Васил Стойчев – Буч или как любовта към конете може да е по наследство

Анна Манова

Преди броени дни отбелязахме Тодоровден, познат сред народа като Конския Великден. Традиционно този празник се свързва с конете и организираните по места конски кушии. Едни от основните участници в празника в Самоков са членовете от фамилията Стойчеви, познати като Буч. Те имат две конни бази и от около 30 години се занимават сериозно с отглеждането на коне, конна езда и конен туризъм.

Един от продължителите на фамилната любов към конете е младият самоковец Васил Стойчев, който традиционно участва в кушиите в Самоков и пет години е сред първенците в надпреварата с коня си Ахил. Намирам го в уютната атмосфера на конната им база в Боровец, където прекарва голяма част от деня си. Усеща се чистият въздух и спокойствието, с което съжителстват на едно място коне, кучета, котки.

Първо започваш да яздиш, после прохождаш

Или по друг начин казано, как любовта към конете се пренася като кръвна нишка в семейството. Васил не е изключение. Дядо му, чието име носи, още на времето е карал шейни с конски впряг към “Балкан турист” като вид развлечение за почиващите в курорта. От дядо си научава как да подковава конете и как да се отнася с тях.Традициите в семейството са съхранени вече цели 30 години. Баща му Огнян и чичо му Петър започват да се занимават с коне през 1989 година, като първоначално са с файтони, а след това по-сериозно с езда. Те са и едни от първите тук, които се занимават с това. А с годините фамилията им от Стойчеви се превръща в Буч, както са известни в цялата страна. Когато се родиш в такъв род от бебе си на кон и първо започваш да яздиш, а след това прохождаш. Така се шегува Васил, но си е самата истина. Да поеме по този път за него е повече от осъзнат избор. От ученическите си години помага на семейството си. След завършване на училище записва да учи с идеята един ден да се реализира като телевизионен оператор. Но приоритет за него си остават конете и желанието да помага на баща си.

В момента Буч отглеждат в конната си база 16 коня, в това число и три понита. Тук живее и най-стария кон в България –  33 – годишния Рамбо. Той е първия кон на Васко и са заедно вече 30 години. Рамбо все още работи с деца и се радва на добро здраве. С понита се занимават от около 12 години, те са любима атракция за децата. „Понитата са по-малко претенциозни, но трудно се тренират, защото са своенравни. Имат си своя характер и в конските среди се смята, че той се дължи на Наполеонов комплекс, заради ръста им. За отглеждането на конете се грижат основно четирима души, сред които са той, баща му – Огнян, приятелят му от детските години Емил Пенев. Дамата в екипа е приятелката на Васил – Лили Димитрова, която е квалифициран инструктор и състезател, а наред с това помага в административната работа на фирмата.

Между общуването с хора и с коне, Васил еднозначно избира това с животните. Намира го за по-лесно. Особено, когато с годините те води любовта към тях и изграденият тънък усет. „Конете са стадни животни и между тях непрекъснато има борба за йерархия. Когато общуваш с тях трябва да си лидер, да имат респект към теб, за да си в безопасност. Те работят с езика на тялото и показват отношението си със свиване на уши или навеждане на глава. А човекът трябва да се отнася с тях максимално хуманно и да проявява грамотно отношение. Това е ключът”, споделя Васил.

В момента отглеждат предимно кръстоски, които да са издръжливи и съобразени с нуждите на туризма. Те не са толкова темпераментни, каквито са повечето породисти коне. Отглеждат също чистокръвни араби и шагия – араби, какъвто е Ахил. Един от чистокръвните арабски коне носи интересното име Зехтин. Оказва, че името е изключително важно, защото то е белег на родословие, което може да бъде проследено доста назад във времето. Кръщаването идва от първата буква на бащата и някъде се вписва и първата буква от името на майката. В случая бащата се казва Златар, а майката е Елена. Бащата е един от най-известните араби в България. „По този начин може да се проследи родословието, успехите му и от коя линия е. В България конете получават имената си с първата буква на бащата, а в някои страни с първата буква на майката. По този начин като ми кажат, че това е чистокръвен арабски кон и ако знам името му и е от българската линия ще разбера кой е бащата и цялото родословие”, споделя Васко – Буч. Но не винаги породата е най-водеща. Важно е отношението към животното, осъществения контакт с него и изграждането на връзка на доверие между ездач и кон.

