Васко Славков: Изкуството за мен е пътуване без крайна цел, но с определена посока

Анна Манова

В разгара на лятото се проведе петият Международен симпозиум по живопис и скулптора в Самоков. В него със своя интересен проект се отличи един местен творец, който сякаш е останал встрани от популярността в родното си място, което в никакъв случай не е прецедент. Става дума за Васко Славков, който направи една приятна естетическа провокация към самоковци – създаде „изящни пътеки”, направени по модел на самоковката дантела и… „изплетени” на асфалта.

Идеята на твореца, който е родом от самоковското село Ковачевци, е да „човърка” в съзнанието – своето и на другите, да се самопровокира, да създава.  Изработването на проектите всъщност са неговото лично мнение по отношение на липсата на малки красиви обекти в града. Затова желанието му в рамките на Симпозиума бе да извади дантелата – като мандала, като водещ мотив, а хората да се замислят върху нея и значението й. Тази намеса в градската среда получи обществено одобрение.

Славков не скрива, че през последните години преоткрива град Самоков. През лятото той живее в къщата си в Ковачевци, а през останалото време твори в ателието си в столицата. Ако минете случайно покрай дома му в самоковското село едва ли ще останете равнодушни. Още от входа си личи, че в нея живее човек, отдаден на изкуството. Къщата отвън е изрисувана със стенописи с пасторални картини и е някак приятно хаотично – небрежна, което я прави изключително интересна.

Той е завършил Художествена академия в София през 1994 г., специалност „Стенопис” при проф. Тома Върбанов. Има над 20 самостоятелни и много групови изложби в България, Франция, Белгия, Мексико, Северна Македония и други страни. Работи в областта на стенописа, живописта, фотографията, обекта, инсталацията. Също така твори активно и в полето на графичния дизайн и реклама.

За Славков като човек на изкуството са важни процесите, през които преминават сетивата му до достигането на крайната цел. Всъщност не крайната цел е важна, а извървяването на целия творчески път.

Срещаме ви с него, за да открехнем леко вратата на творческия му свят и да видим какво всъщност ще научим още за човека и твореца Васко Славков.

Г-н Славков, станахте разпознаваем в Самоков с изящните дантели, които направихте като отпечатък на асфалта в различни точки в града. Като творец, интересуващ се от съвременните форми на изкуство имате над 20 самостоятелни изложби в страната и чужбина, но сякаш в Самоков оставате малко познат. Как се появи идеята за самоковската дантела, представена по един интересен начин?

От някъде трябва да се започне разпознаването и за мен е приятно, че се случва с последния ми проект – самоковската дантела. Интересно е как човек стига до него, извървява определен път. Моят път е доста дълъг. Дълъг, защото трябваше да науча много неща след завършването на висшето си образование, да се надградя, т.е да пътувам, да контактувам с много хора в страната и чужбина. И основно да се срещам със съвременното изкуство, което за мен е предизвикателно. Тази среща доста променя възгледа, начина на мислене на съвременния художник. Не случайно наблягам на съвременното изкуство, защото е едно широко поле, което трудно може да бъде описано с една дума, в него са вплетени много дисциплини и форми. Намесата в градската среда в Самоков е едно предизвикателство за мен. Избрах да е нещо, което е характерно за града и когато се доближиш до него лесно да бъде разпознато. Самоковската дантела е свързана с мандалата, дава различни форми и възможности. Радващо за мен е, че се възприе положително от хората. Преди това съм правил доста изложби, с които трябваше да изясня за себе си някаква тема, момент или идея и да бъде съобразено с цялостното пространство. Финалната реализация е завършек на един цялостен процес. Но мен ме вълнува пътя на цялото това случване. Именно това ме мотивира да работя през последните 20 години. Имам около 20 самостоятелни изложби, което означава че всяка една е със самостоятелна тема, специално изработена за нея и съответното пространство. Нямам под ръка набор картини, с които се представям на няколко изложби. Не казвам, че в това има нещо лошо, но е по-скоро комерсиално това изкуство. Аз гледам да стоя встрани от комерсиалното, не съм разчитал никога на продажби. Но това е личен избор. Правя неща, които в голямата степен остават за мен или за мястото. Работя за идеята.

Къщата Ви в село Ковачевци е много интересна. Едва ли ако мине човек покрай нея ще остане равнодушен. Тя е изрисувана отвън с пасторални картини. Разкажете малко повече за това творческо хрумване и неговата реализация?

Преди да стана студент в Художествената академия реализирах един стенопис, който в момента продължава да съществува с много свежи цветове и излъчване в моята родна къща в село Ковачевци. Там е изобразен целият мой детски свят – нещата, които са се случили около мен за периода до 10-15- годишна възраст. Всичко е като някакъв спомен. Там са баба ми и дядо ми, техният живот, който ми е направил най-силно впечатление. Там от едната страна е дядо ми, животните. От другата страна е баба ми с масата, с иконата, с много елементи, които са вплетени в една композиция. Интересно е, че аз завърших стенопис, преди да вляза в университета. Защото гледайки тази работа в момента за мен тя е съвършена, по-добра аз не мога да направя. Причината е, че е направено искрено. В изкуството това е много важно и винаги си личи. Към това винаги се стремя. От друга страна работата ми с графичния дизайн, рекламата и различните проекти ми помага и ми дава нужната свобода да работя чисто изкуство.

