Слайд категория
Виолета Елина: ”Мечтая да се приберем и да заживеем спокойно у дома”

Кипър не е много далеч от България, ноДериния, курорта Агия Напа, от 2003 година е дом на Виолета Елина. Много красота има в Кипър – не можем да отречем очевидното, но все пак България остава специална в сърцето.
Кипър е страна с древна култура, чиито артефакти датират отпреди повече от 9000 години. Легенди, традиции и обичаи са вплетени в местния фолклор. Множество занаяти са се запазили до днес, като произведенията им очароват с красота и практичност. 300 дни в годината там са облечени в слънце.
Какво казва тя за живота си извън граница – вижте!
Заминаването – обмислено решение или импулс?
През 2003 заминаването ми беше планирано, защото се чакаше за виза. Така че определено имаше време за обмисляне.
Какво е да си емигрант българин?
Определено е трудно да бъдеш емигрант българин. В началото ни приемаха като бели роби. Нямахме права или ако имахме такива, никой не ти позволяваше да се ползваш от тях. Сега вече е по-различно – вече сме европейци.
111 хил. кв. км – какво значи България за Вас, когато сте извън нейните предели?
България значи много. Само като чуя България, очите ми се пълнят със сълзи. Всичко, свързано с България е мило.
Първите стъпки навън – коя е мисълта, която никога няма да забравите?
Първите стъпки навън от България са трудни. Поне за мен, но не рискуваш ли, не можеш да знаеш какво следва по-нататък.
Направихте ли приятелства в новото задгранично време?
Да приятелства се създават, но времената са трудни. И хората се затварят все повече. Но има и хора и хора, на които можеш да разчиташ и те да разчитат на теб.
Разкажете за живота си преди и сега, може ли да се направи равносметка и каква ще бъде тя?
За живота си преди и сега – не мога да кажа, че има разлика, но сега съм по-спокойна за бъдещите дни. Преди се живееше месец за месец. Имаше един период от 2 години, в които се опитах да остана в България, но прецених, че се връщам назад и бях принудена да тръгна отново навън. Сега съм спокойна.
И обикновено ние зад граница много често сравняваме тук и там. Как виждате вие тук и там в различните аспекти на живота – манталитет, култура, ценностни и морални норми, стандарт на живот, традиции…?
Място за сравнение има – хората са различни. Начинът на живот – също. Но човек, където и да отиде, е това, което е. Ние, българите, сме така устроени , за да можем да се приспособяваме и тук, и там.
Какво Ви даде новата родина и какво ви отне, каква е личната Ви преценка, променили ли сте се и в какъв смисъл?
Не мога да кажа, че това е моята нова родина. Но тази страна ми дава спокойствие. За съжаление ми отнема и много. Близките ми хора са в България, така че нито празниците са като празници, нито делниците. Не мисля, че съм се променила, но това могат да кажат хората, които ме познават.
Какви са мечтите Ви за бъдещето и какво бихте искали да кажете на бившите и настоящи сънародници?
Мечтая държавата ни да тръгне към по-добро и ние, всички, които сме далече от родината да можем да се приберем и да заживеем спокойно у дома .