 г. във вестник „Самоков 365”, озаглавен „За местните данъци и такси и гражданите на община Самоков”, защото в него съм цитирал не „решение за определяне размера на местните данъци и такси за 2017”, а „публикуваните решения на Общински съвет – Самоков в бр. 225 от 29 декември 2016 г. на в-к „Седмица”, а именно Решение № 683 на общинските съветници, прието с 20 гласа „за”, „против” 5 и „въздържали се” 3, с което е увеличен данъкът върху недвижимите имоти от 1,4 на 2,0 промила върху данъчната оценка на съответните недвижими имоти и Решение № 684, прието напълно единодушно – с 28 гласа „за”, „против” и „въздържали се” няма, за размера на такса битови отпадъци. С други думи – цитирам две Решения, взети от Общински съвет – Самоков във връзка с разпоредбите на Глава втора. Местни данъци. Раздел І. Данък върху недвижимите имоти на Закона за местните данъци и във връзка с разпоредбите на Глава трета. Местни такси.  Раздел І. Такса битови отпадъци на Закона за местните данъци и такси, въз основа на чиито правомощия са променени съответно Наредба № 13 за определяне размера на местните данъци на територията на община Самоков и Наредба № 12 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Самоков. Държа да подчертая, че преди да изготвя текста, препрочетох доста внимателно както Закона за местните данъци и такси, въз основа на който са приети Наредба № 13 за определяне размера на местните данъци на територията на община Самоков и Наредба № 12 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Самоков, но и публикуваните на сайта на община Самоков решения на Общински съвет – Самоков, отнасящи се до приемането и промените през годините на тези две наредби, ако не за друго, то поне защото ценя достатъчно писаното слово за да го използвам за търсене на пътя към истината – в конкретния случай – защо е трябвало да бъдат увеличени размерите на данъка върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци в община Самоков. Не бих искал да се впускам в анализи на теорията на правото, но е наистина твърде странно да се пише за едно „решение за определяне размера на местните данъци и такси за 2017”, при условие, че разликата между данък и такса се изяснява във всеки лекционен курс по данъчно право. Тази част от получения отговор, публикуван във в-к „Самоков 365”, в която се говори за „решение за определяне размера на местните данъци и такси за 2017”, а не за конкретните Решение № 683 и Решение № 684 на Общински съвет – Самоков, е едно от типичните доказателства за естеството на разясненията по темата.

В отговора моята публикация се пише и: „Твърденията, че в Банско налогът е 1,4, а в Самоков 2,0 са популистични на фона на факта, че в Банско данъчните оценки са много по-високи и там като размер, налогът е по-висок /независимо от по-ниския промил/.” И понеже никъде в написания от мен текст няма подобно твърдение, явно е налице някакъв клиширан отговор, ползван за шаблонен при всички случаи, дори и когато са зададени съвсем различни въпроси. А иначе моето мнение е, че сравнителните анализи в никакъв случаи не могат да бъдат използвани като логичен аргумент за увеличаване на данъка върху недвижимите имоти – чл. 22 на Закона за местните данъци и такси регламентира, че „Общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот”, което означава, че законотворецът е предвидил широк диапазон на съответната ставка в зависимост от условия в конкретната община, в която живеят данъчнозадължените лица. С други думи – ако например в община Банско, или Несебър, или Пловдив, се наблюдава значително увеличаване на приходите от управление на недвижимите имоти на техните притежатели, свързано примерно с отдавания под наем, ръст на цените в продажбите, застроявания и пр., едно увеличаване на облагаемата ставка би било много по-логично, както и не би се отразило чак толкова негативно върху бюджетите на данъчно задължените лица, като например в Самоков, където подобен процес не е налице, а самите доходи на голяма част от данъчнозадължените лица във вид на пенсии и/или заплати не са се увеличили в степента за безпроблемно покриване на данъчното увеличение.

