На 8 март, в Йерусалим почина Виктор Шемтов. Той беше най-видният израелски политик от български произход, дългогодишен лидер на партия „Мапам”, министър на здравеопазването в два кабинета, в продължение на три мандата – ръководител на Комисията по здравеопазване в израелския Кнесет.
Виктор Шемтов е роден в Самоков на 1 февруари 1915 г. Емигрира в Палестина през 1939 г. Участник е във войната за независимост на Израел и в следващите четири войни. Бил е член на вътрешния кабинет на Голда Меир. Като министър на здравеопазването инициира построяването на няколко големи болници с общо 5000 легла. След оттеглянето си от политиката, се ангажира с обществена дейност – една от организациите на българските евреи в Израел дори носи неговото име. Много български евреи днес си спомнят как като министър Виктор Шемтов, посещавайки новоткрити болници с радост виждал, че начело на най-стратегическите отделения са назначени лекари от български произход. Той беше и радетел за развитието на истинска, социална държава Израел. За това и считаше, че социалните ангажименти трябва да са първи приоритет на държавата.
Усилени полицейски патрули спират цялото движение (включително и градския транспорт) по бул. „Цар Давид” на Ерусалим. Мотоциклетисти в пълно бойно оборудване охраняват колона от около 12 коли. След делегацията на Израел, водена от Б. Натаняху, удвояват кордоните от полицаи. Пристига Абас. Водят се преки преговори между Израел и Палестина.
Парализираното движение едва не проваля срещата с родения в Самоков, бивш министър на здравеопазването на Израел в две правителства – Виктор Шемтов. Той живее недалеч от резиденцията на президента на Израел. В този квартал всяка къща е произведение на изкуството. Но домът на Виктор Шемтов е необикновен. Оградата, обикаляща цяло каре сред тихи улички, не дава представа, че щом я прекрачиш попадаш … на село. Профсъюзите на Израел са построили два такива комплекса от по 10 типични за кибуците триетажни къщички с голям общ вътрешен двор, но и с малки градинки с плодни дръвчета и много цветя, с пейки за всяка фамилия. На дивана е метната българска черга, а на стените има и картини, донесени от България. 94-годишният мъж ни посреща изправен и с бодра походка. Чете въпросите без очила. Единствено слуховото апаратче издава възрастта му.
Господин Шемтов, били сте министър на здравеопазването на Израел не само през икономически кризи и войни, но въпреки това не сте закривали болници заради липса на средства, а сте открили 10 нови, с около 5 000 легла. Как става такава „магия”?
Наистина бях министър по време на войната „Йом Кипур” , както и след това. Имаше много убити и ранени. Болниците бяха необходими. Те винаги са необходими. От мен, като министър на здравеопазването, се изискваше много такт и гъвкавост. Министърът не обяснява защо не достигат парите за неговия сектор, а намира начин как да ги набави. Установих много топли, приятелски връзки с министъра на финансите. За щастие, той бе от моята партия, което означаваше, че споделяше социалистически идеи. Заедно се обърнахме към нашата диаспора по цял свят. Има богати хора, които не са склонни да се завърнат в Родината на дедите си, но биха развързали кесиите си, ако болницата или отделението в нея, за които са дали средства, носи тяхното име. Освен това в цял свят се опрощават данъци за парите, дарени за здравеопазване, наука и култура. Убедихме тези хора, че да финансират създаване на болници е не само престижно, но и изгодно за тях. Обяснихме им, че са нужни болници в периферията на страната. Някъде съществуваха здравни пунктове, но липсваха психиатрии, например. Освен това в крайния север на страната, в градове, като Цфат построихме болница, която в по-късните войни посрещаше и ранени войници.
Болницата не е само леглови фонд и апаратура, много важно е лекарите и сестрите да имат добра квалификация.
В това отношение е много съществен приносът на преселниците от България от моето поколение и малко по-младите. Когато през 1948 година откриха за пръв път в Ерусалимския университет специалност „Хуманитарна медицина”, за местните хора имаше първи курс, а имаше и един четвърти курс. Той бе предназначен за изселниците от България. По време на фашизма в България, (независимо, че сега някои политици при вас се опитват да докажат, че не било имало фашизъм) на еврейските младежи бе забранено да учат в университетите. Веднага след девети септември, еврейчетата записаха Медицинската академия в България, но по договореност между Георги Димитров и Бен Гурион и заради желанието на българското еврейство да подкрепи възраждащата се, след 2000 години разселение, еврейска държава, тези младежи прекъснаха образованието си и пристигнаха в новата страна. Тя отвърна на тяхната саможертва именно с този жест – даде им възможност да продължат образованието си и да го завършат. Тази група бе в основата на израелската медицина, която e световно призната. По времето, когато аз бях министър, тези хора вече бяха с позиции в средното ниво на управление на болниците и поликлиниките – завеждащи отделения, преподаватели в медицинските факултети, на по-късно създадените и други израелски университети, начело на ученическото здравеопазване, което също е пренесено тук от преселници от България. Това бяха лекарите, на които можех да се опра за да създам истинско народно здравеопазване.
По ваше време бе създадена и системата от здравни каси на Израел. Как успяхте да предизвикате интерес у хората да плащат здравни вноски?
