Видеооператорът Ясен Джабиров за самоковската следа и обществените каузи в живота

Анелия Балабанова

Ако сте посрещнали тазгодишния Йордановден с уникалната гледка на мъжкото хоро в река Искър, със сигурност прелитащият дрон над реката е успял да прикове вниманието ви. Негов собственик е видеооператорът Ясен Джабиров. Интересна е самоковската следа в живота му покрай семейството на неговата съпруга и проектите, на които е посветил времето и енергията си. Анимационната режисура, която завършва при проф. Доньо Донев, полага основите и на монтажа. Лека-полека идват снимките и видеозаснемането. Включително и с дрон. Преди пет-шест години Ясен и негов приятел конструират първия такъв летателен апарат. „От тогава нещата се развиха и вече имаме съвсем различни машини. Очаквам и последната, която вдига 160 км/ч да пристигне от Америка” – разказва нашият събеседник. „Гледам като има събитие, на което имам възможност да присъствам  да го отразя по възможно най-интересен и добър начин. Занимавам се с професионално видеозаснемане и разполагам с необходимата за тази цел техника. Не за първи път заснемам нещо. И миналата година снимах на Йордановден. Може би с по-малък отзвук. Общо взето гледам, когато мога да помагам с разгласяването на такива добри неща. Целта ми е като нямам ангажименти да ползвам тази техника за общественополезни каузи” – разказва още той. Именно проектите, насочени към хората дават насоката и осмислят до известна степен работата му. Един от последните е свързан с чистотата на въздуха в София – една доста актуална напоследък тема. Паралелно Ясен се занимава и с различни други творчески неща, например моделистика. Все още не е напълно изчезнало и влечението му към анимацията, което намира различни проявления. Признава обаче, че не я практикува достатъчно често.

Гостът ни е събирателен образ на всички хора, опознаващи на по-късен етап от живота си града. Интересно е какво виждат те, което за нас останалите вероятно остава незабелязано. Коя е мисълта, която нахлува първа в главата им доближат ли табелата Самоков втори, трети…и всеки следващ път. Лесно ли свиква човек, който почти не познава града със спецификата на местните особености. В следващите редове завесата се повдига.

Г-н Джабиров, как се озовахте в Самоков?

Моят тъст е роден и имаме къща в центъра на Самоков. Идваме за ваканциите с децата, за да избягаме от София.

 В такъв случай повече самоковец ли се чувствате или повече софиянец?

Чувствам се софиянец. Там съм роден, но определено обичам Самоков. При първа възможност гледам да дойда тук и избягам от суматохата на големия град. Една от причините естествено е въздухът. Така или иначе Самоков е център освен за спорт, също за туризъм и здраве.

Какво прави впечатление на човек, който за пръв път идва тука? Кое е различното?

Често каним гости в Самоков и хубавото е, че има с какво да ги впечатлим. Доста са нещата, които могат да се видят – самоковото, парка. Много хубав е въженият град за децата. Крайречната зона и останалите природни дадености – Боровец, Мусала, Мальовица. Доста близо е язовирът, на който човек може да кара сърф и да плажува. Също така и Бели Искър с реката с екопътеките. В района има и минерална вода на Белчин, пък и Сапарева баня не е толкова далече. Да не забравяме Седемте рилски езера. Общо взето накъдето и да се обърне човек около Самоков има какво да прави. Мисля, че Самоков е доста спортно ориентиран като цяло град с трасето за мотокрос, велоалеите и ски пистите. Градът има история и предлага възможности за приятно прекарване на свободното време.

Не сте човек, който се задържа на едно място и доста обикаляте. Кои са нещата, които не ви допадат в Самоков?

