Веско Стоянов вече с криле. Сбъдна се мечтата на едно дете – да може излиза свободно навън

Анна Манова

Историята на Веско Стоянов е много трогателна. Тя стопли сърцата на доста хора, които решиха да помогнат на това дете да има мечти и най-важното за него да успява по по-лесен начин да излиза навън и да общува с връстниците си. А изключително важният момент дойде оттам, че деца се заеха да помагат на дете. Това е от онези ценни уроци, които освен, че те превръщат в човек те карат да пораснеш бързо и да разбереш, че да помагаш е едно от ценните неща в живота. И то да го правиш без корист, а от дълбините на душата и това нещо само по себе си да те прави щастлив и пълноценен. Само така има смисъл – да подариш надежда е най-скъпият дар.

Точно за надеждата ще стане дума в следващите редове. И за едно момче, което повечето от нас вече възприемаме с определението нашия Веско. Той е едно изключително момче, с най-светлия и разбиращ поглед. От последната ни среща преди няколко месеца е порастнал значително. Откривам го вкъщи, а вратите на дома му са все широко отворени за всички, които искат да видят него и майка му Емилия. Той отново е потънал в неговите си работи – нещо твори. Рисува. Така си почива най-пълноценно. Между уроците винаги намира пролука да вдъхне на белия лист живот, изобразяващ на него различни животни, цветя и предмети. И непрекъснато се развива, а картините му разказват различни истории.

Положителни промени – стъпка към по-лек живот

През последните дни в дома на Веско има някакви нововъведения – вече имат асансьор, който им помага да излизат по-лесно от вкъщи и да използват акумулаторната количка, която имат от около година. Преди на стълбите майка му Емилия беше направила своеобразна рампа от дъски. Но това беше само временно решение. Защото Веско от малко момче се превръща в голям мъж, а силите на крехките плещи на майка му се стопяват.

С това да облекчат живота на Веско и майка му се заемат Лидия Георгиева и Диана Конярска. Те приемат присърце историята на това дете с прекършени криле и решават, че имат сили и възможност да помогнат. Така личната история на Веско става позната на доста самоковци чрез тях и чрез медиите. Симпатиите към Веско и различните му таланти нарастват със скорост, която в първия момент стряска майка му. Толкова много деца искат да станат приятели на Веско и да общуват с него. Тишината в дома им бързо е нарушена от непрекъсната глъчка.

„С какво сме заслужили цялата тази добрина изобщо не знам. Много се промени животът ни, не сме очаквали да ни се случат такива неща. За нас беше голяма изненада, защото много хора се отзоваха. Лидия Георгиева и Диана Конярска ни помогнаха изключително много, след това беше изложбата, която направихте от вашия вестник като две в едно изложба на рисунки на Веско и рожден ден на медията, където бяхме поканени като специални гости. Последваха театрални постановки, организирани от съученици на Веско от НУ „Станислав Доспевски” с помощта на г-жа Кирова и режисьора Весела Колешанова. След това учениците от ПГ „Константин Фотинов” ни поканиха в Читалището на постановка, на която събираха средства за нас. Бяхме гости на концерт на „Акустика” в Младежкия дом. Помогнаха ни и учениците от СОУ „Отец Паисий” и ОУ „Кирил и Методий”. Дано не съм изпуснала някого, но тези хора са толкова много. Не можем да благодарим с Веско на всеки един по отделно, затова сме изключително благодарни на всички като цяло, споделя майката Емилия. И такава искреност се съдържа в гласа и думите й, а очите и час по час се пълнят със сълзи. Но те този път са от радост.

За благодарността

Тези изречения се врязват в съзнанието ми. Веско и майката Емилия са толкова благодарни на всеки един човек, който е отделил част от своите средства, за да им подари надежда за по-добри дни. Споделят, че често говорят на тази тема. Всъщност в разговорите им няма теми табу. Те с очи се разбират и довършват изреченията си – такава силна спойка и връзка, както и неописуема връзка родител – дете. Но най-силен отпечатък им е останал от концерта на „Акустика”, когато виждат как двама пенсионери помагат със средства за Веско. „Съвсем случайно видях как един дядо и една баба ни помогнаха, пускайки парички. Те са отделили средства от малката си пенсия. Тогава ми стана много болно, защото знам, че тези хора утре ще се лишат от нещо, защото са ни помогнали на нас. Но важното е да се подкрепяме!”, споделя емоциите си Емилия.

