Спорт

Виктор Карагьозов: „В Самоков се чувствам добре, защото семейството ми е тук”

ViktorЕдин разговор за Самоков, волейбола в България и Африка и арабския манталитет с Виктор Карагьозов.

Виктор Карагьозов е бивш волейболист, а в момента е един от най-успешните български треньори в чужбина. Преди няколко дни той подписа договор с Либия и вече официално е треньор на техния национален отбор. Той е съпруг на известната ни биатлонистка Ива Шкодрева, с която имат две прекрасни деца, а от няколко години Самоков е техният дом.

 

Вече няколко години със семейството Ви живеете в Самоков. Как се чувствате тук?

Аз се чувствам добре, защото семейството ми е тук и е добре. Аз съм чужд човек за града. Не се задържам много тук, тъй като работата ми е свързана с пътуване, но когато се прибера ми е хубаво, защото прекарвам времето си с най-скъпите ми хора. В Самоков няма условията за развлечения на големите градове, но на мен ми е приятно. Хубаво е, че са направи такава зала с хотел, доста национални отбори идват тук, имам контакт с волейбола и това също ми допада.

 

Преди няколко дни се прибрахте от подготовка с националния отбор на Либия. Как премина тя?

Бях там в период, в който честваха Рамадан. За мен нещата по отношение на подготовката бяха нереални, през деня се спеше, те не ядът и не пият нищо, а тренировките ни бяха късно вечер. За мен това не е нормален начин на подготовка. Не може да тренираш нощем, през деня да не ядеш и пиеш нищо, така организмът не може да се възстанови. Имахме и дневни тренировки, но не може да натоварваш много хора, които не са се възстановили, не се хранят и не поемат течности. За мен ефекта от тези тренировки бе почти нулев, но периодът бе такъв. Подписвайки своя договор аз им поставих моите условия, като начин на организация и те са съгласни, защото това е една държава, която има огромно желание да се развива във волейбола. Богата държава, с добри условия, но нямат точните методи, затова търсят хора, които да им покажат как могат да постигнат резултати.

 

Трудно ли бе решението да поемете именно националния отбор на Либия?

Мислих дълго. Имах предложения и от други страни, но видях едни хора, които искат да се развиват, които ми вярват, хора, които са, в истинския смисъл на думата, добри. Те ме познават добре от престоя ми в Тунис и направиха и невъзможното да ме привлекат.

viktor2

Направихте много добър сезон с отбора на Сфакс в Тунис. Там не се ли опитаха да Ви задържат?

Имахме много разговори с тях, имаше и желание от моя страна да остана, защото отборът се запази, а в Тунис е най-високото ниво на африканския волейбол, но се отказах. Първата причина е некоректност от тяхна страна, а втората е, че исках да бъда със семейството си, а там това бе много трудно. Може би това наклони везните в посока на друг отбор. Въпреки че там оставям много приятели, един добър отбор, който може отново да постигне добри резултати отново, моето желание е да подпиша с отбор, където мога да взема и семейството си, а там беше невъзможно.

Вече може да се каже, че имате опит с африканския волейбол. Какви са разликите между нас и тях?

Мога да говоря конкретно за Тунис, условията там са по-добри, като спортно-техническа база, обезпечаване на състезателите в клубовете. Имат огромно желание да постигат резултати, а имат и възможностите. Друга разлика е, че нивото на националният им отбор не е като тук, няма място за сравнение. Но пък клубното не отстъпва на нашето, дори смятам, че отборът на Сфакс (първенецът в първенството) би постигнал доста победи срещу наши клубни отбори и би направил сериозни мачове срещу Марек, Лукойл, Габрово. Специално Либия отстъпват сериозно на европейския волейбол, но пък имат желанието, ресурсите и възможностите след година, две да се докоснат да нивото на най-добрите африкански отбори като Тунис и Египет. Това е един проект, който ме впечатли, който ми дава възможност да работя по начин, който аз смятам, че е правилен, даден ми беше пълен картбланш, надявам се да устоят на думата си, а аз да помогна за развитието на волейбола в тази държава.

 

Как Ви примат в Либия като чужденец и човек от друга вяра?

Не съм усетил резерви от тяхна страна или нещо негативно. Там оценяват хората, които работят и разбират повече от тях. Дават всичко от себе си, за да се постигне нужният комфорт, за да се работи без проблеми и да се достигнат целите. Всички, обаче, сме чували за манталитета в Арабския свят, всичко е предпоследно при тях. Точността я няма. Ако искам да направя някаква организация, както е при нас (бел.ред. има предвид графика на тренировките по часове) , трудно се получава, винаги има промени. Надявам се да променя и това поне до някаква степен.

 

Какви цели са поставени пред Вас като треньор на националния отбор?

Цели, като класиране нямам никакви, имам цели в дългосрочен план да вдигна нивото на волейбола. Не е казано, че след някакъв период трябва да бъдем на определена позиция в Африка. Сега са около петото място, но никой не ми е казал, че трябва веднага да се класират сред челните три места. Те искат отборът да се развива, да се вдигне нивото на либийския волейбол. Има възможностите и ресурсите, търсят непрестанно чужди специалисти, защото идеята им е волейболът да се усъвършенства.

 

Били сте треньор в няколко държави досега (България, Румъния и Тунис). Къде ви допада най-много?

В Румъния волейболът е на ниво, има и добри условия. На клубно ниво (бюджет, организация, обезпечаване) са по-добре от нас. Не е тайна, че тук доста от отборите се справят трудно, не са обезпечени финансово така добре, както в Румъния. В Тунис също са по-добре от нас по този критерий, но пък там много им пречи арабският манталитет, защото не се гарантира изпълнението на програмата.

Не мога, обаче, да кажа къде ми е най-добре. Все пак всеки човек, напуснал страната си, се чувства най-добре у дома, там, където се е родил. Но виждам, че тук нещата не стоят по най-добрия начин, волейболът е най-добрият български спорт, а същото време много малко спонсори имат интерес към него, това не мога да си обясня.

 

Какви цели си поставяте в близко бъдеще?

Аз подписах с либийския отбор и моите цели са свързани с него. Надявам се да съумея да помогна на волейболното общество в тази страна за повишаване нивото на волейбола, за усъвършенстване на организацията им на тренировъчен процес, а резултатите съм сигурен, че ще дойдат, защото те могат. Както ръководството, така и играчите имат желание, педантични са и искат всичко, което е обещано и от двете страни да бъде изпълнено. При подобни обстоятелства съм сигурен, че до година, година и половина резултатите ще бъдат налице и нивото ще бъде малко по-високо.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close