Твърде интересно е и ползването на термина „популистични” – ако се придържаме към етимологичния смисъл на тълкуване на тази дума, която преведена от латински означава „народни, народностни”, то аз като българин по произход и дух, мога само да се гордея, че принадлежа към моя народ и отстоявам неговите интереси. Друг е въпросът, че богатият съвременен български език има много думи за дефиниране на разривите между думи и дела, между помисли и действия, между истина и неистина, между олигархия и електорат…

Безспорно и аз, като член на семейство на данъчно задължени лица, получаваме ежегодно както съобщенията за дължимите данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за недвижимите имоти, които притежаваме и в с. Драгушиново, а и в г. Самоков, така и луксозната и скъпа брошура. Според мен обаче тази брошура е нещо напълно ненужно и излишно и то не толкова, защото съгласно разпоредбите на Закона за счетоводството и свързаната с него нормативна база нейното качество на „отчетен документ пред гражданите на община Самоков” е нищожно, а просто защото община Самоков, както и нашата държава са прекалено бедни за да могат да си позволят каквито и да са излишни разходи. В конкретния случай ако се приеме, че тиражът на брошурата е около 10 000 бр., а цената на един бр. е около 2 лв., то получената сума би могла да покрие поне около 1/3 от прогнозното увеличение на приходите от данъка върху недвижимите имоти. А при условие, че община Самоков може да отдели подобна сума за печатни издания би могла да я инвестира в нещо наистина естетически издържано, стойностно и ориентирано към вечността – познавам поне 10-ина поети и писатели от Самоков, които не могат да издадат своите прекрасни ръкописи, просто защото нямат достатъчно средства, а нямат и лоби сред представителите на местната власт. Познавам и хиляди читатели, които биха изпитали истинско удоволствие от тяхното четене.

Както вече поясних, дадох си труда да прочета както Закона за местните данъци и такси, така и Наредба № 13 за определяне размера на местните данъци на територията на община Самоков и Наредба № 12 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Самоков, както и Решение № 683 и Решение № 684 от сесията на Общински съвет – Самоков на 22.12.2017 г., затова имам представа за формирането на такса „смет” по реда на чл. 66, ал. 1 на Закона за местните данъци и такси и по реда на Глава втора. Местни такси. Раздел І. Такса за битови отпадъци на Наредба № 12 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Самоков. Бих искал да вярвам, че епистоларното описание на начина на формиране на размера на такса битови отпадъци в отговора на моята публикация ще бъде полезно на прочелите го, аз обаче не разбрах защо при условие, че чл. 67 на Закона за местните данъци и такси категорично разпорежда, че: „ ал. (1) (Предишен текст на чл. 67 – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г.) Размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци; ал. (2) (Предишно изр. 2 на ал. 1, т. 2 – ДВ, бр. 153 от 1998 г., изм. – ДВ, бр. 119 от 2002 г., в сила от 01.01.2004 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 95 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. относно влизането в сила – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена”, в т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 на Решение 684 на общински съвет – Самоков от заседание – 22.12.2016 г., съответните промили се начисляват върху данъчната оценка на недвижимия имот?

