Възкресение Христово – празник на празниците и тържество на тържествата

Възкресението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос е духовния фундамент, върху който е построена християнската вяра. Още в древността, по време на едно от своите мисионерски пътешествия, апостола на езичниците – великия Павел възкликна, че ако Христос не е възкръснал, суетна би била нашата вяра и празна – нашата проповед. Възкресението на Христос надвишава неимоверно човешките представи за онова, което ни заобикаля и логиката за нещата. Причината е ясна – невъзможното за човеците е възможно за Бога! А Свещеното Писание на Новия Завет ни известява, че „Бога никой никога не е видял, единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни“, защото в личността на Иисус в едно се сливат божественото и човешкото.

Дълго очаквал грехопадналия човешки род да се осъществи Божието обещание, дадено на праотците в рая, за Спасител на човечеството. И когато се изпълниха времената за това, земята прие новородилия се божествен Младенец в тихата скромност на Витлеемската пещера, а историята оповести новата ера в гласа на сърцата към Бога и ближния – „Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение!“.

„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога!“. Тези думи на Спасителя щяха да прокарат разделителната нишка между онези, които прогледнаха с очите на сърцето и видяха в Иисуса – Сина Божий, и другите, които се превърнаха в Негови осъдители. ЛЮБОВ – непознаваща граници, МИЛОСТ – безкористна и състрадателна, ПРОШКА – за всяко смирено сърце и ЧУДО – за онези, които имаха вярата, пък била тя и колкото синапено зрънце. Ето това благовестеше и чудотвореше най- прекрасният от синовете човешки на земята – Христос. И десетки, стотици, хиляди следваха подире Му, защото в Него беше обичта и утехата, и надеждата.

А подир това дойде Голгота – страшна и неблагодарна! Този, който обсипа ни любов, сега получи кръст. Онзи, който поднесе ни сладост и грижа нежна, сега приемаше от човеците жлъчка и оцет. И там – във величавата и несравнима саможертва на кръста, Христос прегърна в огромното Свое Божествено сърце всеки един от нас – и мен, и теб и всички, мълвейки : „Боже, прости им! Те не знаят какво вършат!“.

Но утрото на Възкресението изми сълзите и просветли сърцата – Христос възкръсна от мъртвите, със смърт смъртта потъпка и на онези, които бяха  в гробовете живот дарува. Ликува цялата вселена и пее човешкия род – где ти е смъртте – жилото, и где ти е аде – победата. Божият Син слезе на земята и стана човек, та чрез Своето възкресение да извиси и превърне човешките синове – в Божии! А църковната песен славослови и нашепва на сърцата : „Ден на Възкресение е! Да просияем с духовна светлина от тържеството и един другиго да прегърнем. На тези, които ни ненавиждат да кажем „братя“ и всичко да простим заради възкресението на Христа !“

Протоиерей Михаил Колев – Архиерейски наместник