Анна Манова
На 13 февруари в Младежкия дом в града учители и възпитаници от ОУ „Христо Максимов“ почетоха своя патрон. Тази година се навършват 153 години от рождението на учителя, писателя и публицист Христо Максимов. През 2020 г. се отбелязват и 110 години откакто учебното заведение носи името на достойния самоковец.
Водещи на програмата, седмокласничките Елина Субева и Христиана Ненкова, пременени в традиционните си униформи, приканиха всички присъстващи в залата на една своеобразна разходка във времето, чрез която утвърдиха мотото, което е водещо за училището години наред: “Училище с минало, чийто опит усвояваме, настояще, което градим и бъдеще, в което вярваме!” На специално подготвена мултимедия бяха представени фрагменти от живота, културната и просветна дейност на Христо Максимов. Децата припомниха детайли за личността патрона на училището, който е имал кратък, но достоен живот. Живот, отдаден на учителстването, публицистиката и литературата. Наред с припомнянето на делото на Христо Максимов децата бяха подготвили празнична програма. Изпълниха песни и стихове. С няколко изпълнения се включи и малката певица Маргарита Бочева.
Виртуалното пътуване във времето започна от миналото, проследявайки най-значимите събития от основаването на училището и се насочи към бъдещето, което всички деца групово заявиха, че принадлежи на мечтите.
„Това сме ние днес. Това е нашето училище. Не с нас започва летописната книга, но ние старателно и с чувство на гордост я списване, за да се знае за нас. От миналото вземаме огънят, а не пепелта. Посрещаме празника с усмивка, но и увереност, че сме възпитаници на училище с достойно минало и богати традиции“, с тези думи възпитаниците на ОУ „Христо Максимов“ символично прелистиха страниците на летописната книга на училището. Тя започва през 1840 г., когато трудолюбиви българи от Долна махала изграждат основата на черквата „Въведение на пресвета Богородица” и осъзнават нуждата от четмо и писмо. В отклик на желанието им и по инициатива на тогавашния учител Георги Мираз в църковното училище при храма се въвежда нова взаимоучителна метода, с което е поставено началото на светското училище в Долна махала. До 1860 година училището се помещава в частни къщи, а през 1861 година вече има собствена сграда, представляваща едноетажна постройка. От периода на Освобождението до 1910 година училището е зачислено административно за клон на Централно градско училище „Кирил и Методий”. През 1910 година по предложение на тогавашния главен учител Иван Кабрански училището придобива самостоятелност. И така през 1910 г. Долномахаленското училище е преименувано на Народно първоначално училище „Христо Максимов”. До 1923 година за сграда на училището се ползват голямата и малката Сарафска къща. Училищното настоятелство решава да построи ново здание за нуждите на училището. На 24 януари 1926 година тържествено е осветена и открита новата учебна сграда от тогавашния министър на народното просвещение Никола Найденов. През 1933 година е открит паметникът на Христо Максимов в двора на училището. Няколко години по-късно, училището става пълно основно. През 1961 година започва строеж на физкултурен салон, работилница, кабинети.
И така до днес летописната книга продължава да се изпълва със съдържание, записано от сръчните и талантливи ученици, под вещото ръководство на техните учители. Участниците в програмата припомниха завета на своя патрон Христо Максимов, записан в неговото стихотворение „Към България“, а именно, че бъдещето принадлежи ма онези, които вярват в мечтите си.
Директорът Антоанета Николова поздрави всички ученици, колеги, гости. На своите колеги и възпитаници пожела да вървят всеотдайно напред по пътя на духовността и с делата си да пиша историята на ОУ „Христо Максимов“.
„Скъпи колеги и ученици, запомнете, че в живота всеки трябва да гледа в четири посоки: напред – за да видиш, къде отиваш, назад– за да не забравиш откъде си тръгнал, надолу – за да не стъпчеш някого и встрани – за да видиш кой е останал до теб“, заключи Николова.
