Анна Манова
Петото издание на Международния симпозиум по живопис и скулптора е в разгара си. Творци от различни точки на страната и чужбина намират пресечна точка в Самоков, за да изразят себе си чрез изкуството. Всяка година Симпозиумът предлага разнообразни гледни точки, различни произведения и доза провокация към самоковци.
Тази година „човъркането” в съзнанието продължава чрез участието на Васко Славков и неговите интересни „изящни пътеки”, направени по модел на самоковската дантела и „изплетени” на… асфалта. Той е завършил Художествена академия в София през 1994 г., специалност „Стенопис” при проф. Тома Върбанов. Има над 20 самостоятелни и много групови изложби в България, Франция, Белгия, Мексико, Северна Македония и други страни. Работи в областта на стенописа, живописта, фотографията, обекта, инсталацията. Също така твори активно и в полето на графичния дизайн и реклама.
Ако тази сутрин сте се разходили в парк „Крайскърец” няма как на входа да не сте забелязали твореца да майстори нещо на земята. Доближавайки се до него пред очите ви ще изникне красотата и финесът на дантелата, която е разположена като печат върху настилката на един от страничните входове. Подобни модели ще бъдат направени под формата на отпечатък на няколко места в града – пред сцената на Туристическата градина, пред фигурата на Козела и на улица „Цар Борис III”. Дейно участие в изработването им взимат и децата от школата по изобразително изкуство “Наум Хаджимладенов”, под ръководството на Иван Шуманов. Те направиха дантелата цветна. Самият Шуманов е част от Симпозиума по живопис и скулптура още от самото му създаване.
Идеята на майстора, който е родом от самоковското село Ковачевци, е да се “порови” в съзнанието, да се самопровокира и да извади нещо от историята на града, което той може да реализира, но същевременно с това да е близко и разпознаваемо за всички, които се доближат до него. Славков не скрива, че през последните години преоткрива град Самоков. През лятото той живее в къщата си в Ковачевци, а през останалото време твори в ателието си в столицата. Изработването на проектите всъщност са неговото лично мнение по отношение на липсата на малки красиви обекти в града. Затова желанието му е да извади дантелата като водещ мотив, а хората да се замислят върху нея и значението й. Технологията включва изобразяването на дантелата върху винил, изрязана е, а след това се отпечатва върху повърхността чрез акрилна боя. „Животът” й по думите на твореца е около година.
Проектът си поставя за цел да освежи спомена за занаятите и народното творчество от региона на Самоков чрез средствата на съвременния визуален език на графитите. Популярно за района в края на 19 и началото на 20 век е изработването на красиви шевици и изящни дантели, които се отличават с високи художествени качества, оригинални форми и цветове.
Васко Славков ни кара да преминем през „дантели” към емблематични места на град Самоков. Това е „самоковска мандала” която символизира безкрайността на нашия свят и вселена отвъд материалното и духовното. Тя се свързва с нашата интуиция и ни носи послания за пробуждане, свобода, любов, радост, оптимизъм, надежда, духовност, творчество и забавление. Самият автор подчертава, че за първи път реализира подобен проект и за него е изненада за сетивата как ще се получи в завършен вариант. Това е експеримент и провокация, но и поглед към корените на родното, към които винаги го връща сърцето.