По отношение на „новото, модерно депо за битови отпадъци, с което разполага община Самоков” и в което се събират битовите отпадъци на още три общини, моето мнение беше и си остава, че мястото на това съоръжение е избрано изключително неподходящо и то се построи против волята на гражданите на община Самоков. Ето защо при изчисляването на частта от размера на такса битови отпадъци по реда на чл. 66, ал. 1, т. 2 на Закона за местните данъци и такси, коректното отразяване на намалените транспортни разходи и тяхното включване в съответната част на план – сметката, би било едно наистина логично доказателство за макар и минималното предимство на непосредствената близост на депото до г. Самоков, но вместо това, припомнянето на вече напълно излишните страхове „колко много бихме плащали, ако депото не беше точно там”, съотнесено към одобрения със съответното решение на общински съвет – Самоков пореден заем през 2016 г. в размер на около 580 000 лв. за дооборудване на новото скъпо депо, част от който все някога трябва да се връща и от гражданите на община Самоков, е чиста форма отклоняване на вниманието от наистина важното към съноподобния кошмар. А обстоятелството, че „благодарение на това, че община Самоков вече разполага с модерно депо, имаме възможност да кандидатстваме за рекултивиране на старото депо”, трябва да ни накара да си припомним, че целта на съществуването на едно или друго депо за отпадъци в никакъв случай не може да бъде сведена нито до възможността за кандидатстване с проекти за финансиране на този вид дейности, нито дори до епистоларни дебати като настоящия, а е пределно ясна – безопасно за здравето на хората събиране и съхранение на определен вид вредни отпадъци от човешкото битуване. И тук е мястото да се обърне внимание и за приоритетите на тази никак нелицеприятна дейност – при условие, че на по-малко от един километър от центъра на Самоков, между г. Самоков и с. Драгушиново, в района на бившия завод „Л. Баръмов” вече над 8 години съществува огромно нерегламентирано сметище, което си остана и до днес въпреки наличието на цели две регламентирани депа – старо и ново, чието наличие в гъсто населена урбанистична зона създава сериозни рискове за избухване на остри епидемии от заразни заболявания, които биха поразили без оглед и българи, и роми, и богати, и бедни, и самоковци, и драгушинци, отделянето на около два милиона лева бюджетни средства, макар и по проект, за рекултивиране на сравнително отдалеченото старо градско сметище в местността Катранджия, задължително налага цялостно преразглеждане на общинските политики в областта на сметосъбирането, обезвреждането и депонирането на битовите отпадъци. Трайното решаване на този сериозен екологичен проблем изисква разработването и реализирането на цялостна нова инвестиционна политика на община Самоков – логично би било, ако например средствата от един от заемите, теглени от община Самоков през 2016 г. в размер на над два милиона лева за финансиране на така наречената „крайречна зона”, бяха насочени за изграждане на инфраструктура в ромския квартал на Самоков и построяването на евтини общински жилища – както се прави в много от цивилизованите държави, а и в редица наши градове, като по този начин се създадат условия за включване и на най-бедните представители на ромските общности в системата на спазване на разпоредбите на действащото българско законодателство, в т. ч. и Закона за местните данъци и такси и свързаната с него нормативна база, в дългосрочен аспект вложените средства биха имали известна по-голяма или по-малка възвръщаемост – така, както ще се върнат и онези средства от изтегления заем от община Самоков през 2016 г., които са вложени в изграждането на енергоспестяваща система за улично осветление в община Самоков. А онези граждани от ромски произход, които имат финансовата възможност да наемат или закупят общински терени и заплащат съответните местни данъци и такси, едва ли се нуждаят от подобни политики – те са застрашени като всички нас от санитарните рискове от съжителството до голямото нерегламентирано сметище.

Твърде интересна е и повдигнатата тема за приноса на жителите на селата от община Самоков във формирането на общинския бюджет и инвестициите в самите села. Община Самоков е юридическото лице, което е упълномощено да управлява законосъобразно както общинския бюджет, така и общинската собственост във всички свои населени места. Делегирането на това право изисква и отговорност за осигуряване на условия за нормален начин на живот на всеки неин гражданин – независимо дали живее в центъра на Самоков, в ромските квартали на Самоков или в най-отдалеченото село в състава на общината, но тук отново опираме до тълкуването на юридическите термини „социална солидарност и справедливост.”

*******

Бих искал да завърша обстойното изложение с това, че съгласно разпоредбите на чл. 60, ал. 1 на действащата българска Конституция „Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество” – ето защо е въпрос от особена обществена значимост община Самоков да предлага на всички свои граждани справедлива и законосъобразна система на облагане с местни данъци и плащане на съответните такси.

 

Георги Хаджийски

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close