Коментар
Мария Галчева
Темата за стопанисването по принцип периодично се „дъвче“ от медиите по един или друг повод. Това, което днес ще ви покажем, обаче не бихме могли да си обясним рационално.
Въпреки опитите на шепа самоковци да противодействат на пагубните процеси, действащи из крайградските ни пространства, някак си не ни се получава. Или ще изпотъпкат фиданките, или ще се окаже, че не правим нещата, както трябва и залесяването е само проформа, или някоя умна глава ще мине с косачка да унищожи това, което по някакво чудо Божие се е прихванало. Всички, публикувани снимки са предоставени на „Самоков 365“ с гняв, защото надеждата да опазим тези изконни самоковски места отдавна я няма. И вероятно вече се досещате, че става дума за „парковете“ Ридо и Лаго.
Парадоксална ситуация.
Почти факт е крайречната зона. Хубаво ще стане, не можем да го отречем. Удобно място за разходка. В средата на ноември кметът Владимир Георгиев беше отличен от портала kmeta.bg в раздел “Паркове и градска среда“. И макар че най-ценното на този приз е, че се определя от гражданите, същите тези граждани цъкат с език, когато виждат как се опосква гората в горепосочените други две крайградски зони, които се водят паркове.
Съвсем целенасочено публикуваме повече снимки, защото ситуацията наистина е трагична – изсечени дървета, кои законно, кои не чак дотам, други нападнати от корояд, горски пътища в окаян вид. За тази ситуация сме виновни всички – някои с бездействието си, други с мълчанието си. Само излезте и се разходете. Вероятно не бихте повторили. Отчайващо е как можем да бъдем толкова немарливи и безотговорни към тази наша природа. Приели сме я за даденост, но скоро няма да има какво изобщо да приемаме.
Когато се прави нещо, редно е то да бъде отразено /макар че подобряването на инфрастуктурата на дадено населено място е задължение на управниците на града и за него не е нужно да се присъждат хвалебствия и похвали/ – но когато има нещо, което да се опази, нужно ли е да се оставя на произвола на съдбата? Или наистина за нас е съществено само това, което е под носа ни? Едва ли – не бихме получавали толкова много сигнали, ако имаше пълна незаинтересованост. Но хората виждат какво става, питат, но дали получават отговори? По-скоро не. Колко пъти сме поставяли открито темата за съдбата на тези две места – десетки. Защо продължаваме? Питаме си ние и очакваме смислен и адекватен отговор.
Това са капаните на паралелната действителност. Едното за сметка на другото.
Но добрият стопанин не си оставя двора разграден, а гледа навсякъде да е подредено и чисто. Ако бъркаме, заплюйте ни.
