„Самоков 365“
Само преди няколко дни се проведе официалното откриване на обновената Графична база в града. На събитието освен официалните гости и обичайните приветствия бе прочетена една реч, подготвена от Васил Чакъров – Чак по повод 30-годишнината от създаването на Графичната база. Тя бе предоставена от неговия син Росен Чакъров. Публикуваме я, защото тя е част от историята на мястото и е в духа и колорита на Васил Чакъров.
Най – голямото желание в Самоков да има Графична база принадлежи на Зафир Йончев. Той е авторът и на графичния знак. От окръжния съвет за култура помагаше самоковецът Христо Христов. От СБХ се подписа Светлин Русев.
Уважаеми гости,
дами и господа,
Преди 30 години в Самоков имаше дъждовен ден. Парцелът зад големия магазин /ГУМ/ се мокреше бавно. Мястото беше покрито с керемидки, камъчета и хубави тръни. Добръмча някакъв камион, претоварен с дъски и летви. Слезе Зафир Йончев каза от къде идва и започна разтоварването. Това беше първата копка.
Тука през април 1973 година /за откриването на базата/ щеше да има много гости. Щеше да мирише на самоковски зелник.
Но… преди това се наляха кофражите с бетон. Продълговатата барака стъпи здраво.
Вътре: работилница, две стаи, канцелария с бял телефон и метла, и лопатка. Нямаше конкурс за домакин. Никой не можеше да се състезава с бай Борис Филчев. Тоя бивш фелдфебел тук се чувстваше като генерал.
Посрещаше – изпращаше художниците с китка здравец, купуваше им билети за рейс. Носеше парцали от шивачите за работата. По едно време имаше даже държавно колело. Пееше хубаво.
Дойдоха софийските художници, Теню Пиндарев от „Стършел“ малко зачудено гледа, гледа и пита:
- Ти кой си?
- Я съм сайбията тука!
Разхубави се базата.
Маркучът бълбукаше из тревата. Бараката обиколена с чисти плочи и навсякъде здравец, цветя и бъдещи дървета.
А покарай улицата бели ружи, нежни ружи…
Сутрин първо идваше на работа гласът на бай Борис после се появяваше и той – из някоя улица- където поздравяваше всички видове самоковци.
По чертеж на Йончев в техникума „Вапцаров“ беше направена комбинирана печатарска машина от Георги Троев, която още работи.
Опитайте да си представите, че колелото й се търкаля 30 г. по Екватора… А?
Литографският камък е капризен. Той е вносен, скъп, защото е варовик.
Литограският камък не разговаря с другите камъни, той може даже да бъде „болен“… специалистите знаят кога.
В двора зад бараката имаше навес, под който се криеше литкамъкът.
Лятно време беше хубаво, сенчесто. Но зимата студ… студ.
„Абе куче да връжеш, че се откине“.
Гого Генев иде, гледа и като види, че си изтрил камъка по-лъскаво от огледало каже: „Стига му е“.
Той има изключително рядка професия умдрукер, което значи печатар – думата печатар тука звучи обидно, защото той е съавтор на художника. Иска се тръпка. Култура всякаква.
Може „творецо“ да е професор от N-та академия, но той не може сам да си напечата творбата. Гого заучи „занаята“ от Зефо. Подобри го от практиката и го усъвършенства от Европа. Негови колеги са били Иво Масларски, който после се сбъдна като галерист. Николай Коцов и сега Иво Янакиев.
Много голям е броят на художниците – графици, живописци, карикатуристи и др., които са работили в базата. Не вярвайте на тая изложба за количеството…тя е резюме!
Бараката гълташе голямо количество електричество, защото тук се рисуваше денонощно.
После „талантливите стъпки“, т.е авторът, обикаляха нервно около машината като пред родилно. Гого бавно отлепяше влажния лист от матрицата. Очите на автора ставаха по-големи, закръглени, защото докато беше рисувал отвреме –навреме беше викал: „Ще полудея“. После „талантливите стъпки“ щяха да ги журират /примерно/ на изложбата „Лудогорие“ – Разград. Дотогава те не заспиваха добре още 7 дни и нощи…
Много голям е броят на художниците, които са творили в бараката – наши и чужди – далечни и предалечни.
Ето пример: Дойде Хасан Расуло от Таджикската СССР. Той не знаеше що е това литография, но нарисува Метоха и Джамията и ги занесе.
Разказваше, че от Москва до Самоков е по-близо, отколкото от Москва до неговия град.
На всичките самоковски художници Йончев даде преводна хартия /върху нея се рисува и после се прехвърля на камък/.
Наум Х. направи 5-6 литографии, Слави Генев 1-2 и някои други рисуваха.
Минаха години и базата бе преместена при Митрополитската църква. Вече имаше повече от всичко /и от пиле мляко/. Асансьор вдигаше камъните на втория етаж за печат… имаше парно… имаше отпечатъци: литография, суха игла, офорт, линорез, дърворезба и др. графични техники.
Имаше две отделни машини.
Имаше две отделни къщи.
Имаше въздух от 19 в.
Сега къщата е една – в техниката за работа имаше новости. Напредък!
Тук е най-старата база в България, най-хубавата, най-плодовитата.
Създадена от Йончев, Христов, Русев плюс Генев и колеги.
Изложбата е открита.
Благодаря ви за тишината.
26.09.2003 г.
Чак
