Мария Галчева
Той е млад, перспективен мъж. Политолог по образование, който обаче намира призванието си в друга сфера – журналистиката. Ще се запитате защо – защото по негови думи е открил, че така може да се въздейства върху хората по много начини и заради много причини. И е прав, разбира се.
За своите 27 години успява да натрупа достатъчно житейска мъдрост, излизайки много рано от родния Пловдив, за да отиде в София. След това идват Плевен, Варна и Русе, а и една година в Барселона. Там прекарва близо година, но е и с нагласата да остане.
Днес той стартира един проект заедно с нашия колега Любен Спасов. Двамата стоят зад онлайн платформата „Гласът на младите хора“, която има за цял да предизвика и наложи политически коментари и социални тематики и коментари. Най-добрите текстове ще можете да прочетете и на страниците на „Самоков 365“. „Гласът на младите хора“ е отражение и на неговите възгледи за света, на всичко, което по един или друг начин оказва влияние върху нас, българите. А като млад човек и той има своите ясни равносметки на този етап, но повече ще научите от самия Веско в следващите редове.
За какво са сърдити младите хора и има ли изобщо сърдити?
Според мен младите не са сърдити, а по-скоро не се интересуват от случващото се в страната. Естествено, не може да слагаме етикети и всички да са под един общ знаменател, но като цяло голяма част от тях, са безразлични към това, което ги заобикаля. Наблюдавам една лоша тенденция, че модата в момента е да отидеш на дискотека, на бар и да се разкършиш. Сложили са едни розови очила и не виждат по-далеч от носа си. Жалка картинка сме, ако трябва да опиша нашето общество. Виж например в Румъния, Франция, Италия и дори Гърция, ако щеш. Хората там имат гражданска позиция, младите протестират против определени реформи, които целят да ги ощетят. Ние тук всичко приемаме и това е трагичното. Мога като пример да дам българите в чужбина, които през последните два месеца не спряха да протестират против промените в Изборния кодекс.
Ти си журналист. Какви са твоите наблюдения върху ситуацията в страната?
Какво да ти кажа при положение, че ни управлява коалиция, която е толкова компрометирана, че ако се разрови човек в интернет поотделно за всяка една личност от този кабинет, може да му прилошее. ГЕРБ е една партия, която няма за цел да гради демокрация, а точно обратното. В момента ни налагат един точно комунистически модел на управление и това всеки, който има поне малко останал мозък в главата си, ще разбере. Примерите за това са много, вземете назначенията и уволненията на различни министри, спирането на обществените поръчки, задължителното гласуване и др. Относно опозицията, ние такава нямаме. БСП уж трябва да бъде такава, но от години тя играе с ДПС и ГЕРБ, което автоматично ги изключва като такава. Дори, ако трябва да бъда максимално искрен, БСП реално е партията на олигарсите в България, дори бие ДПС, където Делян Пеевски и Ахмед Доган са в основата на грозния капитализъм, който виждаме в България.
От какво лично се вълнуваш ти и срещу какво негодуваш?
Негодувам срещу липсата на реформи в сферата на правосъдието, като цяло в съдебната система и тази на МВР, липсата на свобода на словото, липсата на каквато и да е алтернатива за младите хора. И тук ще кажат някои, че всеки човек определя и отговаря за живота си и сам, но вижте, ако нямаш татко месия в България почти е невъзможно да започнеш от нулата. Всичко е свързано. Корупцията и беззаконието са в основата на липсата на алтернатива, която пък от своя страна кара младите хора да емигрират. При това не за месец-два, а за постоянно, което на практика си е страшна тенденция. Липсата на свобода на словото пък води дотам, че младите хора не могат да изразят мнението си относно гореспоменатите проблеми.
Вълнувам се от времето. Защото то остана що-годе достоверно.
Имаш агресивен стил на изразяване. Имал ли си проблеми заради това и кое го провокира?
