Владимир Кабрански представи новата си книга „Страната на слоновете”

Анна Манова

Самоковският автор Владимир Кабрански представи новата си книга „Страната на слоновете”, в средата на ноември, в Общинската библиотека. Книгата представлява сборник с разкази и е второто литературно „чедо” на Кабрански за тази година, като преди няколко месеца  авторът изненада читателите с първата си стихосбирка „…И когато имаш…” Наред с представянето на новата творба посетителите бяха посрещнати от негова изложба на снимки, които самият Кабрански определи като уловени мигове през последната година. Те бяха като комплимент към всеки, които си хареса някоя от тях.

Кабрански е един от интересните самоковски творци, затова не е изненадващо, че представянето на книгите му се радват на голям интерес от страна на самоковци. Интересен е, защото не се „заключва” в някакви банални рамки, а непрекъснато експериментира и се впуска в различни стилове и сюжети. Интересът към писането и публикуването на всичко, което се ражда в съзнанието му, започва през 2009 година като част от блог, носещ името „Нямам идея” или тетрадка за  упражнения. И навярно тогава авторът наистина не е имал идея, че няколко години по-късно част от тези мисли, вдъхновения, хрумки ще се трансформират в книги. От блога през 2014 година се „раждат” първите му два сборника – „Разказани прикази и приказни разкази” и „Страната на фантазиите”. Две години по-късно се появява фантастичният роман „Кланица”, а през 2017 – един от успешните му сред масовия читател, а и не само, роман „Старецът и песента”. През 2018 година получава награда за разказа си „Генезис” от първото издание на „Изгревът на следващото”, организиран от Дружеството на българските фантасти и включен в алманаха „ФантАstika” за 2018. Изненада за някои, за други може би естествен път, бе появата на детската книжка „Ема и жълтото коте”- пътеводител за деца в света на важните неща. Тя бе издадена в тираж от 1300 броя и подарена на учениците в малките класове в Самоков. Тази година авторът представи първата си стихосбирка „… И когато имаш…” И приключи годината със своя сборник с разкази „Страната на слоновете”.

По думите на Кабрански книгата изпреварва първоначалната му идея за излизане, но тя е била обещание към скъп човек. Разказите са разнородни, но като тънка червена линия през книгата преминава една обща идея. Корицата е дело на Людмила Цветкова, а за представянето на сборника се погрижи литературният критик и режисьор Любомир Малинов. Малинов определи книгата като „необичайна, но много ярка и далече от това, което до този момент е писал Кабрански”. По думите на Малинов още първият текст от книгата го е накарал силно да се замисли, написаното го е разтърсило из основи, заради болезнената истина, която съдържа в себе си.

„Сборникът започва, с да го наречем, разказ „Изгубих се”. Той ме хвърли в шок, силен, въздействащ и точен е. Бих се подписал под всяка дума от него. Мисълта в този текст и в голяма част от останалите удря като чук”, сподели пред присъстващите Малинов.

Той определи сборника като най-личната книга на автора до този момент, а Кабрански като майстор на късия разказ. И подчерта, че написаното го възприема повече като притчи, защото няма битови герои, няма реалистични истории. Но в тях има философия,  образ на абсурдния свят, в който живеем и разказаните истории са построени на принципа на парадокса. Всичко това идва от свободата на мисълта на автора Кабрански, който може да си позволи този лукс  –  мисловно да пътешества навсякъде, където пожелае.

Оказва, че в „Страната на слоновете” слонове няма, те, както всичко останало са фикция, която дава поле за нови размисли. Авторът само протяга ръка, за да пренесе читателя в своя свят, а кой какво ще открие зависи от самия него.