От различните концерти и мероприятия са събрали сумата от 3348 лв. Тя е събрана в рамките на няколко месеца – от април до октомври. И благодарение на нея семейството има асансьор, с който Веско може самичък да се обслужва и да излиза навън. Нещо, което досега беше значително по-трудно. А от Общината са направили обещаната рампа, по която Веско, слизайки от асансьора, може да излезе от двора. Тези нововъведения са подобрили значително начина им на живот. Веско е едно усмихнато момче, имащо желание да контактува с връстници, въпреки че общува прекрасно и с доста по-големите от него, защото е много мъдър и зрял за крехката си възраст. „През последните дни вече може да излизаме, по-лесно е на мама. Аз съм много щастлив и много благодарен на всички и най-много на кака Лидка и кака Дианка. Първото нещо, което успях да направя е да изляза и да се разходя. Второто нещо, което пожелах, беше да пазарувам”, споделя Веско. Първите му мисли, както става ясно, са да помогне на майка си. И коригира написаното преди време в едно писмо, че се чувства с отрязани криле и казва: „Сега съм като птица с криле”. И се усмихва. И в стаята става някак по-светло.

За белия лист и самоусъвършенстването

Друго, което се е променило в живота на Веско е това, че усъвършенства таланта си и от лятото рисува в школата на Иван Шуманов. Там заедно с другите деца творят и се забавляват. А зимата, когато ще е по-трудно за Веско да излиза, школата ще се пренесе в дома му. Наистина Веско доста се развива в рисуването, за това свидетелстват множеството нови картини и желанието му да твори на платно. “Нашата школа и децата в нея са изключително задружни, комуникативни, общителни и заинтересовани един към друг. По отношение на изкуството и като цяло. Техният интерес е насочен най-вече към рисуването, но покрай изобразителното изкуство обсъждаме танци, кино, театър и др. Веско е едно от децата, които притежават освен талант – неоспоримо – притежава и чувство за хумор, творческо мислене, огромно желание за рисуване – той рисува непрекъснато. Рисува смело, опитва различни техники с нетърпение – дори преди те да са му показани. В него има живот и мисъл, която рядко се среща. Очарован съм от това, защото не всяко дете се бори и върви толкова смело както Веско в света на науката и изкуството. Никой от нас не разделя и не коментира физическото състояние на Веско, защото той е толкова добър във всяка област, че на неговите години много деца могат да мечтаят и да се стремят да бъдат като него – също толкова талантливи и отговорни. Като част от школата Веско има вече две грамоти. Едната е от участието на Международния пленер „Река на толерантността”, състоял се в Сарафската къща, а другата от съвместната изложба с арт – ателия „Дон Кези”, провела се в гр. Дупница в галерия „Околийска къща” по повод Деня на независимостта. От мое и името на децата от школата го поздравяваме сърдечно – него и Емето – майка му, която полага също неимоверни усилия и грижа Веско да се чувства добре. Той е голям творец, както и останалите деца от школата – разбира се освен досега получените награди го очаква път, осеян с уважение за неговото достойно поведение и ентусиазъм, уважение за неговия труд, желание, оптимизъм и творчество”, поясни ръководителят на художетвената школа „Наум Хаджимладенов” при читалище „Младост 2003” Иван Шуманов.

Морето отблизо или за сбъднатите мечти

Сбъдната е и една много голяма мечта на Веско – да види морето. „Благодарим на Вальо Милушев, защото осъществи голямата мечта на Веско да види и помирише морето и на Гиргина Рангочева, че ни запозна с него”, казва Емилия, а Веско допълва: „Бях прекалено щастлив”.

Покрай всички емоции, концерти, театрални постановки, Веско успява да създаде много приятелства. „Всички ни поздравяват, а ние не ги познаваме. Много по-зает е сега Веско, с приятели – даже от ангажименти не е успя да отиде на риба този сезон, но видя морето. Това не е никак малко”, обобщава Емилия. И не може да скрие цялото си вълнение. А Веско слага прекрасен финал на нашия разговор с думите: “Искам да кажа на всички хора, които имат някакви трудности да не се предават, защото в края на тунела винаги има светлина и ще успеят да се преборят”.