Изминаха 40 дни откакто го изгубихме. Неоценима загуба. Времето тече и неумолимо отнася по някого от нас. Казано е: отишлите си от този свят продължават да живеят чрез спомените, които оставят у живите. Ние имаме много да помним нашия забележителен съгражданин – д-р. Борислав Кашъмов.
Най-ранните ми спомени са от годините, когато учехме пиано при Живка Клинкова. Тя много хвалеше Борето и брат му Любчо. И двамата се посветиха на медицината, но израснали в едно хубаво семейство, имаха прекрасни родители, които се грижеха за всестранното им развитие не само като добри професионалисти, но и като личности с богати интереси. През годините за Борето музиката остана не по-малко увлекателна от медицината. И това много ни сближаваше. Не минаваше музикално предаване по радио „София”, в което той да не участва и винаги на първо място отговаряше на въпросите от викторините и конкурсите, отличаван често с дискове, касети др. награди. Името му стана известно в цяла България с удивителната за един лекар музикална култура и осведоменост.
Спомням си видях го току-що паркирал колата си до храма „Александър Невски”, тичаше с плочи в ръка да вземе автограф от Борис Христов и лично да се запознае с големия певец, записващ в момента литургията на Гречанинов там.
Когато имах един от последните си концерти на Софийски музикални седмици с професора ми – един голям пианист от Виена – Борето ми се обади от Самоков, изказа съжаление, че поради дежурство в болницата не е успял да дойде, но за щастие по радиото предавали концерта ни и там успял да го чуе и най-подробно ме информира какво са казали за нас. Статиите му за мои концерти в Самоков са сред стойностното в личния ми архив.
Като запален по пианото, искаше да го има в най-добрия му вид и качество и въпреки че и имаше две пиана, в търсене на по-съвършен звук си купи и роял – скъп инструмент, какъвто много специалисти – пианисти не притежават. И с увлечение музицираше.
Той се прояви най-вече като отличен лекар през дългата си практика в нашата болница, спечелил много благодарни пациенти. Помагал ми е толкова пъти!
Спомням си колко разтревожена го срещнах в двора на болницата и споделих разплакана току-що поставената диагноза от педиатърката на детето ми. Той го погледна и ми каза: „Не ми изглежда толкова зле. Ще направим обстойни изследвания, не бързай да се тревожиш. Давай му повече пресни сокове и те ще отмият „левкозата”. Аз не вярвам на прибързани диагнози”. И се оказа прав.
Сега в последните години на два пъти ме спаси в моменти, когато мислех че съм безсилна да се справя. Помогна и на съпруга ми след тежка катастрофа. Веднъж, когато бяхме у дома му позвъня телефонът – младо момиче чак от Америка. Търсеше съветите му. Той ни довери, че има още няколко телефонни пациенти от Белгия и Франция. И след пенсионирането хората го търсеха в дома му и той им помагаше, въпреки недоброто си здраве.
За жалост, както по здравословни причини така и поради разочарование от неосъществените промени у нас, той не го понесе и се затвори вкъщи. Това е една реакция, която се проявява все по-често от някои хора.
А преди той беше активен сътрудник при решаване на много проблеми в живота на града ни. И намираше време за всичко. Споделяше с мен, че нощем чете и се информира за новостите в медицината или слуша концерти от Европа. И ме осведомяваше за последните бляскави прояви на наши пианисти в чужбина. У нас такава информация от медиите, уви, не получаваме.
Необходим лечител за мнозина, една богата личност с широки интереси – това беше нашият незабравим съгражданин – д-р. Борислав Кашъмов.
Дълбок поклон и да бъде вечна паметта му!
Росица Тренкова
