Виолета Попова – управител на комплекс „Танне” – Банско: „Спадът на посещенията от българи в ски-курортите ни продължава вече няколко години”

Анелия Балабанова

Всекидневно се опитваме от страниците на вестника да ви доказваме, че и Самоков е дал нещо на света. Това твърдение, макар и като контрапункт на сегашната действителност, е абсолютно вярно. Десетки наши съграждани всекидневно защитават името на родния си град със своя професионализъм и всеотдайност. Вече ви запознахме няколко такива изявени личности в различни сфери от обществения живот. Такъв е и случаят с Виолета Попова – утвърден, уважаван и ценен специалист в областта на туризма, която по стечение на обстоятелствата работи и се развива в Банско. В момента е управител на хотелски комплекс “Танне” – четиризвезден целогодишен луксозен българо-немски хотел, разположен в подножието на Пирин планина, скътан в един от най-красивите български градове – Банско. Изграден е в национален стил – домашен уют от камък и дърво, а от красивия двор, чардаците и балконите на стаите се откриват гледки към три планини – Пирин, Рила и Родопите. Каква оценка дава тя за развитието на туризма в България от гледна точка на своя дългогодишен опит? Какви са проблемите и предизвикателствата пред хотелиерите и останалите фирми в бранша? Ето и отговора от първо лице.

Г-жо Попова, Вие сте изявен специалист в областта на туризма, самоковка, а работите от дълги години в Банско. Каква е причината?

-Благодаря Ви за високата оценка!

Стечение на обстоятелствата. Така се случи. След 12 години в Боровец останах без работа на прага на един зимен сезон. Заминах за Австрия, а след като се върнах, се озовах в Банско. За малко. И така – почти 12 години.

При откриването на тазгодишното изложение „Ваканция и Спа експо” министър Ангелкова заяви, че ще се разчита главно на българските туристи. Възможно ли е това с оглед на финансовата и икономическа картина в страната и при какви обстоятелства?

• Министър Ангелкова може да разчита. Аз – не. Средна класа в България няма. Заможните отиват на ски в чужбина, останалите си остават в къщи. За нас, българите, по-важно е морето. Така, ако успеем да спестим за море – добре. Без ски можем. Спадът на посещенията от българи в ски-курортите ни продължава вече няколко години.

Може ли да изброите топ 5 на проблемите, които срещате в работата си?

Само 5? Ще опитам.

1. Разбирането на държавата за приоритетни отрасли и подпомагането им /или по-скоро непреченето/.
2. Разбирането на държавата за пазар, европейски практики и прилагането им в наши условия, както и регулациите.
3. Националната реклама.
4. Отсъствието на държавата от туризма като участник в него – като собственик, като експлоататор, като фактор изобщо.
5. Кадрите – образование, визия и тоталната липса на стремеж към качество. Всички си говорим за какво ли не, мерим ръстове, цитираме проценти, и никой, ама никой не говори за качество. Явно никой не си дава сметка колко страшно е това.

Следите ли развитието на Боровец и какви са впечатленията Ви? Ако трябва да дадете някаква препоръка, каква ще е тя?

Рядко ходя в Боровец. След последните ми посещения не ми се и ходи. Препоръки не бих могла да дам, не смятам, че аз съм човекът. Но смятам, че е редно общинското ръководство да направи необходимото най-малко на самоковци да им се приходи там. Мръсно, неподдържано, неприветливо. Получавам усещането за изоставеност, особено около символа на курорта – фонтаните. Бурени и боклуци. Тъжно.

Какви са стъпките, които трябва да се предприемат, за да се превърнат зимните ни курорти в дестинации от европейска и световна величина?

Това е дълъг път. Трябва да имаме национална визия за бъдещето, да направим план, който да даде възможност да се реализира тази визия. Трябва да работим много, постоянно, целенасочено. Трябват подготвени кадри, хора единомислещи и нахъсани. Трябва да гоним качество. Всеки ден, от сутрин до вечер. Когато сме направили гореизброеното, идва на ход рекламата.

Рекламата – може ли без нея?

Не може. Без реклама не може. Но трябва да имаш какво да рекламираш. Това нещо трябва да е интригуващо, завършено и качествено. Все ще се намери някой да си го купи. По-важно е да поиска да си го купи пак, и пак….

Как смятате, вървят ли ръка за ръка бизнесът и кадрите?

Много болен въпрос. Вероятно имате предвид подготовката на кадрите. Ако е така – рядко. Разминават се. Липсва практическата насоченост на професионалното образование и резултатът е, че един млад човек, завършил нещо в смисъл туризъм, не може да започне самостоятелна работа. Предстои му обучение в мястото, където постъпва.

Кое е най-важното и водещо за предлагането на качествен туристически продукт? Важен ли е балансът цена – качество и по какъв начин може да се постигне?

Най-важното е да го има – да го направиш. Ако е добър, ще е балансиран и ще се продава добре.

Бихте ли се върнала в Самоков?

Да.