Виктор Стойков: Ако искаш да твориш на професионално ниво трябва да инвестираш

Анна Манова

Виктор Стойков е младо самоковско момче, което след завършването на немската паралелка в ПГ „Константин Фотинов” избира пътя извън пределите на града и страната си като начин за реализация и разбирането му за лична свобода. От около пет години живее и работи в Мюнхен, Германия. Намира и пролуки да се прибере вкъщи, за да разпусне от динамиката и да се отдаде на своето най-любимо хоби – рапирането.

Ето защо не е никак случайно, че Виктор е част и от наскоро излязлото рап парче, което е единствения по рода си сайфер – „Модерното под иго”, създаван някога в Самоков, събрал на едно място шестима братя не по кръв, а по рап. Тракът излезе с клип в началото на юни и за около две седмици успя да събере над 10 000 гледания в уoutube. И както определят замесените в него дава сериозна заявка за нови общи и самостоятелни проекти. Сайферът стартира именно с римите на Виктор Стойков, който е избрал за свое артистично прозвище Бонус /VictorBonus/. Това е термин, заимстван от банковата лексика. И като стана въпрос за банкови термини, една от основните причини да обърне гръб на Родината си е именно това, че определя живота тук като „излизащ на минус”. Казва за себе си, че е „гражданин на света”, който не обича да му бъдат поставяни граници.  По рап римите, уличната култура и целия бунт, който се съдържа в нея, Виктор се запалва от съвсем малък. Именно това го сближава с Никола Чолаков / SON a.k.a Kolyacho/ и заедно гледат в една посока и до днес. Никола е главният замесен в създаването на самоковския сайфер. Виктор има вече няколко солови изпълнения, а последното му е записано в студио само преди седмица и носи интересното заглавие „Хапчета за тонус”. Очаква се да бъде направен клип към парчето.

С Виктор Стойков се срещаме на родна земя, за да си поговорим за рапа, за това има ли почва той в нашия град, за късмета да познаваш точните хора, за предизвикателствата. И не на последно място за живота тук и там… без граници, с надеждата за повече бонуси, отколкото минуси.

Как и кога започна да се интересуваш от музиката на социалния бунт – рапа?

Аз съм част от тази култура вече много години. С Никола Чолаков – Колячо започнахме да се занимаваме по едно и също време, някъде съм бил около 10-годишен. Това беше времето на касетките и точно тогава се зарибихме силно по рап музика. Интересен момент беше как чакахме по цял ден по радиото да пуснат рап песен, за да си я запишем. После превъртахме касетката с химикал. Хората на моята възраст със сигурност си спомнят тези забавни и останали далече моменти. Постепенно започнаха да навлизат по-новите технологии, хубави слушалки нямаше почти никъде. И така до днес, когато всичко е много по-различно и някак технологично по-лесно. Професионално се занимавам от около година. Основната причина е, че чаках точния момент, за да мога да съм събрал достатъчно информация и опит. Истината е, че ми идва отвътре, имам желание и потребност да творя. А рапирането е моят начин.

Разкажи ми малко повече за участието ти в самоковския общ рап проект. Как се включи? Изобщо как стана част от „Модерното под иго”?

За самоковския сайфер знам още от самото му начало. Създателят му Никола Чолаков ми сподели, че има такава идея да събере на една сцена няколко самоковски рапъри в общ трак. Постарах се да му бъда максимално полезен това нещо да се случи. Поддържахме връзка, въпреки че бях в чужбина тогава. Правили сме няколко солови проекта. Той ме покани и аз се прибрах в Самоков, за да мога да запиша моята част и да представя своята гледна точка. И за да съм част от младите. Защото рапът се дели на стара и нова школа. Първите трима в трака сме представители на новата школа като преход към по-старите, които са основата. Хубавото беше, че всеки самостоятелно и независимо от останалите трябваше да подготви своята част, която е фрийстайл. Положителен факт е, че всички сме много различни. Записахме много бързо, всичко беше много добре организирано. Направихме и клип, който за една седмица достигна 12 000 гледания в youtube, което за мащабите на нашия град, в който такъв проект не е съществувал, си е сериозно постижение. Радващото е, че ни слушат хора на различна възраст, даже по-зрялото поколение също харесва парчето. Това си е сериозна оценка за нас. Благодарни сме на всички, които ни подкрепят. Клипът е реклама на Самоков. До този момент нямахме продукция, която да представим на публиката и да заявим, че в този град има и това. Да кажем ясно, че в Самоков се прави и такава музика.

Сега ще те върна от общото към частното. Имаш няколко солови парчета, едното има и заснет клип. Буквално преди броени дни записа нов трак, носещ името „Хапчета за тонус”. Разкажи ми за соловите ти проекти. Кой беше първият и сега за последното парче?

