Гласувайте!
Екип Самоков 365
Предстои да дадем отново своя глас на 25 октомври. Макар и решаващ ден, в цялата кампания липсваше патос и енергия. Кампанията мина под знака на апатията и на тоталната липса на идеи, които да бъдат публично дискутирани и защитавани. Доста от кандидатите използваха като своя медийна платформа facebook за разпространение и реклама. Това донякъде не е сериозно – да превръщаш електронния си дневник в политическа брошура, макар много хора да виждат публикациите. Но какво от това? Стратегии и начини да печелиш народна любов всякакви.
За един месец агитация разбрахме едно – че имаме огромен потенциал, но не стана ясно защо всъщност сме на това дередже. Разбрахме за проблеми, които са азбучна истина и които продължаваме да дъвчем, вместо щастливо да сме забравили за тях. Разбрахме и друго – че работим с младите, само дето в този град млади хора почти не останаха. Но все пак ги използвахме като масовка – да се радват. Младите хора свършиха и те нещо – заеха „почетните” позиции след 10-тото място, лепяха плакати, тичаха по задачи или с други думи трупаха опит и така N на брой избори. Накрая няма да бъдат по листите, защото най-вероятно ще са младежи на „почетните” 35 години, когато да се чудиш на какво да се определиш – на младеж ли или на зрял човек. За пореден път политическото говорене отстъпи място на платформите и програмите за управление.
По листите видяхме всякакви лица – хора познати, някои с опит, други нови, трети – абсурдни. Последните оставяха трайно горчив вкус, защото все пак редно е да си знаем мястото и не беше никак лошо да пробваме да използваме личния си живот като пример за останалите.
Кампанията мина по медиите – е, разбира се имаше и срещи, но тези срещи бяха някак партийно сбити – за пред електората. И там в пълна сила се наложи тази така модна дума напоследък – кетъринг. Видяхме се да се наядем и да пийнем, а политиката беше някъде между хапките.
Имаше бонбони, имаше платени сметки по заведения, раздаване на продукти, имаше силна битка за преференции. Преференцията е единственото хубаво нещо в тези избори – единственият мажоритарен елемент, който позволява в действие да влезе прекият избор за личност. Нали си представяте какви ще бъдат листите, ако целият избор е мажоритарен? Много от наложените кандидати ще бъдат изтикани буквално от народния глас. Очаква се новият ОбС да бъде доста по-шарен, благодарение точно на тази преференция.
Видяхме и друго нещо, характерно за изборно време – излъскан стар имидж, пробутан за чисто нов. Но електоратът, надяваме се, не е с къса памет. Кампания, страдаща от лице, разчитаща само и единствено на евтин ПР и изтъркани от употреба обещания. Само маркиране на проблемите, които на всички ни са ясни, а пътят за решението им е завоалиран от множество словосъчетания, водещи до криволичещата пътека – „след изборите”. „Самоков 365” направихме поредица интервюта с бившите общински съветници. Всеки имаше възможност да вземе думата, но имаше и такива, които отказаха. Сега част от тези хора отново ни агитират – за какво, за да мълчат по-забележимо още 4 години ли? И също толкова тихо да получават възнаграждения за това мълчание. Колко още по 4 ще чакаме да минат?
Да, така се разделя времето в момента – преди и след избори. А накрая все едно и също. За съжаление. В тази кампания се прокрадна и лицето на културата, на което му липсва политически опит, но не му липсва желание.
Нямаше компромати, но пък станахме свидетели на други неприятна гледка – запален билборд. Няма да броим избодените очи и изрисуваните лица на фигурите от предизборните плакати и агитационни материали. С тях някак вече сме свикнали.
За пореден път Самоков се прочу, не в добра светлина естествено, а с побоя над журналисти от кандидат за общински съветник. При това със седем присъди. Така, цяла България разбра какви хора има по листите. Може би е крайно време да се подобри качественият подбор на мераклиите за ръководни постове в управлението на общината, а не около избори всички да се втурнат да стават политици. Важно е ние, гражданите на Самоков, да проумеем, че Общинският съвет е колективен орган и от нашия глас зависи какви хора ще влязат в него. Вярно е, че един човек сам по себе си не решава нищо и от него не зависи нищо, но е значима и съществена част от съвкупното цяло.
Търговията с гласове също е бизнес, който не отсъства и на тези избори. Този път схемата е за преференциалния вот, гарантиращ домогването така благото място на общински съветник. И ако искате да се докажете на своя работодател, снимайте бюлетината си в тъмната стаичка, но без звук и светкавица. Това последното е колкото тъжно, толкова и вярно. Но често служи за запазването на някой ключов пост някъде.
