Всички сезони се смениха пред самоковската публика. Веско Ешкенази разказа приказки с цигулка

Анна Манова

За поредна година, в рамките на празника на града, на терасата на Градски исторически музей Самоков, гостува класически музикант. В понеделнишката вечер /18.08/, от 20:00 часа, самоковци можеха да се насладят на виртуозните изпълнения на големия Веско Ешкенази. Приятно време, приглушено осветление и класическа музика – нещо доста нетипично за нашия град, но все пак факт. Множество самоковци бяха отделили част от вечерта си да се пренесат в едно друго измерение, изпълнено с много вкус и съпроводено от прекрасен женски квартет, както и от „плачещата” цигулка на майстора Ешкенази.

Това е първото представяне на виртуоза пред самоковската публика. Самият той още в началото на вечерта, подчерта, че е щастлив да бъде в град Самоков, заобиколен от такава красива природа и толкова много желаещи да чуят изпълненията му.

Веско Пантелеев – Ешкенази е концертирал в различни точки на света – Европа, САЩ, Южна Америка, Индия, Китай. Бил е солист на Софийската филхармония, Концертгебау оркестър Амстердам, Лондонския филхармоничен оркестър, Английския камерен оркестър, Симфоничния оркестър на Монте Карло, Симфоничния оркестър на Мексико сити, Холандския филхармоничен оркестър, Пражкия симфоничен оркестър, Ирландския национален симфоничен оркестър, Баховия камерен оркестър – Берлин и др.А от 2000 година Ешкенази е концертмайстор на Концертгебау оркестър в Амстердам, където живее вече 23 години.

Когато вече слънцето преваляше, Ешкенази засвири пред самоковци. Започна с нещо наше си, българско, което няма как да не отвори сърцето на присъстващите и да не ги предразположи.  А изпълнено на цигулка придобива един уникален привкус и поражда онова позабравено чувство за национална гордост от богатството и историята, която нашият фолклор разказва. Само тук, по тези географски ширини, тази музика се разстила като топъл шал върху нас, а изпълнена в чужбина поражда носталгия, дори и в тези, които не разбират езика и културата ни. Така вечерта започна обещаващо и изключително приятно. След това Ешкенази допълни към началната си интродукция, че това, което следва са природните картини. И така беше – сменяха се една след друга в съзнанието. „Сега вие може би ще чуете пеенето на птичките, някъде в далечината ще чуете магаре, ще усетите жарките лъчи на слънцето, а след това есенния вятър и падащия сняг”, поясни Ешкенази. Това уточнение беше напълно уместно – следваха „Четирите годишни времена” на Антонио Вивалди. Като по свое решение майсторът ги беше подредил в тази последователност: „Пролет”, „Есен”, „Зима”, „Лято”. И така започна своята приказка Веско Ешкенази, а акустичните инструменти разказваха ли, разказваха. Първо дойде пъстрата пролет, цялата пълна с живот, с жужене, с пеене на птички. Толкова жизнена и приятна. И толкова желана и чакана. След нея връхлетя есента. Тя беше като разсипана цветна палитра на разсеян художник, чиито цветове на едри капки са обагрили листата на дърветата. Даже птиците, прелитащи над присъстващите на концерта, се объркаха дали не е време за отлитане към топлите места. Те сякаш разпознаха сигналите, които им изпраща цигулката на майстора. Някъде се чу тъжният рев на магаре. Природата се сля в едно. След това, изведнъж в топлия летен ден самоковци се пренесоха в студената зима. Чрез музиката се усети как запръсква пухкав сняг, от онзи, който е пръв за сезона. Сипеше се нахално, подхвърлян от вятъра. След което се спусна мъгла и мрак. Денят е кратък. Зима е. И всичко това разказано с цигулка. Под струните и излизаха една след друга различни истории, сезоните сменяха своя ред. Финалът беше лятото, което от своя страна носеше омара, спокойствие и тежкото предчувствие за наближаващата есен. Един цялостен цикъл, който всеки от нас малко или много преживява.

Повече от час тези картини бяха рисувани с музика и с уникалната цигулка на Ешкенази “Гуарнери дел Джезу” (Guarneri del Gesu) oт 1738 година. Майторът виртуоз няколко пъти благодари за сърдечността на публиката, която подкрепяше всяка част от изпълнението му с бурни аплодисменти. Изказа и приятното си учудване от доброто отношение към класическата музика и изпрати самоковци с „Очи чорние”, за да покаже още веднъж, че няма невъзможни за изпълнение от негова страна произведения.

На финала, за приятно поднесената вечер, от името на Община Самоков и кмета Владимир Георгиев бяха поднесени почетен знак на града и кошница с цветя.