Виолетка Павлова: Заделили сме от икономия 130 хил. лв. за саниране на Дом за стари хора Самоков

Анна Манова

През ноември месец 2016 година Дом за стари хора Самоков отбеляза своя 80 – годишен юбилей. През тези години социалната институция се е доказала като една от най-добрите не само в София област, но и в цялата страна. Създадена е една сериозна традиция в социалната сфера, която дава надежда и алтернатива за голям брой възрастни хора, останали по една или друга причина без дом и семейство.

Историята на Дома е пряко свързана с дарителството, което от своя страна се обуславя от историческите обстоятелства на своето време, но и на универсални черти и същност. Домът носи името на своите дарители и благодетели – сем. Калинкови, които по онова време даряват 200 хил. лв. за построяване на място за възрастни и немощни хора. От своя страна община Самоков дарява терен. И така през 1936 година домът е факт, обзаведен и изцяло готов. Като капацитетът му тогава е 80 легла.

През годините Дом за стари хора се е развивал и е бил обновяван, към него е имало и помощно стопанство, което е било функционално до около 1990 година. Има нова пристроена част. База е нараснала на 120 легла. Като за домуващите ежедневно се грижат около 46 души квалифициран персонал.

Не случайно на 18 януари тази година Домът получи отличие за постигнати резултати и споделени добри практики. Наградата беше присъдена от Фондация „Човешки ресурси в България и евроинтеграцията“, Националното сдружение на организациите за социални услуги и списание „Човешки ресурси“.

От 2004 година директор на социалното заведение е Виолетка Павлова. Като от 23-годишна възраст тя работи в Дома. Павлова споделя, че не е лека работата в подобна институция, която те среща с толкова различни човешки съдби, към които е трудно да дефинираш само професионално отношение. Както споделя тя желанието на всички работещи там е с грижа да се компенсира липсата на семеен уют. Тя допълни, че в момента има 30 души чакащи. За съжаление обаче има едва 3 свободни места и предстои да бъдат настанени лица от града.

За това как се ръководи такава институция, как се приемат различните човешки драми и радости, какви са проблемите и тяхното решение, един разговор с Виолетка Павлова.

На 11.11.2016 г. Дом за стари хора „Сем.д-р. Калинкови” отбеляза своя 80-годишен юбилей. През всичките тези години това е място равнозначно на семейство за много хора, пресекли съдбите си в социалната институция. Какъв период са 80 години?

Това са доста години. Както и на юбилея споменахме основните на Дома за стари хора са положени през 1928 г., с дарение от сем. д-р Екатерина и Георги Калинкови. Те даряват 200 хил. лв., за да се построи такава институция, в която да бъдат приютени немощни, възрастни хора, които нямат близки. Събират се много трудно средства за дообзавеждане и дострояване. Когато Георги Калинков почива той завещава и къщата си, намираща се в центъра на София, за издръжката на Дома. Преди да бъде построен Дома на същото място е съществувала постройка, която е била пред разруха, в която тогава са били настанени 9 души. След постояването на Дома през 1936 г. са преместени в него. До края на годината броят на настанените нараства на 30 човека. Капацитетът тогава е бил 80 места. И те са запълнени изключително бързо. Интересното е, че към социалното заведение тогава е имало помощно стопанство, което се е намирало срещу бившата „Родопа”, по пътя за Боровец. Отглеждани са овце, свине. Имало е и овощна градина. По този начин тези, които имат физическа възможност са се занимавали със земеделие и с животновъдство. Като по този начин са осигурявали част от прехраната в самия Дом. Помощното стопанство е създадено под ръководството на Крум Дибеков. Запазва се и по времето на Янка Стоименова. След което постепенно стопанството замира. Когато аз започнах работа, през 1988 година, по времето на Никола Попов, засаждахме предимно картофи. Но беше отмираща дейност. Спомням си,ч е цялата зимнина се правеше в Дома, но после по новите изисквания на ХЕИ тази дейност приключи.

Споменахте, че във времето капацитетът на Дома се е завишил. Това е сигнал, че все повече хора по една или друга причина търсят тази социална институция. В момента какъв е капацитетът? Колко са домуващите?

Базата е 120 места. В момента имаме 117 души и три свободни места за жени. А броят на чакащите е около 30. Лежащото ни отделение целогодишно и непрекъснато е заето. Много трудно става настаняването на лежащо болни. По собствено желание никой не напуска. Има много чакащи за настаняване, което става от Дирекция „Социално подпомагане”. Там се води дневник, регистрират се документи. Има си канален ред. При настаняването се взима под внимание и социалният статус на съответното лице. Ако има някой, който наистина няма къде да живее и кой да се грижи за него, тогава той ще бъде с предимство.  Това е дин от най-хубавите домове в България, затова има толкова желаещи да идват. Близо е до София, в непосредствена близост до планината и чистия въздух, не е извън населено място. Имаме настанени от Бургас. Всяка година се прави по нещо, обновява се.

