Самоков

Величка Георгиева: „Танцът е свобода, танцът е емоция! Оставете се на това сладко пристрастяване да ви обземе!“

Христиана Видинова

„Танцьорът вярва, че неговото изкуство има да разкаже нещо, което не може да бъде изказано с думи, или по какъвто и да е друг начин, освен с танцуване“. Започвам следващото си интервю с този цитат и то неслучайно. Ще ви представя едно самоковско момиче, за което танцът се е превърнал като ритъм на сърцето й, като неделима част от нейното съществуване. Като живот!

Запознах се с Величка Георгиева, когато бях на 12 години, в балетната школа на Ралица Стоянова – позната на всички вас като кака Рали. Танцувахме заедно около година, а след това тя се премести да учи в Пловдив. След това я „грабна” големият  свят и в момента е в Айндховен, Холандия, където изучава висшето си образование. За времето, в което бяхме заедно установих, че Вили е изключително талантливо и амбициозно момиче. Където и да я срещнете е винаги усмихната, но да не се увличаме, а да преминем по същество.

От година насам Вили вече е инструктор по танци в Айндховен. Тя е една от момичетата от танцовата школа на Ралица Стоянова, която продължава с танците. Професионално.

За да разберете повече за самоковката Величка Георгиева, която се реализира успешно в Холандия, за танците, мечтите и позитивизмът, който струи от думите й, четете в следващите редове.

Здравей, Вили. Запознай читателите ни с теб.

Здравейте! Казвам се Величка и съм родом от Самоков. Завърших средното си образование в Пловдив, но винаги се радвам да се прибера в малкото ни, планинско градче. На 20 години съм и понастоящем съм студентка в Айндховен, Холандия.

Оптимист по душа съм, обичам да пътувам и обожавам семейството и приятелите си.

Как стигна да Айндховен? Какво учиш там?

Уча международен бизнес и мениджмънт в един университет за приложни науки. Залага се  повече на практиката и ни дават много разнообразни курсови работи и проекти. Интересно е. Честно казано, случайно стигнах, защото се колебаех между много държави, но всяка от тях имаше нещо, което намирах като минус. И по метода на изключването, стигнах да разучаването на Холандия и градовете там. Летището и огромния спортен център в града изиграха голяма роля в избора ми, настрана от университета, разбира се.

Близките хора до теб и твои познати знаят, че още от малка имаш страст към танците и беше част от школата на Ралица Стоянова.  Сега вече си инструктор по танци в Айндховен. Сбъдната мечта ли е това за теб или естествено продължение на живота ти?

Знаеш ли, много обичам да казвам, че в момента осъзнато изживявам пътя към мечтата си. В бъдеще искам да се занимавам още по – сериозно с преподаване на танци, но за целта ми е нужен още опит. Така че, да, определено, частичка от мечтата ми се сбъдва в момента. Истински щастлива съм, че това се случва.

Как и кога реши да създадеш своя група? Лесно ли се напаснахте като характери и слушат ли те учениците?

Историята е много интересна. Просто бях страшна късметлийка, наистина. Посещавах  спортния център още от самото начало и ходех на различни класове, включително салса. С групата се сближихме и всички бяхме поканени на рождения ден на инструктора ни. Там в заведението се срещнах и запознах с Лара – една от отговорничките на спортния център. Накратко, от дума на дума се стигна до това, че аз танцувам от години, а спортният център търси инструктор по хип – хоп. И двете решихме, че това съвпадение не е случайно и разменихме контакти. Две седмици по – късно отидох на интервю и още една седмица след това започнах да преподавам. Всичко стана много бързо и неочаквано. Бях страшно щастлива. Това се случи средата на февруари 2016.

Относно тренировките, да, много слушат и е много забавно. Средата е интернационална и имам ученици от цял свят. Всеки е много отворен и толерантен към други култури и нови неща, така че всички ми откликват на 100% и енергията по време на тренировка е точно такава, каквато искам. Много е вдъхновяващо!

Каква е Вили Георгиева в залата за тренировки?

