Жанета Димитрова
Тази година честваме светлия християнски празник Великден от 7 до 9 април. Подготовката за неговото посрещане започва по време на Страстната седмица. Някои от традициите и обичаите на Великден датират още от древността, а днес сме ги приели като задължителна част от празничните дни.
По традиция великденските яйца се боядисват на Велики четвъртък и в съботния ден, преди празника. Първото яйце винаги се обагря в червено, след което стопанката на къщата рисува кръст по челата на децата с него, за да са здрави и румени през цялата година. То се поставя пред иконата в дома или се заравя в средата на градината, като се пази до следващия Великден. Тогава се чупи и ако не се е развалило, то домът и неговите обитатели ще се радват на здраве, радост и благополучие. След това не се изхвърля, а се заравя в пръст, но близо до дома.
Безспорно любимата част на повечето българи са вкусните и ароматни козунаци, които се приготвят на Великден. Историята им е многовековна, още в 17 век френски хлебар омесва първия козунак за празника и поставя началото на тази традиция, която съхраняваме и до днес. Козунакът символизира тялото на Иисус Христос, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта му. Днес той не е само религиозен символ и може да се закупи целогодишно. Много домакини умеят да приготвят обредния хляб, а това не е никак лесно, тъй като изисква много време, месене и специални условия.
През Страстната седмица се срещаме с една домакиня, която за всеки Великден приготвя домашен козунак. За баба Елена Никова от самоковското село Райово, традиционното приготвяне на сладкия обреден хляб е лесна работа. От малка се е научила да меси от своята майка и баба, така по традиция за празника приготвя ароматен козунак, с който радва своите деца и внуци.
Пред нас тя разказва за обичаите на празника от своето детство, традиции, които малко са се изменили, но са запазени до ден днешен.
„Седмицата преди Възкресение се нарича Страстна седмица, подготовката за празника започва още през нея. За тези, които постят, обаче подготовката за Великден е 40 дни преди празника. След Сирни заговезни, денят за прошка, се поставя началото на великия пост. Той е най-строгият и продължителен пост, трае цели 7 седмици. Нарича се четиридневница и с него се свързват Христовите страдания. От едно време е останало вярването, че през този период християните пречистват телата и душите си. Така се приготвят за посрещането на големия празник, всеки който пости до края на 40-я ден, ходи на черква и задължително си взима от обредния хляб – нафора. В края на литургията свещеникът дава частица осветен пшеничен хляб за здраве на всеки спазил поста. Днес отношението към постите се е променило, преди много повече хора постеха и вярваха“, разказва баба Ленче.
За традициите през Страстната седмица добавя:
„В нашия край боядисваме първото червено яйце вечерта на Велика сряда. Вярва се, че домакинството трябва да посрещне Велики четвъртък с 3 червени яйца, едно за Богородица, едно за къщата и едно за семейството. Традиция на Разпети петък е така нареченото „провиране под масата“ в черквата. Най-тъжният ден от Страстната седмица е Велики петък, тогава Божият син е разпънат на кръст. Още сутринта преди службата, в средата на черквата се издига Плащаницата – платът, с който е завито тялото Христово след свалянето му от кръста. Върху нея се поставят Евангелието, Кръстът и много цветя. Християните ходят в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Извършва се ритуалът „провиране под маса“ за здраве и късмет.
Събота, преди празника, във всяко домакинство се меси козунак, символ на Божието тяло. Днес все по-малко жени местят, то си е и доста трудоемко, но по наше време всяка жена умееше. Характерен за нашия край е така нареченият „кукулник”, сладка питка с варено яйце в средата, върху което се прави кръст. По размер е по-малка от козунак и се прави по една за всяко дете в къщата. Съботната вечер черквата се обикаля с Плащаницата, всеки носи запалена свещ, с която после отива до вкъщи – занася си свето огънче от черквата за здраве.
В неделя посрещаме празника с поздрава: „Христо Воскресе“, на който се отговаря с „Воистина Воскресе“. Запазило се е „боренето” с яйца, което си спомням още от моето детство. Винаги носи настроение, децата се радват и атмосферата става още по-празнична. Лично аз не купувам боя за яйца, боядисвам ги по естествен начин с билки, листа, цвекло, вино, куркума, корен брош, люспи от лук, цветно зеле, тревички и коприва. Яйцата стават разноцветни, някои по-наситени, други не чак толкова, но си личи, че цветовете са природни. За празника цялото семейство се събира около трапезата, на която задължително има козунак и яйца“, завършва своя разказ баба Елена.