По времето, когато бях министър имаше само една здравна каса. Създадохме няколко алтернативни каси едновременно. Те се конкурират и до ден днешен. Освен това имаше привилегии и поощрения за здравно осигурените, например при получаване на банков заем за закупуване на жилище, или при включване в жилищни кооперации върху парцели осигурени от профсъюзите. Смяташе се, че тези които си плащат здравните вноски и се включват в колективното, солидарно подкрепяне на здравеопазването, трябва да бъдат стимулирани не само при ползването на здрави услуги, но и по друг начин. Предпочетохме да ползваме стимули, а не санкции и това наистина имаше ефект. Що се отнася до тези, които искат да получават повече здравни услуги, и за тях е помислено. Съществуват няколко вида здравни карти – обикновена- за основните видове здравни услуги, „златни” и „платинени”, за които се плаща малко по-вече. Има карта за алтернативна медицина. Във всяка болница, както и в частните клиники, има и ВИП отделения, за тези които искат директно да си плащат услугите.
В по-нататъшната си политическа кариера бяхте „от другата страна на барикадата”- бяхте член на финансовата комисия към Кнесета т.е. от хората, които съкращават бюджетните разходи, включително и за здраве.
Финансовата комисия не разпределя парите, а формулира приоритетите за финансиране от бюджета. Споделям социалистически идеи. За мен социалните дейности бяха и са най-важния приоритет за една държава. Правех всичко възможно да наложа това си разбиране и за щастие, обикновено, успявах.
Бяхте действащ политик по време на поне две войни на Израел. Много пъти, когато Арафат и израелските политици след това водеха мирни преговори, сте изказвали съмнение в успешния им край. Сега смятате ли, че преговорите ще доведат до „Две държави за два народа”?
Това е лозунгът, който ние, от левицата, издигнахме преди повече от 40 години. Вече го приема и от десницата. Това че Натаняху се ангажира с тези преговори, е пробив.
Не мислите ли, че неговите избиратели ще се дистанцират от него, ако продължи мораториума върху строителството на териториите?
Лично аз винаги съм гласувал против строителството на селища в окупираните територии. Не само сега – на Западния бряг на река Йордан, но и преди – в Синай. Много добре помня как се наложи да разрушим всичко, което бяхме построили на Синайския полуостров, дори да изкореним дърветата и плантациите там по молба на египетската страна.
Да, но град Ариел е построен през 1974 г. , като един от инициаторите е бил Шимон Перес, а и Натаняху нищо не говори за изселване на заселниците.
Напротив, говори. Доколкото знам, има предварителни разговори на хора от екипа му с палестинците са за замяна на територии. Те ще получат земя, която е в пустинята Негев срещу части от Източен Ерусалим и землищата на някои поселения, които да останат.
Наистина Ерусалим или както палестинците го наричат Ал Куц е най-спорния въпрос в преговорите. Десните партии издигат лозунга „Ерусалим единен и неделим”.
Е, ще се разделим с източните му части, където и сега живеят предимно араби. По-тежка ще е подялбата на стария град, но и там ще има райони, над които ще се вее палестинския флаг, ще има тяхна полиция. Ще има и територии, които ще са еврейски. Те и сега съществуват.
Не е ли по-просто да бъде обявен за световен град?
И двете държави държат точно той да е тяхната столица. И ще бъде!
Да се върнем на Ариел и на селищата в окупираните територии. Наскоро израелски артисти от двата най-реномирани театри –„Абима” и Театрон камери подписаха петиция, че отказват да играят на териториите, независимо, че в Ариел има прекрасна сграда за театър. В отговор държавата ги заплаши, че ще спре субсидиите за тях, и ще лиши артистите от държавни награди, дори по време на представление група десни активисти, начало с депутат от Кнесета са се качили на сцената и са им пречили да играят.
Националисти – хулигани има, за съжаление, в много страни. Това, че някой е депутат не му дава право да се държи неприлично. А интелигенцията на Израел винаги е била с ляво мислене.
А какво ще стане с евреите, които отказват да напуснат домовете си, и при това деление се окажат на арабска територия?
И в Израел има араби. Те са равноправни граждани. Нищо не пречи в арабската държава да има евреи. А демографския проблем е наистина много важен за Израел. Ако не се отделят много бързо териториите, където естествения прираст е много бърз, не е изключено при една бъдещо преброяване арабите да се окажат мнозинство в Израел.
А какво ще стане с арабските бежанци?
Никой няма да изтика израелците в морето. Има резолюция на ООН от 1949 година за създаване на две държави и тя най-сетна трябва да бъде спазена. Мисля, че дългото пребиваване в бежански лагери не е направило хората неспособни да работят. Сред тях има добри работници и уважавана интелигенция. Със създаване на собствена държава ще заемат достойно място в нея.
Едно от опасенията, които се прокрадва в израелската преса е, че Абас няма никакви правомощия да подписва договори, защото неговия мандат като президент е изтекъл, а в Газа въобще не го признават за представител на палестинците.
Газа и Западния бряг са две различни неща. Газа е бивша част от Египет, която при връщането на Синай, той отказа да си я получи. Там е на власт групировка, призната за терористична от ООН. А Абу Мазен е умерен и авторитетен политик. Той е законен представител на палестинския народ и ние затова разговаряме с него.
