Владислав Тонев: За да тръгне България напред, трябва да работим здраво и да си плащаме данъците

Румяна Костадинова

Понеже всички се оплакват, че кризата в България е ужасна, че в тази страна няма как да се прави бизнес и всичко е направено за да ни пречи, решихме в рубриката „Системата и ние в нея“ да ви представим един изключителен млад човек. Той е смел предприемач и не се оплаква. Той работи. Както трябва, когато трябва и колкото изискват проектите му. Не разчита на връзки и нечие благоразположение. Разчита на себе си, на партньорите и работниците си. Цени хората, които работят за него и се грижи за тях. И е коректен данъкоплатец.

Владислав Тонев е на 32 години. Завършил е „Счетоводство и одит“ и работи още от времето на следването си. Две години е счетоводител в една от най-големите счетоводни кантори на Самоков. Шест години работи в банков клон, а след това четири години в София, като управител на верига от чейндж бюра. От близо две години е отново в Самоков и развива магазин за бяла и черна техника. А от няколко месеца и книжарница „Арес“ в кв. „Самоково“. Познаваме се отдавна, затова интервюто е на „ти“.

Едва на 32 години си, а имаш сериозен трудов стаж. Как стана това?

Избрах си следване, което ми позволяваше да работя, като целта ми не беше заплатата, а да се уча. Първата ми работа – в счетоводството, ме научи на много. Научих се да чета между редовете – да виждам неща, които не се виждат на пръв поглед. Научих се на упоритост, на стремеж да успея, на дисциплина, на контрол, на всичко. В банката и чейндж бюрата продължих да се уча да работя с хора. Повечето ми опит, контакти и връзки са от тези две места.

Как реши да се върнеш в Самоков?

Разбрах, че магазинът се отдава като франчайз и кандидатствах. Поканиха ме на интервю, после на второ, трето и четвърто. Накрая успях да се преборя и взех магазина. Не знаех нищо за техниката, но знаех как да продавам. И ето, вече година и шест месеца се развиваме отлично.

Последният ти проект е книжарница „Арес“ в „Самоково“. Как върви тя?

Много добре. В нея сме партньори с Вероника Джикова, която е отличен баскетболист и в момента е на работа в Исландия. Трябваше да отиде там по договор за три месеца и нямаше как да пропусне тази възможност – Исландия е страната на приказките! Така че на мен сега ми е малко по-натоварено, но няма проблем. Ще се справим!

Заварих те да подреждаш книги. Повечето хора си мислят, че собствениците и управителите на бизнес си седят някъде по цял ден и прибират едни големи пари. Те просто не знаят колко много работят тези хора, особено успешните…

Да. Днес съм станал в 6 часа. Обиколил съм няколко издателства в София, взел съм заявените книги и в 12 часа бях тук – да ги подредим в книжарницата, за да може хората да видят новите заглавия и всичко е наред. Следобед отивам в магазина за техника. Работя средно по 16 часа на ден. Няма друг начин. Ако искаме да успеем, трябва да се трудим. Ставам в 6 и се прибирам в 22 часа.

А личният ти живот?

Има го, разбира се. Почивам ден или два на седмица. А докато съм на работа, съм винаги свързан с жена ми и приятелите по телефона и интернет. Благодарение на модерните технологии всички сме свързани и целият ми бизнес е подреден, организиран и он лайн.

Значи така изглежда животът на един млад предприемач?

Да. И искам да го направя още по-интересен. При нас няма нищо скрито-покрито. Още от началото целият ми бизнес е на светло. Имаме специален софтуер и всичко е свързано с касовите апарати. Сблъскваме се с много проблеми с някои от фирмите-доставчици, които не искат да издават фактури. Директно прекратяваме отношения с тях. Трябва да се работи почтено. За да тръгне нашата страна напред, трябва да работим здраво и да си плащаме данъците. Сивият сектор трябва да излезе на светло. И промените, които сега започват, трябваше да се случат отдавна. Имам предвид свързването на касовите апарати с данъчните, контролът върху търговията с горивата и т. н.

