Уважаеми читатели,
в навечерието на най-светлите, топли и семейни празници искам да ви пожелая здравето, надеждата, успехът, благоденствието, сговорът, близките ви хора и приятелите ви да са неотлъчно до вас! Това са истински ценните неща в живота. Споделяйте, вярвайте, научавайте и бъдете по-добра версия на самите себе си!
Това е и краят на годината – традиционен период за равносметки и вадене на везната, с която мерим в какъв аспект е преминала тя. Дали в нея е надделяло положителното, красивото, доброто или е натежала от грешни очаквания, сринати надежди и нереализирани мечти. За всеки тази везна е различна. Периодът на осъзнаване – също.
За нас, като екип на вестник „Самоков 365”, този етап настъпи през 2019 година. Тя беше много противоречива, динамична и несигурна. Но също така благодарение на интереса към труда ни – осмислена! 2019 бе година на промени, експерименти, превратности. Началото й поставихме с надежда за една силна година, в която да успяваме, макар и малко като екип, да се развием и да бъдем на точното място, в точното време, с насочен обектив към актуалното. Лятото премина в очакване. Есента донесе нова промяна във формата ни с идеята да предложим по-добро качество, по-модерен вид и интересни теми. И с това да провокираме у вас още по-голям интерес, а разгръщайки новото издание да усетите целия положен труд, предложен на една много ниска цена. Наред с това в нас остана очакването инвестицията да ни се върне под формата на рекламодатели, към които ние винаги уважително се обръщаме като партньори в общата цел – независимостта на медията и най-ценното й оръжие – нейната свобода. Но това не се случи. Реалността и очакванията ни се разминаха някъде по криволичещите пътища между това някой да приема работата ни за даденост, а ние като да сме длъжни.
Седем години стигат ли? Нямам еднозначен отговор. Но се оказаха съдбоносни за печатното издание на „Самоков 365”. Въпреки спасителните въжета, които непрекъснато му хвърляме и желанието ни писменото слово да остане във времето, да има и утре, това няма как да продължи повече. Времето е динамично, обърнато към технологиите и интернета. Затова скъпи читатели, в момента вие държите в ръцете си последния брой на печатното издание на вестник „Самоков 365”.
През тези седем години и половина се случиха много промени. Писали сме по много теми, срещали сме се с представители на малкия и среден бизнес, със занаятчии, бизнесмени, обикновени хора с необикновени истории, директори на различни учреждения, с мечтатели, с идеалисти, актьори, участници в ТВ формати, с политици, с народни представители, кметове, кметски наместници, министри. Отразявали сме лични юбилеи, тържества на големите местни фирми, празненства, концерти, културни мероприятия, училищни проекти и изяви, протести, избори, криминални теми и още, и още. Инициирали сме пет поредни години „Рали за дами” по повод 8 март, конкурс за снимки „Усмивката на мама и тате” с рекорден брой участници от града и страната, общоградско хоро по повод 3 март на площада в Самоков. Четири години подред сме обвързвали рождения ден на вестника с благотворителни кампании за нуждаещи се. Организирали сме летни стажантски програми за млади хора, увлечени по писането. Част от тях намериха своето поприще именно в тази сфера, други в тази на ПР, трети в културните институции. Всички от тях са успешни млади специалисти. Повече от пет години подпомагаме излизането на училищния вестник „Фотинов 24/7”, изцяло списван от възпитаниците на ПГ „Константин Фотинов”. Защото нашата вяра е в тях – да бъдат продължители на делото на своя патрон. Успех, млади колеги!
Всичко, което сме правили е било с цел да ни имате доверие, да ни предпочитате, да ни четете.
Седем години не стигат. Екипът, с който стартирахме през април 2012 г. с младежка сила, ентусиазъм и вяра, че промяната започва от нас, се разреди. Част от хората си тръгнаха с огорчение, защото това, което даваха не беше оценено под една или друга форма. Но макар да ги няма в редакцията, те са оставили своята значима следа в историята и изграждането на вестника. Благодаря ви, хора, че ме направихте част от това!
Седем години за нас са финал на печатното издание. Финал на очакванията, че инвестицията ще бъде поне на половина реализирана, че ще закупите вестника, вместо да го чакате да ви дойде … безплатно. Също така, че новата визия ще ви провокира да публикувате своята реклама именно при нас. Или своя ПР материал на страниците на изданието.
Изказвам своята благодарност към всички наши читатели и на онези, които с желание си подновяваха абонамента. Благодаря на всички, които всеки петък отиваха до съответния търговски обект, за да си закупят вестника и да прочетат какво сме писали в броя. Благодаря на тези, които ни поздравяват за труда и на онези, които ни критикуват. Благодаря на всички търговски обекти, които публикуваха свои карета на страницата ни за реклами, знаейки че ни помагат. Благодаря на онези, които отказаха подобно съдействие без аргумент, просто така. Благодаря на големите фирми, които въпреки финансовите си възможности не намериха вратичка да окажат своята подкрепа към интелектуалния ни труд. Благодаря на останалите фирми и собственици, които „удряха” винаги по едно рамо, с повод и без. И на последно място, но не по значение, на собственика на вестника г-н Сотир Немов за инвестицията през всичките тези близо 8 години. Това за мен е сбъдната ученическа мечта.
През 2020 година останете на линия, пред компютрите, таблетите, телефоните, защото ние ще сме от другата страна, вече само като сайт.
Весели празници!
Благодаря за вниманието и довиждане!
С уважение: Анна Манова, гл. редактор
Съжалявам за спирането на вестника! Самоков има нужда поне от две печатни издания, заради удобството да държиш вестника по всяко време в ръката си, и вярата и удовлетворението, че написаното е достоверно, без политически пристрастия. Не всеки възрастен човек има и е склонен да държи таблета и телефона в ръка, или да се взира в екрана на компютрите. Когато сме на кафе с мои приятели, аз чета вестник, докато някои не отделят очи от телефона си, което ми изглежда, меко казано странно и смешно , на фона на обсебващата роля на тези съвременни придобивки, където всеки втори е вторачил поглед в екрана си. Казвал съм на шега на мой приятел уважаван учител, че четейки вестник пред чаша кафе, е по интелектуално занимание от ококорените очи пред екрана, в стремежа да не изпуснеш някоя клюка. Но всяка нещо с времето си! Купувах си редовно вестника, и бях доволен, че винаги написаното от мен се представяше на читателите без редакторска намеса! Благодаря Ви! Пожелавам Ви успех!