Местен бизнес

В „Малката пекарна” – големи вкусотии

malkata pekarnaАнна Манова

 

В Самоков се „роди” още едно място, на което можете да подкрепите душата си. И да се насладите на различни изкушения като банички, кашкавалки, миленки, гевреци, рогчета и други подобни вкусотиики. Тези от вас, които обичат да експериментират вкъщи могат да си вземат готово тесто и да си направят нещо по желание. Ако пък имате повод или просто обичате да си угаждате можете да си поръчате питка, баница или зелник по изпитана домашна технология. Всичко това може да поблазни сетивата ви в „Малката пекарна”, намираща се точно в пазара, в близост до Кръглото.

 

„Малката пекарна” е сбъдната идея на собственика Любомир Санкийски. Той е от онези млади и находчиви хора, които предпочитат да не падат под общия знаменател на вечно разочарования млад човек, който не е опитал нищо и пак е огорчен, а да развие нещо собствено. Бизнес, в който правилата и начинът на организация са изцяло в двете му ръце, а успехът е въпрос на личните му усилия в тази насока. Като, разбира се, тук отсъства моментът – просто решавам да имам някакъв бизнес, а точно определено нещо, в което самият Любомир вече е видял как се случват нещата. Занаят, който както самият той казва не е откраднат, а научен. „Занимавам се от две години с тази дейност, като до преди това нямах и представа от брашно, мая и т.н. Всичко стана съвсем случайно. Преди две години купих бизнеса на един човек в София и реално така започна всичко. Той беше добре разработен с клиенти, имаше си добри майстори. Аз само продавах там. Пътувах всеки ден и това изигра голяма роля да направя нещо тук, вместо да се разкъсвам между Самоков и София. Накрая майсторите ме научиха на всичко това и ето ме сега тук”, споделя Л. Санкийски.

 

Като всеки един млад човек и Любомир Санкийски е пробвал доста различни неща, някои сполучливи, други не дотам, но винаги в търсене на собственото си място под слънцето. Изобщо мястото е важно – преносно, пък дори и буквално. Избира Самоков, смятайки, че това съвсем не е компромис, а начин да се развиваш. Кой всъщност е казал, че София е България?!

 

„Не бих казал, че правя компромис с връщането си тук. Всички по някакъв начин трябва да помагаме за развитието на града ни. Нека всеки, който е решил да се върне обратно тук, да дойде с нова идея, независимо в каква сфера е ориентиран. Така ще бъде по-добре за Самоков, пък и за живеещите тук. В София нещата стоят по различен начин. И тя определено не е това, което беше преди. Сега качеството на предлагането, пък и на работната ръка е значително по-ниско. Заплатите може наистина да са по–добри, но наемите са по-високи. В големия град инвестициите са много по-големи, а съответно и разходите. Не трябва да бъде самоцел в големия град да си на всяка цена. Искрено се надявам, че условията за живот се подобряват в Самоков, но това естествено зависи от нас младите. Предполагам, че на всеки човек му е трудно да си пробие път във всеки бизнес, но не трябва да се отказва, а да продължава напред”, споделя Санкийски.

 

Както се казва –  има ли желание, има и начини. Научва тънкостите на занаята и вместо да се разкъсва от пътуване между Самоков и София, което практически прави работния му ден доста по-дълъг, се връща у дома. Мястото, което освен, че е роден дом и близко до сърцето, е и далече по-практичен вариант.

 

Около половин година му отнема намирането на подходящо място за развитието на собствения му бизнес, защото наистина е важно къде се намираш и другото нещо, което е от значение е да станеш разпознаваем сред другите. Избира името „Малката пекарна”, за да избяга от познатото баничарница, пък е и по-модерно и новарско. И макар да са отворили врати съвсем наскоро, вече набират клиентела, която наистина да предпочита тях пред останалите. „Твърде е рано да преценя дали има успех, но ми харесва реакцията на хората за произведеното от пекарната”, казва майсторът. Като идеята му е да се доразвие в тази насока и да предлага още по-богат и разнообразен асортимент от различни изкушения. Но има време за всичко. Всяко начало е трудно, колебливо, но все пак начало на нещо ново. Опит за летене. Желание за личностна реализация и успех.

 

Конкуренцията е начин да си свериш часовника и да видиш къде се намираш. Без нея никой бизнес няма да търпи своето развитие. За Любомир тя е градивен фактор и е повече от необходима. „Конкуренцията е хубаво нещо. Всеки има свой собствен стил на работа и е независим един от друг, затова аз се стремя да бъда по- различен от другите”.

 

В бизнеса на Любомир Санкийски са ангажирани трима човека, като един от основните му помощници е собственият му брат Петър. Работният им ден стартира по тъмно, някъде около 03:00 часа и продължава около 12 – 13 часа. Това е цената да имаш собствен бизнес – трябва да се грижиш за него, да влагаш всичките си налични усилия, да даваш повече и дори в началото да нямаш очаквания. Това е режим на работа, който според младия и находчив Любомир е нормален, тъй като в останалата част на деня можеш да си свободен, а не е като друга работа да си ангажиран от 8:00 до 17:00 или от 09:00 до 21:00 часа и да не ти остава реално време за абсолютно нищо друго. „Хубавото тук, пък и при всеки, който е решил да има собствен бизнес е, че сам си решаваш и си определяш правилата – кога ще идваш на работа, как ще работиш и кога ще почиваш. За мен това е важно”, казва на финала Любомир.

 

 

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close