Анна Манова
Има жени, които са неподвластни на времето. В сърцето им пламти един особен огън, който вероятно често пъти е необясним за околните. Тези жени се движат сякаш от неписани закони, във вените им тече гориво, а в сърцето им пулсира скорост. Възрастта тук няма никакво значение, тя просто е единица мярка за време, отмерено в адреналин и голяма доза емоции.
Самоковката Йорданка Караджичкова е от този тип жени, които трудно можеш да поставиш в някакъв стереотип. За своите 72 години тя е навъртяла сериозен километраж с любимото си превозно средство – „Жигула”. Като първия модел такъв автомобил тя го има от 1973 година. От тогава до сега е сменила четири, като си оставя вярна на марката. Караджичкова е взела участие в редица състезания за жени през годините, като началото е поставено през 1975 година. Редовен и почетен участник и гост е й на Рали за дами „8 март”, организирано от вестник „Самоков 365”. Често може да я срещнете в Самоков с нейната 30-годишна зелена „Жигула”, с основен навигатор –съпругът й Михал.
Страстта й към скоростите и шофирането съвсем естествено я правят редовен участник в различни състезания за жени, провеждащи се не само в пределите на града и страната. А вече и ветеран на голяма част от тях. Като появата й често е съпроводена с бурни аплодисменти и голяма доза уважение към майсторското шофиране на автомобил, лишен от всякакви екстри. Това й увлечение и „спечелва” и приза „мъжкото момиче на татко” – в семейство с три деца и то все момичета. Така Йорданка Караджичкова записва повече от 45 години зад волана. Тя е активен и внимателен шофьор без нарушения и глоби до този момент. Eдин достоен пример за всички водачи. Ето защо и получената преди години титла „образцов водач” е съвсем оправдана.
„Чувствам се добре, когато съм зад волана. Приятно ми е. През всичките тези години откакто имам книжка /1972 година/ се старая да съм внимателен шофьор. Любител съм на високите скорости, но гледам да се движа разумно на пътя. От 1969 година съм член на СБА. Наказателни точки, глоби и актове нямам. Уверена съм в колата си и винаги спазвам пътните знаци”, споделя Йорданка Караджичкова.
Това, че има бензин в кръвта е доказано във времето. Самата тя вече не си спомня точния брой на състезанията за жени, в които е взела участие, както и броя на призовите места и купи. Срещата ни с Караджичкова стана още преди 5 години, когато вестник „Самоков 365”, след близо 10-годишно прекъсване, възобнови традицията за провеждането на Рали за жени в Самоков. Още тогава – през 2013 година, тя се появи усмихната и караща зелената си „Жигула”. Оттогава до днес тя е най-голямата атракция при провеждането на Рали за дами „8 март”. Без никакво притеснение тя показва майсторско шофиране, софийски гараж и отбелязва добро време, макар и извън състезателната програма.
„Спомням си провеждането на осмомартенските ралита в Самоков. Действието се развива около 1975 – 77 година. В тях участваха много жени. На времето стартът започваше от малкото кино, нямаше такива промени на площада в града. И продължаваше в посока Белчин. Като условието беше да се шофира внимателно, да се спазват пътните знаци и ограничението на скоростта. В противен случай те декласират. Спомням си един 7 март 1977 година, когато с номер 7 спечелих голямата купа, направена от черешово дърво. Беше много красива. По това време председател на СБА беше Милко Симов, а секретар Ангел Немов. Те поискаха да запазят купата в дружеството. Сега изобщо не зная къде е. Участието на подобен тип състезания даваше на жените и на мен самата много емоции и удовлетворение. Радвам се, че тази традиция отново се завърна в града. И аз не пропускам да участвам”, казва Караджичкова.
Освен в града Йорданка Караджичкова е записала участия и първи места от състезания извън страната. Едно такова е със старт от Ниш в посока Самоков, с включена скоростна отсечка на отбивката за Горно Окол. Провежда се през 80-те години. Тогава участват четири женски екипажа и шест мъжки. Другите самоковки, взели участие в надпреварата, са Мария Ашкова и Ирина Вичева.
Винаги Караджичкова е получавала подрепа от семейството си в тази и нейна страст. Като една от най-големите и ценни награди от участия в подобен тип състезания тя получава през 1985 година. Тогава тя е наградена с държавна издръжка за 16 дни в Германия. Това е автопоход по стъпките на една българска армия. Тогава с нея пътуват баща й и съпругът й. Това е един безценен подарък за баща й, който е бил в армията.
„Най-ценното за мен е, че хората ме уважават и ми се радват. Децата идват и казват, че искат да са като мен, имат желание да ги повозя. Много е важно да имаш сърце зад волана, както и умения. Не бива да се кара рисково. Няма професор на кормилото. Не е нужно да се правят състезания по пътищата. Има възпитан водач, който умее да кара винаги със съобразена скорост и спрямо пътната обстановка. Не трябва с висока скорост да се влиза в завоите, това го казвам винаги, защото колата може да те поднесе”, споделя своя опит Йорданка Караджичкова. Определено, за да си зад волана се изисва отговорност и съобразителност, без значение какъв модел е автомобилът и с какви екстри разполага.
През 5-те години от провеждането на Рали за дами „8 март” тя е била част от програмата – било то като гост или като участник. Категорично без нейното присъствие няма да е същото. „Взех участие и на юбилейното издание на Рали за дами „8 март”. Организацията всяка година е на ниво. Отзовават се млади дами, които се стараят да покажат своето майсторство. Уважават ме като ветеран, аплодират ме. А аз се старая да покажа какво мога, да бъде като атракция и един хубав спомен. Пожелавам на всички участнички да достигнат моите години и да имат желанието като мен да участват и бъдат ветеранки!”, с тези думи сложихме финал на нашия разговор с баба Данче, както си я наричаме ние, и си обещахме още нови срещи – на пистата и извън нея.