От къде се породи тази любов към изкуството още в незряла детска възраст? Наследена ли от някой от семейството?

Дядо ми се занимаваше с обработка на желязо, а това е доста трудна дейност. От него ми е наследена връзката с материала. Предал ми усещането да мога да работя със всякакъв тип материали. И със желязо да опитам пак няма да ми е трудно. Това ми дава идеи за нестандартни намеси в градската среда.

Споделихте, че имате доста изложби, които се различават в тематично отношение. Как се раждат темите за толкова много изложби и те да са различни и направени спрямо пространството?

Темите на изложбите се натрупват от това, което се случва около нас и това, което по някакъв начин ме е развълнувало. Една от тях е свързана с пътуването и с хипи движението, което аз го преживявам по своя си начин и ползвайки един хипи бус. Не случайно в страницата ми в социалната мрежа има такъв символ – бусче, но важен е текстът отдолу: “Happyness is the way of travel, not a destination” /”Щастието е начин на пътуване, а не дестинация”/. Това е мотото, което ми дава свободата да пътувам. За мен е важно да имам посока, а не крайната цел. Пътят и неговото изминаване ме вълнуват. Понякога трябва да се оставиш малко да се отклониш и това може да те заведе до нови и интересни места. Темата на една изложба се ражда спонтанно. Но за мен е важно да я свържа с времето и пространството, на което ще бъде направена. Имам изложби, които включват само една работа. Тя, например, е свързана с пейзажа, която е твърде тривиална тема. Аз се чувствам отблъснат от пазара на пейзажи в България. Това са картини, които се продават в един малък формат. Могат да бъдат срещнати в големи учреждения, в скъпи заведения и в неподходящ формат. Това често ги прави да изглеждат като кръпки на стените. Това ме амбицира аз да създам една огромна работа, която да обявя за непродаваема. Тя беше голяма 3 метра на 2 метра. Интересното е, че аз я свързах със стената. Това я направи непродаваема. Темата на дадена изложба може да бъде и чисто социална, например за татуировките. Аз не знаех, че ще я правя. Това е много обширна идея, аз хванах само визуалната част и я извадих на преден план. По този начин направих  една голяма мандала, която беше част от участието ми в тазгодишния Симпозиум по живопис и скулптора и бе изложена в Художествена галерия „Проф. Васил Захариев”. Дантелата се роди като следствие, защото и тя е тип татуировка на улицата, отпечатък.

Интересни са различните намеси в градската среда, понякога се коментират с позитивен знак, друг път изцяло негативно, но истината е, че се получава дебат. Как трябва да се случват тези намеси в пространството, за да бъдат естетически издържани? Трябва ли да са временни за по-лесното им приемане?

Учил съм за намесите в градска среда, но не можах да го работя, защото времето много се промени. След 90-те години изчезна като търсене тази тенденция за правене на стенописи, витражи, мозайки. Държавата тотално изгуби интерес. В много европейски държави има политика за отделяне на 1 % за обществена украса на новострояща се сграда. Разработва се художествен проект, по които обикновено работят няколко творци. Необходимо е нещата да се случват в пълен синтез и външната намеса да е съобразена, обмислена, а не самоцелна.

А как виждате една подобна намеса в Самоков?

Един съвременен град като Самоков трябва да има изградена визуална символна част и да бъде разпознаваем именно чрез нея. Към реновираните блокове могат да се вкарат елементи, които да са свързани с местния фолклор, с шевицата например. Но трябва да е много помислено. И да бъде в композиция и да присъства елемент, който се повтаря на няколко места в града, но да има тематична свързаност. Не става само с работата на един художник, а от цял екип.

Идеята ми е да се продължи с леки намеси, за да се види реакцията на гражданите.  Може да се започне именно с цветните шевици. Или пешеходните пътеки да заприличат на едни черги. Самият асфалт така ми действа. Баба ми правеше нейните черги на тъмна основа в цветни шарки. Изключително красиво е. Тук става дума за леки намеси. За по-сериозни могат да се използват изоставени калкани на сгради, които са общински. Или да се направи мобилна стена някъде, но да не бъде в конфликт с мястото. Вървейки из града има множество празни места, които могат да се изпълнят с цвят и форма. Може да се работи и със съвременни материали. Даже може със санирането на един блок, с играта на няколко пласта от дебелината на материала да се създаде интересна структура, която да напомня шевица и да стои изключително естетско.

Това се опитвам да предам на младите хора, които се обучават в специалността, която преподавам „Нови форми в изкуството и архитектурата”. Да разчупват мисленето си, да предам моя опит и познания.

Планувате ли изложба в Самоков?

Още не мога да кажа със сигурност. Но защо не? Например едно автобиографично представяне в галерията. Може  би следващата година.