Прави ми лошо впечатление гледката около северната тангента на околовръстното. Тя е доста неприятна, а този път се използва. Гледката е абсолютно апокалиптична и със сигурност трябва нещо да се направи. Виждал съм и сметището преди да бъде обновено. Вече има депо, а пък същевременно и тази картина от северната страна на Самоков, която е ужасна. Когато един човек не спазва правилата, строи грозни „сгради” и ползва вредни отпадъци за отопление, би трябвало да бъде санкциониран, независимо от какъв етнос е. Другото, което ми прави лошо впечатление е, че много малко от пътищата около Самоков са реновирани и добри. Най-лошият пример е пътя Самоков-Дупница, който чупи колите на всички, които минават оттам.

Кое лично вас Ви дразни най-много?

Нещата се променят и развиват. В момента най-актуалното е въздухът. Ситуацията с чистотата му ме дразни отдавна. Също така подготвяме една експедиция в края на зимата в Странджа, за да проследим незаконните сечища и изсичането на гората. Такъв проблем има и в Самоков. Работил съм по него, но за съжаление нямам достатъчно източници.Търсих такива места и намерих сечища, но се оказа, че сечищата са легални. След това отиват на същите тези сечища и понеже не са охраняеми ги довършват.

Лично Вие бихте ли избрал Самоков като място, на което на отгледате децата си?

Ние сме постоянно тук заради предимствата, които изброих. Смятам, че в общи линии, като се абстрахираме от някои детайли, развитието на града е в правилната насока. Наистина децата спортуват много. Това се вижда и по отборите, спортните успехи и т.н. Самото място го предразполага. Въпреки използването на твърдото гориво, проблемът със замърсяването на въздуха е доста по-малък, отколкото в София. Може да се каже, че особено през лятото въздухът е чист и условията са добри за отглеждане на деца. Има и друго нещо-че в София няма рампи като тези в Самоков и пешеходна зона, на които децата да развиват уличните спортове. Тук го има, което е прекрасно.

Споменахме вече за видеоклиповете и снимането, какво друго обичате да правите в свободното си време?

Преди много се занимавах с екстремни спортове. Карал съм на самоковската писта мотори, практикувал съм и сноуборд и т.н. Тогава снимането беше за развлечение. В един момент професията ми и хобито се съединиха. Гледам да използвам техниката, с която разполагам и в свободните ми проекти да има смисъл и да добавят някакви позитиви за обществото. В момента се занимавам със замерване на замърсяването на въздуха в София и заснемания към гражданската организация Air Sofia и Airbg.info. С тях също имаме няколко проекта, които предстоят.  Включително да сложим измервателна станция на дрон, с който ще можем да мерим в недостъпните точки качеството на въздуха.

В каква друга насока използвате това, което обичате да правите? Правил ли сте изложба на Ваши снимки?

Работя главно с видеозаснемане, а фотографията ми е по-скоро хоби. Когато дойда в Самоков, позицията на града ми дава възможност да снимам всеки път различни неща. Напълно възможно е да се отиде на язовира, на реката, на езерата, на планината. Изложба досега не съм имал  и нямам планове за такава, но ако намеря тема бих направил. Засега съм правил изложби само в сайта ми и имам една посветена на изкуството по покривите, която заснех с дрон. Беше много популярна.

Техниката напредва непрекъснато и дава възможност за нови гледни точки. Дори и неща, които са виждани да се представят по различен начин. Важно е да се ползва за правилните цели и в обществена полза.

Как си представяте бъдещето?

Надявам се да има развитие около нещата, които правя. За мен е важна визуализацията и да се  идентифицират проблеми. Да се разказва за хубави и лоши неща. Най-много ми се иска да оставя за децата си малко по-добра България, по-добър  Самоков и София. Като обобщение на казаното се надявам, че темите, с които се занимавам покрай заснемането ще се развият в някакъв позитивен аспект.

Човек с гражданска позиция сте. Споменахте вече за замърсяването. В други обществени проекти включвали ли сте се?

Да, включвал съм се. Правил съм и правя все още граждански репортажи за разни проблеми. Имам един за паркирането пред КАТ, който стана много известен. Сега съм снимал един за проблемите в митницата и други, част от ежедневието на българина. Тези, граничещи с абсурда ситуации наистина се нуждаят от гласност и от решаване.