Ако кажа да, ще излъжа. По-скоро в интернет получавам различни съобщения от патрЕоти и други подобни хубавци.
Кои са героите на нашето време и защо според теб?
Герои? Няма такова животно в България, всичко се прави с цел, като целта не винаги оправдава средствата. Тъжното е, че ние все още вярваме в делото на Левски. Не ме разбирай погрешно. Левски е герой. Но пък българският патриотизъм е може би една от най-лошите черти на българите, тъй като ние не се стремим да погледнем към бъдещето, а се връщаме толкова дълбоко в миналото, а това е пагубно. Няма друга нация като нашата, която вече 26 години така стремглаво да се бори за националистически каузи, а за реални и конкретни неща да няма никаква реакция. Давам ти пример. Ако утре някой надраска паметника на Левски и го обяви за враг на държавата, казвам ти ще стане страшно, ще има масови протести, оставки в правителството и други патрЕотични деяния. Но ако утре блъснат дете на пешеходна пътека, или изнасилят и убият младо момиче в дискотека, ти гарантирам, че най-много да се вдигнат на протест семейството, близки, приятели, някое друго куче и 10-15 човека. Това е мисленето на болното ни общество. За жалост.
Имат ли младите хора достойни примери за подражание?
Да. Всички тези, които се борят за промяна, тези, които скачат и имат топки да изразяват себе си без да се страхуват. Малко са но, все пак има.
Как си обясняваш факта, че за 26 години от България са си тръгнали близо 2 млн души?
Виж, когато 26 години след падането на тоталитарния режим в България, днес все още ни управляват бивши ченгета и комунисти, е нормално да има такъв поток от емигранти. Както казах, липсата на правосъдие, алтернатива, корупция, свобода на словото и т.н са в основата.
Мислил ли си някога да си тръгнеш и ти и какво те спира?
Бил съм една година в Барселона, хареса ми, но нямах желание да остана там за постоянно, а и емигрирах на 20 години. В момента заедно с колегата Любен Спасов сме започнали един проект, който ме задържа в страната, иначе не знам.
Какво е в състояние да те ядоса?
Всичко, което не мога да променя и понякога жените. Защото и те не търпят промяна.
Ами да те разсмее?
Женската логика, карикатурите, хубави вицове и други неща, като например определени изказвания от политици. Например това на Валери Симеонов, който преди няколко дни се изказа, че активната част на гражданите са соросоиди. Забавляват ме такива хора. Клоуни.
Има ли в страната журналистика, която да си слага трънливия венец на цензурата?
Да, при това не една или две медии. Тъжното е, че зад повечето от тях стоят лица, които имат определени лобита и политики, които държат да се спазват.
Доколко полезна и неманипулативна е нашата професия?
Всичко зависи от собственика на медията. Ако той иска да манипулира определена група от хора, ще го прави, и журналистите му ще го правят. Журналистиката трябва да е за хората, трябва да се стреми да информира и представя нещата такива каквито са, а не такива каквито ще са угодни на някого. В крайна сметка ние затова сме на 113 място по свобода на словото, защото много хора искат да манипулират, журналистите го позволяват и медиите като цяло не се финансират с чисти пари. Общо взето положението, вместо да се влошава, става все по-зле, а ние само гледаме и живеем в един измислен свят на мечти и желания.
Теб какво те насочи към нея?
Открих, че мога да провокирам хората, да ги насочвам и най-вече да променям нещата. Още по-хубавото в моя случай е, че нямам страх да пиша за политици и политика, за aгентите на ДС и като цяло комунистическия режим, който пък е тема, за която една голяма част от младите не искат да учат и четат.
Какво е мнението ти за политическата пропаганда, упражнявана през медиите?
Според мен политическа пропаганда трябва да има, дори е задължително, защото в противен случай няма как да се насочат гражданите към добрите и лошите политици. Жалкото обаче е, че има много жълти медии, които размиват картинката.