Първото парче го записах преди около седем години в студиото на Liberty  и беше фрийстайл. Това е моят първи студиен запис. Няколко години по-късно имах удоволствието да се запозная с DJ Станчо, бащата на хип-хопа в България. Успяхме с Кольо и с него да направим едно парче, това беше втората ми изява в студио. В началото на тази година извадих соловия ми трак „Нищо друго”, който има и клип. Това е първото ми самостоятелно солово парче. След това беше участието ми в „Модерното под иго”. И веднага щом се прибрах в България, в края на юни, записах още едно солово парче, носещо забавното заглавие „Хапчета за тонус”.

Първият ти солов проект „Нищо друго” е ново парче, но клипът изглежда сякаш е сниман доста назад във времето. Защо избра този похват?

„Нищо друго” е по-скоро идеен проект, в който не заложих на ефекти. Идеята за него ми се въртеше няколко месеца в главата. Сниман е в началото на тази година. По едно и също време с Никола Чолаков направихме солови проекти и снимахме клипове. Той изкара „Настигам”, а аз „Нищо друго”. Клипът изглежда така, защото парчето е заснето на VHS.  Исках да покажа, че имам старото в мен и да го снимам по такъв начин, че да изглежда старо, но същевременно модерно. Това е много актуално в момента като техника на снимане. Всъщност работата на VHS е по-трудна, по-сложно се обработва, различно изглежда. Доволен съм от резултата.

Оказва се, че отново по едно и също време с Кольо правим по още едно самостоятелно парче. Неговият трак „Уверен”, в който взимат участие изявени самоковски спортисти и е сниман на скейтпарка в града, ще излезе до дни. Моето парче, което се казва „Хапчета за тонус”,  го записах преди няколко дни. То е с лека ирония, по-закачлив текст и съм заложил на модерно звучене. За момента няма клип. По него работих с Християн Христов IMP @Roof Rhumz Studio. Той е голям професионалист, който направи едита на предишното ми солово парче, работи и по „Модерното под иго” и сега по парчето ми „Хапчета за тонус”. Инструменталът е на Станислав Величков, който е от Варна, но в момента учи в София. Запозна ни общ приятел. Станислав ми изпрати инструментала, само напаснах моя текст и записах. Много съм доволен от това, което се получи и смятам да работим по още съвместни проекти с него.

Спомена, че носиш и нещо от т.нар „стара школа” в рапирането. Каква според теб е разликата във времето преди и сега?

Според мен и преди и сега едно нещо си остава същото – ако твориш на професионално ниво трябва да инвестираш. Преди си купувахме уокмени, дискмени, слушалки се намираха много трудно. Сега е много по-комерсиално и много по-лесно. И има реален достъп до много повече неща. Преди беше много недостъпно, лейбълите бяха по-малко, студията също. Необходими бяха много връзки и контакти, за да се случат нещата. Правеха го малко хора в страната. Вече има хора за всичко. Като цяло тази култура се развива много във времето, достигна и до шоубизнес. И това вече е другата гледна точка – дали искаш да правиш изкуство или шоубизнес. Дали ще бъде комерсиално, или ще го правиш за лично удоволствие. Аз лично мога да кажа, че го правя за себе си и за хората, които се кефят на такава музика. Нося го вътре в мен, искам да продължавам да го правя. Искам в Самоков да има такъв вид музика. Защото музиката свързва хората.

Прибираш се в родния Самоков и в България, за да твориш, но после избираш Германия и заминаваш. Защо избра чужбина за своя реализация и развитие?

Рапирането за момента ми е хоби, въпреки че се старая да се занимавам с него професионално. Чувствам се гражданин на света. Опитах и тук, но осъзнах че реализацията е много трудна и реших да опитам как е навън. Тук живееш на минус. Не е реално разходите ти да са повече от приходите. Няма как да си напред. В чужбина дори да си най-обикновен работник си на средна класа и можеш да си позволиш нормален живот. Ако не те мързи и работиш можеш да си позволиш много неща. В Мюнхен живея от пет години, говоря два езика, изкарал съм различни курсове и квалификации, работил съм в големи фирми като БМВ, например. За момента съм избрал живота в чужбина. Ориентирал съм се към ресторантьорството, защото имам доста голям опит в тази сфера. В Германия е и брат ми, с който искаме заедно да се реализираме там. Мога да кажа, че ние с брат ми сме посланици на Самоков и България по света.

И на финала на нашия разговор – какво предстои оттук нататък? Ще има ли още един подобен общ продукт, включващ повече артисти или ще наблегнеш на солови записи и клипове?

Продължаваме с продуктите, който желае нека ни следи и ще разбере. За общ продукт ще мислим от следващата година. Ще си направя собствен youtube канал, моят приятел Никола Чолаков вече има такъв. И ще действаме. В момента има доста прохождащи изпълнители и желанието ми е да им помогнем, защото знаем колко е трудно всяко начало.