Слайд категория

Владимир Георгиев – „От опит виждам, че културтрегерите в нашата Община много трудно си говорят помежду си”

kmeta intervu ZoqПотърсихме господин Вл. Георгиев, за да разберем неговия поглед върху културния живот. Нашият  разговор на кратко, защото културата е една много дълбока материя, обхвана проблемите,   трудностите, хубавите и лошите моменти в културния ни живот и културните дейци.

 

Г-н Георгиев, дарители или грабители на културата сме ние, според Вас?

  Дарители или грабители. Все по-малко са дарителите на културата в града. Аз така си мисля. Хората видно, че имат нужда от доста повече култура, от която, ако мога така да кажа,  да черпят и енергия, и идеи, и вдъхновение. Като че ли все по-малко хора се занимават, аз такова усещане имам, които да дават нещо от себе си за културата. Да, в действителност има доста културни институции в града, които могат да се занимават с култура. През последните дни наистина ми направи едно добро впечатление, че доста млади хора започват да се занимават с култура и аз го приветствам това нещо. Но като цяло повече хора в града са потребители на културата, отколкотио да са дарители.

 

Смятате ли, че културният живот в града ни, дори в цялата Община, е достатъчно богат?

Лично на мен ми се иска да е много по-богат. Не мога да отрека, че през последните години ми се струва, че Общината прави доста за културата и с доста културни мероприятия се насити. Иска ми се да има още повече и още по-стойностни мероприятия.

Ако трябва да направим една стълбица, на кое място по важност се нарежда културният живот за Общината?

Не искайте от мен да степенувам, кое е на първо, второ, трето, но това, което през цялото време и аз съм, ако мога да кажа прокламирал, е, че това като цяло беше занемарено звено и ние сега с различни идеи и инициативи стимулираме да се развива този културен живот, но не единствено и само да е организация на един. Това трябва да е общо и на Общината и на културните институции – читалища, театри, клубове.

В тази насока, смятате ли, че достатъчно добре се сработват Общината и културните институции?

Не. От опита виждам, че културтрегерите в нашата Община много трудно си говорят помежду си.

Кое според Вас занижава и кое повишава нивото на културния ни живот?

Занижава нивото на културния живот всичко, което се излъчва по медии, телевизия и други неща,  защото това според мен не е начина на култура и не можем да стоим пред телевизора и да си мислим, че сме ходили на културно мероприятие. Това не трябва да се случва. И като цяло нивото, пак казвам по мое мнение, е паднало, но стойностни неща, които аз винаги се опитвам да стимулирам, на местните хора инициативи, според мен от тях може да се родят наистина добри продукции и добър културен живот в Общината.

Количеството или качеството на съставите и мероприятията трябва да гледаме?

Задължително качеството.

От какво трябва да изождаме оценявайки дадено събитие или творчески колектив и изобщо, кое си струва да бъде ценено и какъв е критерият за ценност?

Доколкото знам има специални хора, които учат доста време, за да могат да бъдат тези, които да оценяват дали едно културно мероприятие, или събитие е достатъчно стойностно, или не. Аз мога да кажа от моята гледна точка. Пак казвам, в достатъчно бедния ни културен живот, защото липсват и средства, трябва да подкрепяме и стимулираме по някакъв начин тези творчески колективи или хора, които се занимават с културата като цяло. Но да давам сам оценка за едно или друго, критиците трябва да дават оценка на едно събитие дали се е получило, или не. Аз не претендирам,  дали става въпрос за театър,  за друго изкуство, каквото и да е, за литературни четения, за други събития, или за изпълнения, за музика, мога да имам свое лично мнение, но дали е стойностно, или не, според мен културните критици трябва да го кажат това нещо.

Не мислите ли, че нашите културни критици не оценяват самото събитие, а оценяват на личностна основа всичко?

Не мога да кажа, но според мен в града наистина много се дължи на личностна основа.

Да погледнем и към културните институции. За мен лично етикетът за култура е читалище-паметник “Отец Псаисий-1859”. Всички знаем, че то е културен паметник. На ясно сме, че това е самостоятелна институция, но всички виждаме окаяното му състояние, например една рушаща се външна фасада. Знаете, че читалищните субсидии са малко, колкото за покриване най-належащи нужди. Мислите ли, че Общината има как да и може да намери начин да спомогне ремонтирането на този паметник?

Общината не е спирала и търсим начини. За съжаление през последните години, не знам дали някой е разгледал тази възможност, че тъй като собственик на сградата си е самото читалище, то е могло и може да кандидатства по какъвто и да е проект. Ние, Общината, няма как да кандидатстваме за сградата на читалището. Също така, за съжаление, през програмния период 2007-2013,  тъй като това ставаше предимно по селските райони, Общината не можеше да кандидатства по селските райони за това нещо. Читалището е сграда в центъра на града, една от най-стойностните, а мога да кажа и най-стойностната. Вътре има и живот, и култура, всичко се случва. Аз съм казвал не веднъж, че ако имам възможност бих направил всичко, за да спечелим такъв проект за саниране на сградата, още повече, че тя е паметник, така че самото саниране на сградата би било доста трудна задача, но в никакъв случай не се отказвам и ще търсим възможности.

