Васил Софин: В „Щипнати раздумки“ с хумор показвам шаренията между хората

Aнна Манова

„Щипнати раздумки“ е седмата книга, излязла изпод творческото перо на самоковеца Васил Софин. Тя е като глътка свеж въздух в напрегнатия ни делник, защото с тънко чувство на хумор и сатира успява да предизвика усмивка и искрен смях. Сборникът с разкази е разтоварващо четиво, в което авторът без претенция за себе си и дори с лека ирония, описва различни ситуации от живота, на които волно или неволно е ставал свидетел.

И както самият Софин споделя героите са пред очите му, ситуациите също, а на неговия усет като разказвач остава да намери най-подходящата форма да ги събере в поредната история. А тя става още по-колоритна, когато се добавят отличителни характеристики в симбиоза с местния диалект. Затова Васил Софин ги назовава „Щипнати раздумки“, като целенасочено се фокусира върху шаренията в хората. Такова е не само съдържанието на сборника, но и самата пъстра корица, която е дело на друг самоковски автор Зинаида Хаджимитова.

В разказите главният персонаж е Гюро, който е съвременен образ на Бай Ганьо. Гюро е хитрец, който не обича да прави услуги, да харчи пари или да помага на другите. За Гюро всичко е бизнес и лични интереси. Гюро може да го срещнете навсякъде, но най-вече там където има далавера.

Изданието, което излезе от печат в края на май месец, е финансирано от Община Самоков по линия на местното Сдружение на писателите, на което Софин е член.

Повече за идеята и историите в сборника ще научим от автора в следващото интервю.

Излезе от печат твоят нов сборник с хумористични разкази „Щипнати раздумки“. Разкажи малко повече от къде са „щипнати“ и как се раждат историите в него?

Желанието ми  е да се покаже шаренията между хората, всеки човек е различен по своему. И това трябваше да подскаже корицата. Дори ако се загледаме в политиката има всякакви хора – „зелени“, „червени“, „жълти“, „сини“, какви ли не. Историите са пред очите ни ежедневно, просто трябва да се вгледаш, да чуеш и да разкажеш.

В  книгата „Усмихнати сълзи“ също има част от хумора ти. Но тук фокусът е изцяло върху сатирата. Как реши да издадеш хумористичен сборник?

Подтикът да издам подобна книга е да събера на едно място разкази с леко закачлив хумор, който да не обижда. Доколкото виждам Бай Ганьо все още живее сред нас и това не бива да се изпуска. Това са нещата от живота, които ни съпътстват всеки един ден и се сблъскваме с тях навсякъде, независимо дали това е автобус или магазин. Точно на тези места „чувствителните“ уши на писателя „щипват“ по някоя случка, интересен разговор и ситуация. Писателят улавя тези неща и с усмивка ги пренася на листа под една или друга форма. На друг това може да не му се стори интересно, но на пишещия човек ще му направи впечатление и ще се възползва от момента да се вгледа по-дълбоко, да открие хумор и някаква лична човешка философия.

В твоя случай това е Гюро. Първата част от книгата е фокусирана върху истории за него. Кое те „гъделичка“ отвътре да хванеш химикала?

Историите идват внезапно, особено нещата, които ме шокират. И не мога да остана безразличен. По време на писане се забавлявам. Дори когато го чета след това изследвам процеса в мен и как съм стигнал до точно тази мисъл. Разказът е като кубче Рубик – започваш и не знаеш до къде ще стигнеш – завиваш, развиваш, докато най-края успееш да го сглобиш.

Коя е характерната черта на Гюро, която на теб ти прави най-силно впечатление?

В Гюро мен ме впечатлява скъперничеството. В ситуация Гюро и друг човек да намерят стотинка на пътя, за другия това може да не е от значение и може да отмине, то за Гюро това си е чиста далавера. Стотинка по стотинка, лев по лев и Гюро ще бъде на кеф. Той е хитрец по природа, не е човек който ще направи услуга на друг. За него всичко е бизнес и личен интерес.

Често към образа добавяш и местния диалект, това сякаш прави по-завършен и по-забавен самия образ. Това ли е целта?

В разказването си използвам и диалектни изрази – не за друго, а защото нашият край е толкова интересен, че не би трябвало да се изпускат тези находки. Те са забавни и добавят хумор. Има шарения и в езика, не само в характера. Това прави самия образ още по-реалистичен и комичен. Книгата е написана не да се подиграе на някой конкретно, а да се покажат истинските неща. Да има повод за усмивки в това трудно време на коронавирус. Би трябвало да останем хора, а не да пазим непрекъсната дистанция помежду си.