По официални данни българите в Испания са около 300 000 души. Изборът, който всеки прави е строго индивидуален, но дълбоко обмислен и насочен към бъдещето – не само бъдещето на отделния човек, но и на цялото му семейство. Това накъде ще заминеш идва като въпрос на шанс или изгоден случай. Но малко по-късно се превръща в съдбоносна крачка в живота на дадения човек.
Виолета Попова заминава за Испания, Палма де Майорка, през 2011 година. И е поредната гостенка в поредицата ни „Проект: Емигрантът”. Това е и поредното интервю, в което четем откровенията на един човек, който има поглед към родината от дистанцията на километрите и времето, разбира се и който искрено тъгува за нея и за нейното развитие.
Заминаването – обмислено решение или импулс?
Мисля, че беше добре обмислено решение.
Какво е да си емигрант българин?
Не е много лесно и никой българин не би станал емигрант, ако в държавата ни имаше ред като в другите европейски държави.
111 хил. кв. км – какво значи България за Вас, когато сте извън нейните предели?
Всичко. Семейство, роднини, познати, природа и всичко, за което се сетиш. С една дума: РОДИНА. Не можеш да я замениш с нищо..
Първите стъпки навън – коя е мисълта, която никога няма да забравите?
Красиво, но чуждо. Без най-близките хора, колкото и да е красиво, е празно.
Направихте ли приятелства в новото задгранично време?
Разбира се, че да. Без приятели няма как да стане, още повече извън Родината.
Колко и кое беше най-шокиращо, когато за първи път се върнахте отново в Родината?
Ха ха ха…… Първо – търсех колан на задната седалка на колата. Странно, нали? Хахахаха.. Второ – ужасих се от цените на стоките в магазините. Та те са по-високи от тук, обърнати в евро.
Разкажете за живота си преди и сега, може ли да се направи равносметка и каква ще бъде тя?
Няма голяма разлика между живота ми преди и сега. Водим нормален начин на живот. С приятелите се събираме по празниците и в почивните дни. Почитаме и празнуваме всички български празници. По-спокойно се живее.
Равносметка…… да, може да се направи. Каква ще бъде? “Едното за сметка на другото. ” Кой както иска да го разбира. Все ще бъде вярно.
И обикновено ние зад граница много често сравняваме тук и там. Как виждате вие тук и там в различните аспекти на живота – манталитет, култура, ценностни и морални норми, стандарт на живот, традиции…?
Не ми се навлиза в тази тема. Особено за стандарта на живот няма база за сравнение. Тук хората работят до определената възраст за пенсия и след това с пенсията си могат поне два пъти годишно да отидат на почивка в чужбина. В България не само че това няма как да се случи, но и хляба не могат да си осигурят хората. Да не говорим за ток, вода, газ …
Тук законите са за всички и се спазват от всички. Никой не гледа в паничката на другият. Няма клюки.
Какво Ви даде новата родина и какво ви отне, каква е личната Ви преценка, променили ли сте се и в какъв смисъл?
Силно казано Родина. Тя никога няма да ми стане Родина. Да променила съм се. Гледам по-трезво на нещата, по-философски. Не се впечатлявам от речено-казано. Нищо не ми е отнела. Тук съм по моя собствена воля и когато поискам, мога да се върна.
Какви са мечтите Ви за бъдещето и какво бихте искали да кажете на бившите и настоящи сънародници?
Най-съкровената ми мечта е България да се събуди. Тя спи някакъв странен сън, който не е и зимен, защото след зимата идва пролет, а изгледи за събуждане няма.