По повод ремонтите. Наскоро бях в Младежкия дом. Той също е в едно окаяно състояние, което съвсем не гали окото. Предвиждат ли се за него някакви ремонтни дейности?

За него вече сме завършили проекта. Кандидатствахме по “Региони в растеж”, последната програма, която беше в началото на годината, за съжаление не ни одобриха. Това, което аз заварих е, че имаше, уж, някакви проекти, които не бяха съгласувани, нямаше достъп на хора в затруднено положение, всичко оправихме и в момента мога да кажа, че проектите са в сто процента готовност да се появи програма, по която да кандидатстваме. При положение, че в Общината нямаме много свободни средства, всичко отива по своето предназначение и много трудно можем да заделим сериозни средства и за читалището, и за Младежкия дом. Още повече няма как ние от Общината да дадем пари за сграда, която не е общинска собственост, затова търсим начини чрез програми. На Младежкия дом проекта вече е готов, докато на читалището примерно още такъв  няма, нямаме проектна готовност и това трябва да бъде първата стъпка, която трябва да минем, така че в момента, в които се появи програма, по която трябва да кандидатстваме Младежкият дом ще бъде отново пуснат.

Според Вас, духовното или материланото трябва да надделява във всекидневието на самоковци?

Балансирано. Тук на някои ще се хареса повече, ако кажа духовното, на други – материалното, но трябва да има баланс, тъй като за културата за нужни средства.

Твърди се, че спортът не се толерира, но сякаш е с приоритет пред културата, Вие как мислите?

Не мога да кажа. Аз в моята класация не ги слагам на различни нива. През последните години в действителност от Общината, ако имате предвид изграждането на спортна зала “Арена” – Самоков, се заделиха повече средства за спорта, но така или иначе ето сега, ние се опитваме, чрез нов маркетин и мениджмънт да правим доста събития споортни, благодарение на които в града да дойдат и много външни хора. Не мога да кажа, че не правим такива неща и в насока на културния живот. Може би, а и със сигурност са недостатъчни, но не определям кое е първостепенно, дали спорта, или културата. Аз ги слагам на една плоскост.

Според Вас как трябва да гледаме на културните ни деятели?

Сега, ако кажа някакви високопарни думи тук, колко ги уважавам. Аз мисля, че с действията си съм показал по всякакъв повод, абсолютно всички събития гледам, а най-малкото и да участвам, да съм съпричастен, да помагам по какъвто и да е начин. И аз не веднъж съм казал, че нещата и събитията, които направихме през последните години, върнахме това да честваме отново и да показваме едно уважение не само на 24 май, когато се почитат и културата, и просветата, и правим такива събития и срещи, вече честваме деня и на народния будител, така че това са неща, които показват отношението на местната влас към културата.

Тоест те са уважавани целогодишно, а не два пъти или веднъж в годината?

Аз мисля, че всеки месец има събития, които показват, че ги уважаваме целогодишно, да.

Да се пише само за хубавите неща и да се мълчи за негативните или да вървят паралелно и критичните писания да бъдат повод и подсещане, че е нужна корекция на места?

Не съм любител да се пишат хубавите неща. Предпочитам и винаги съм гледал градивно, ако нещо се критикува, да можем да реагираме на момента.

Нищо против критиката?

Не.

Всички знаем за Захарий Зограф и това как е напуснал града – хвърляйки камъни и проклинайки, смятате ли, че ако не развиваме достатъчно добре културния живот  културните деятели в града ще последват примера му?

Въпрос на лична преценка. Всеки може да прецени и да каже дали ще се върне тук, ще хвърля камъни след него, или няма да се върне.

Вашето лично послание към културните ни деятели?

Аз искрено се надявам да започнат да общуват помежду си, да се подкрепят във всяка една инициатива и от тяхното общуване да се покажат идеи, с които да помогнем на града да стане наистина една културна столица.

Казахте подкрепа, според Вас, кое разединява институциите и хората в тях да не се подкрепят? Например разлика в отпускани субсидии или друго.

Предполагам, че сами по себе си са културни дейци и всеки има различно виждане за това как и по какъв начин трябва да прави културата и как да изглежда културата, но за мен винаги в един диалог могат да се получат доста интересни неща, а не да се отрича напълно едното, другото виждане, кое как да се направи и по какъв начин, напротив, според мен цялата тази енергия, аз не веднъж съм казал, че повече енергия хвърляме в това да пречим на някои хора и да ги плюем, отколкото да впрегнем тази енергия и да вървим в една посока. Тогава ще се явят много градивни и много полезни неща. Дали субсидията е определяща, мога да кажа, че ние през последните години, не искам да прозвучи като самохвалство, но сами си направете справка, колко бройки допълнително са направени за читалищата, за да подкрепяме тези инициативи. Разбирайте, че не можем да сравняваме читалище-паметник  “Отец Паисий-1859” с никое друго от останалите, да не говорим за селските читалища, но там единствената може би работеща културна институция в местното съществуване, освен кметството, това са читалищата и така или иначе доста отлив от хора, доста е застаряващо населението и трябва да се подкрепят тези селски читалища. Освен тях читалище-паметник “Отец Паисий-1859” пред другите читалища ние много добре използваме и преплитаме, в която и да е културна програма на града. Това показва отново едно уважение към техния труд.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close