Как финансираш бизнеса си? Имаш ли кредити?

Не. Ние всичко сме си изкарали сами. Започнахме със свои спестявания и доходи от правилни инвестиции, направени преди време, които се възвръщат сега. Поне за това сме спокойни – че нямаме кредити. И би трябвало да успеем.

Днешните работодатели постоянно се оплакват, че няма добри работници, че хората са неквалифицирани, мързеливи и безотговорни. Вярно ли е това?

Да, вярно е. Рядко се намират хора, които искат да работят. Масовата нагласа е: „Искам 1500 лв., иначе няма да стана от леглото“. И с какво основание? Аз съм започнал работа почти без заплата, за да се науча, за да имам някаква основа. А що се отнася до работодателите, те трябва като цяло малко да повишат заплатите и да стимулират хората си. Защото работниците са ядрото на една фирма, което изкарва парите. Трябва да има повече неща за тях.

Ти как стимулираш твоите работници?

Имаме бонус система, банкети и т. н. Който работи – получава. Работното време е по 8 часа на ден, задължително с един час обедна почивка. При мен е недопустимо да не се ползва годишен отпуск. Защото за да бъде един човек пълноценен, да работи ефективно, той трябва да е отпочинал и да се чувства добре. Работната ни седмица е 5-дневна, с два дни почивка. Спазваме Кодекса на труда и правата на работниците. Умореният работник не е ефективен и допуска грешки. А те са за сметка на работодателя. Стремя се, доколкото мога, да се грижа за моите работници, за да са добре.

Забелязвам, че при теб работят едни и същи хора. Значи сте доволни едни от други?

Да, щом остават, явно са доволни. Доволни сме и ние от тях. Когато има проблеми говорим и търсим консенсус. Те ми казват къде греша, аз казвам на тях, обсъждаме какво и как трябва да се прави. Ценя мнението и идеите на моите работници.

А как се чувстваш в „Системата“? Как работиш с администрацията, например? Предприемачите се оплакват от тромава бюрокрация, неефективни закони и правила и т. н.

Аз лично нямам проблеми със системата. Просто ми се иска малко по-бързо да се случват нещата. Има дребни спънки, които дразнят. Например, преди 3 месеца си купих касов апарат, който сега трябва да се препрограмира, но това не е кой знае какво. Такива проблеми има навсякъде, не само у нас.

А ние, българите, мислим, че в България е най – лошо…

В България не е най-лошо. Аз съм влюбен в България и не бих я сменил. В Самоков ми харесва и се чувствам добре. Прави ми впечатление, че децата и младите хора се променят и се развиват. Интересуват се от все повече неща. В книжарницата, например, продаваме по 4-5 книги на ден. Купуват ги млади хора и търсят предимно български автори.

И това звучи обнадеждаващо, нали?

Обнадеждаващо е, но не и за Самоков. Забелязвам, че младите хора масово бягат към София. Самоков се намира на стратегическо място, чисто географски. Но има огромен проблем с инфраструктурата. Трябва да се оправят пътищата – особено София-Самоков и Самоков-Дупница. Сега светът ни заобикаля заради пътищата. Боровец е световен зимен курорт, а пътят до него е кошмарен. Аз пътувам Самоков-София и обратно всеки ден. И е ужасно! За да се върнат младите самоковци в Самоков, трябва да се оправят пътищата. Лошите пътища пречат на бизнеса – и на големия, и на малкия. Така че това е едно от първите неща, в които трябва да инвестира общината и да го промени. Понякога си мисля, че за да се променят нещата в нашата страна, трябва всичко да се срине и да се изгради наново. Както стана в Исландия. Тя фалира през 2008 г., а в момента е в невероятен подем. Вероника разказва, че там хората са скромни, добри и любезни. Нямат войска и вратите не се заключват. Използват всичките си природни ресурси. Много съм любопитен да видя Исландия и ми предстои пътуване до там.