Как се осъществяват тези ремонти и обновявания на материалната база?

През 1991 година беше получено разрешение за строителство на новата част на Дома, тогава беше увеличен капацитетът на 120 легла. През 2000 година влязохме в новата част, която вече наричаме стара, защото старата също беше обновена през 2010 година. Старата част беше затворена, защото беше морално и материално остаряла. И през 2007 година, благодарение на ОбС и на кмета Ангел Николов, бяха отпуснати над 900 хил. лв. за направата на основен ремонт и реконструкция.  Всичките ремонти са с бюджетни средства и от извършени икономии. Тази година можем да се похвалим с една доста добра икономия от 177 хил.лв., от които 130 хил. лв. ще заделим за саниране на една част от Дома.

Как човек попада в тази институция? Предполагам че има лица, които оставят близките си в тях съзнателно или защото не могат да се грижат за тях. Но има сигурно и не малък процент от хора, които идват сами.

Три са вариантите. Някои от потребителите на социални услуги предпочитат социалната институция и сами идват в Дома. Втората група са лица, които не толкова по свое желание, а предвид обстоятелствата, идват и предпочитат да бъдат настанени. И третото е, че просто няма кой да се грижи за тях, нямат близки.

Има ли желание от страна на млади хора да идват да работят в социалното заведение?

Когато постъпих на работа, бях една от малкото млади хора, повечето бяха във възраст на пенсиониране. Поетапно персоналът се обнови, има нови и млади хора, въпреки че работата е специфична и не всеки би се наел да я работи. Мога да кажа, че най-тежко е на санитарите, чиято работа не се изчерпва само с това да изистят и измият помещенията. Там изключително се гледат възрастните хора – има много лежащо болни. Изцяло гледане на болен човек и обслужването им. 50% от капацитета ни са лежащо болни и трудно подвижни хора.

В този ред на мисли, как успява човек да се съхрани психически при гледката на толкова хора, които се нуждаят от ежедневно обгрижване?

За да работи човек в такава институция трябва да има голямо сърце. Целият персонал живеем с мъката, болката и радостта на всеки един потребител. Защото към всеки един трябва да се подхожда индивидуално. Да си запознат с потребностите, желанията. Трудно се работи. Това е призвание. Самата аз, бях на 23 години, когато започнах работа тук. И от началото ми беше много трудно при гледката на толкова болни хора. Колегите тогава ми помогнаха много, за да остана на работа.

Коя е житейската история, която най- много ви е трогнала през годините?

Много са, но една с положителен знак си спомням най-ясно. Преди 7-8 години имахме сватба в Дома. Двама от домуващите се запознаха тук и решиха да сключат граждански брак. Беше много интересно, както за домуващите, така и за целия персонал. Цялата церемония си премина както си подобава, ходихме в обредния дом, за да се разпишат пред длъжностно лице. Беше наистина много трогателно. Не липсват и неприятни ситуации. В Дома са настанени хора с различени характери, от различни места. Случват се спречквания между тях, скандали, размествания по стаите.

В какво се изразяват основните трудности, с които се сблъсквате?

С настаняването на лица. Имаме такива, които са с деменция, с психични разстройства или  атеросклероза. Такива хора не би трябвало да са настанени при нас, защото не отговаря на профила на заведението. Те идват при нас с настанителна заповед. И са много трудни за работа.  Понеже домът е на свободен режим се е случвало да се губят и да ни ги връщат с полиция.

Как се разнообразявате в Дома?

Имаме трудов терапевт. Имам певческа група към Дома. Плетат мартеници, грижат се за цветята. Посещават ги за празниците деца с програми.

Социалната услуга е комплексна – настаняване, храна, медицинско обслужване, фелдшер, които се грижи за състоянието на възрастните хора. Имаме рехабилитационен център, с двама рехабилитатори. От 3-4 години в приземния етаж имаме физиотерапия, като можем да се похвалим с едни от най-добрите уреди – магнит и ултразвук.

Ако някой иска да помогне на Дома как може  да го направи?

Имаме нужда от памперси. От бюджета не ни се разрешава да купуваме памперси, домуващите си ги купуват от собствените средства. Дрехи доста често получаваме и имаме доста. За хранителните продукти е специфично, защото се изискват сертификати и разрешителни.