Ами, Вили е хиперактивна и вечно ентусиазирана (смее се). Опитвам се да постигна баланса на това да ги обогатявам с движения, отношение към танца и прочие, но в същото време да ги карам да усещат музиката, да се забавляват, да чувстват танца. Така че, не съм много строга. Изморявам ги физически, но пък ги забавлявам – пея текста на песните, което само по себе си е доста комично, понякога давам странни сравнения за движенията. Но пък и често ги предизвиквам със по-сложни и бързи движения и това ги нахъсва. В крайна сметка, искам да излязат от залата в добро настроение и удовлетворени, че са научили нещо ново.

Изявявате ли се някъде или качвате клиповете само в социалните мрежи?

Все още сме доста млада група, нови хора се присъединяват постоянно. Така че, да имаме изяви, но са главно на събития, организирани от спортния център или университетите. Имали сме два флашмоба и няколко уъркшопа по време на try-out weeks. Но работим усилено и тази година ни предстоят интересни проекти.

Клиповете са, за да покажем на хората какво правим, колко много прогрес бележим. Пък и искаме да си помним всички танци, така че клип е идеалното решение. Освен това е вълнуващо за танцьорите – камерата, светлините, близките кадри – интересно им е.

По колко часа прекарвате в залата заедно и какво научавате взаимно едни от други?

Имаме официална тренировка веднъж седмично по час и половина. Но доста често се събираме извънредно за допълнителна подготовка, или просто да потанцуваме заедно!

Какъв съвет би дала на таньорите си?

Прекрасни мои – не спирайте да танцувате! Танцът е свобода, танцът е емоция! Танцувайте с въображението си, танцувайте с ума си, танцувайте с тялото си! Оставете се на това сладко пристрастяване да ви обземе!

Какво прави танцът добър?

Танцът е добър, когато ти носи удоволствие! Това е най-важното. Ако се фокусираш само върху движенията, получаваш само рамката. Чувството и емоцията са нещата, които я запълват. Така че, балансът между двете е това, към което да се стремим.

И малко въпроси за Вили. Какво място заемат танците в живота ти?

Оооо, те са неизменна част от него! Ежедневието ми се върти около тях. Много съм щастлива, че успях да превърна хобито си в професия. Разбира се, все още всичко е в начална фаза, но трябва да се започне от някъде, нали така?

Какво ти дават и какво ти взимат?

Дават ми смисъл, колкото и изтъркано да звучи. Дават ми почва да се развивам и да осъществявам мечтите си. Дават ми това незаменимо чувство да се слееш с песента и просто да танцуваш докато нищо друго няма значиние.

Величка Георгиева заедно със своя партньор по акробатична йога – Даниел Гьорев

Взимат единствено негативните неща от ежедневието и ги отнасят със себе си. Може бе затова съм толкова позитивна винаги.

Освен танците какви са другите ти страсти? Имаш ли други хобита, с какво се занимаваш извън залата?

Когато не съм в залата… съм в другата зала! /смее се/. От няма и година се занимавам с акробатична йога – занимание, което набира популярност през последните години. По стечение на обстоятелствата в моя полза, от септември месец 2016 преподавам и това в спортния център. Страшно е пристрастяващо – много социално и забавно занимание, но и доста трудно и опасно понякога – да не ви казвам по колко пъти на трениравка се пада! Трудно е за обяснение накратко, така че на когото му е интересно, нека го погледне в интернет – acro yoga. Супер забавно е – като игра на баланс и доверие е, защото изцяло зависиш от другия човек.

Stop scrolling and enjoy our video, you have no idea how long it took us to make it happen !! Thanks =)

Публикувахте от Daniel Giorev в 29 януари 2017 г.

За какво мечтаеш?

Аз съм си мечтател по природа, така че за много неща. Предпочитам да споделям мечтите си, когато се сбъднат – по-интересно е така. Но на всички ваши читатели бих препоръчала същото – да мечтаят смело и да вярват в успеха си!

 

Tags

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close