Да, хората са в основата на всичко. А ти как мислиш, защо ние, българите сме такива? Защо не успяваме?

Защото всеки гледа в паницата на другия, вместо да се хване и да работи. Основно заради завистта не вървим напред. Какво им пречи да постигат успех? Някои казват, че не става без връзки и контакти. Няма такова нещо! Решаваш какво ще правиш и започваш. Работа, работа, работа! Ако не се получава – търсиш къде грешиш, къде е проблемът и се опитваш да го решиш. Съветваш се с хора, които знаят нещата, които ти не знаеш. В България имаме специалисти на световно ниво във всички области. Има интернет, форуми, курсове – всичко! Но на хората им липсва въображение.

Обаче имат спестявания в банките. Защо, според теб, българите предпочитат да си държат парите „на влог“, вместо да ги инвестират в бизнес или да потребяват повече, за да се раздвижи икономиката?

Защото ги е страх. Вярват, че в банката е сигурно. Предпочитат да си държат парите там, на някакви минимални депозити, вместо да инвестират. Страхуват се да купуват акции, злато петрол, земя. Има вече много компании, които предлагат посредничество в такива начинания.

Или да инвестират в бизнес?

Да, да инвестират, да опитат. Повечето хора предпочитат да им е сигурно. „Свикнал съм си тук, получавам си заплатката, не ми харесва, но ми е сигурно“ – така мислят те.

И изведнъж се събуждат на 50 години и се чудят какво да правят…

Да, оказва се, че животът им е преминал. Българите трябва повече да рискуват. Който рискува, в 90 процента от случаите може да успее. При правилната инвестиция, разбира се! Не просто да хвърлиш парите си където и да е. Трябва да проучиш пазара, да четеш, да проверяваш. Важна е локацията, рекламата, факторите са много. И постоянно, постоянно, постоянно да се „ъпдейтваш“, да се образоваш, да се актуализираш. Аз буквално на всеки два месеца ходя на някакъв курс. Сега има безброй възможности за образование – в интернет има много информация, онлайн курсове буквално за всичко.

Но човек трябва да има желание да учи…

Да, това е основното. Трябва да учиш цял живот. Независимо дали си предприемач, учител, лекар… В наши дни ако не учиш, изоставаш и просто изпадаш от пазара.

А как изглежда твоят мечтан нов служител?

Мечтаният ми служител е находчив, амбициозен и умее да си признава грешките, да поема отговорност за собствените си постъпки. Успяващият човек – бил той млад или не толкова, иска да се учи, за да постигне нещо.

Наскоро имаше форум за съвместна работа между бизнеса и училищата, за търсене на начини образованието да отговори на нуждите от работна ръка във фирмите. Ти самият си бил стажант още докато си учил. Би ли направил стажантска програма в своя бизнес?

Да, разработвам такава и за „Техномаркет“, и за книжарницата. Искам да взема млади хора, възможно е и ученици, да се учат да работят. Да видят какво представлява животът, когато се бориш сам. Струва ми се, че младите хора имат нужда от това. И със сигурност ще има такъв проект, просто в момента не ми остава много време да го оформя.

Оставам с впечатлението, че сте се събрали една група млади хора, които в Самоков правят бизнес на световно ниво. Светъл, динамичен и непрекъснато развиващ се.

Така се оказва, да. Работим по този начин, защото вярваме, че така трябва. Всичко трябва да е точно и чисто.

А ти, лично, от какво имаш нужда?

От спокойствие. Имам нужда от спокойствие, за да работя и да се развивам. Бизнесът ми е чист и е на светло. Спазвам правилата в държавата и си плащам всички данъци. Така си купувам спокойствие. Ако повече хора в България работят по този начин, ще се оправим. Имам нужда и от качествени хора, с които да работя. Има хора, има качествени хора, на които им се работи. Така че прогнозата за бъдещето ми е добра.