Доза адреналин. Състезания по издръжливост, ендюранс

Едва ли има вариант да гледаш коне и да не изпитваш желание да почувстваш свободата, яздейки. И дори да премериш сили с други. Най-популярните места за провеждане на подобен тип състезания в България са Шумен, Русе, Копривщица и Дебнево. Именно в Дебнево е най-голямата конна база, която отглежда над 50 коня специално за състезания. С годините на повече места в България се правят опити за провеждане на състезания по ендюранс и те придобиват популярност. Васил участва в провеждането на подобни състезания от самото им начало. Стартира с кон Борко през 2010 година, като конят е смесица от породи, които не са подходящи за състезания по издръжливост. Но с него се включва в няколко надпревари в годините и се класира на челни позиции. Това само по себе си е доказателство за добрата работа с животното и неговите дългогодишни занимания в областта. В състезанията по издръжливост от значение е как се завършва и дали ездачът е успял да съхрани коня си. Васил Буч е бил участник в такива състезания и в чужбина, но резултатите по думите му не са задоволителни, въпреки това на лице си остава опитът.

За кушиите и празникът Тодоровден

Фамилията на Буч са едни от основните участници във възобновения през последните седем години Тодоровден в Самоков. Като тази година участваха с общо 13 коня двете конни бази на братята Огнян и Петър. „Важно е да бъде спазен традицията. Всяка година правим парад през града. Спираме пред паметника на Чакър войвода, пред читалището, и полагаме цветя в знак на почит и уважение. Така хората имат възможността да ни видят, радват ни се. Искам да благодаря за добрата организация от страна на Община Самоков, която възобнови празника в града. Доколкото разбрах от кмета това е седмо издание. Спомням си, че първата година бяхме до ливадите във Влашка махала. Там се класирах на второ място с коня ми Ахил. След това на мястото на Крайречния парк организирахме три състезания и вече три години се провежда на терена при Бельова черква. Не всеки кон мога да го пусна на кушия. Има по-темпераментни от тях и после ще им е по-трудно да работят с туристи. Ахил не е един от тях. Него както могат да го яздят деца и начинаещи, може да тича на кушията, може да тича и на състезание, на дистанции до 96 км. Той е вицешампион на България на 60 км. с мен. Участвал е на няколко състезания и е златен медалист отборно  на Балканиадата през 2015. През 2017 беше неговото последно състезание, сега е основно в туризма”, споделя Васил.

Конният туризъм днес

Активни сезони за тях са зимата, пролетта и лятото. Есента е времето на преходите сред природата. Продължителността на преходите може да бъде 2-3 дни, като най-дългият, които са правили е девет дни. В него се включват руснаци, които успяват да видят един много интересен маршрут, включващ красотата на Лакатишка Рила, Плана планина, Ихтиманска средна гора и язовир Искър. „Българите все повече се интересуват от конния туризъм. Чуждестранните туристи отдавна са запознати с конните преходи. Българинът обикновено предпочита двудневните почивки, еднодневна езда с пикник, няколко часа сред природата. Такава ни е културата. Ние влагаме старание и непрекъснато подобряваме уменията си. Тренираме конете по  метода на естествено общуване между кон и човек Важно е да се научим как да контактуваме с коня, за да се разбираме взаимно”, споделя Буч.

Определя като един от най-важните моменти общуването с животните и проявата на правилно отношение към тях. Точно това се стремят да научат всеки един, които е потърсил услугите им. Не човекът да е просто консуматор, а да вникне в детайла, да почувства връзката между себе си и животното, да се чувства свободен и балансиран на седлото. Това се предава на животното и се изгражда доверие между него и ездача, а ездата се превръща в истинско удоволствие.