Анелия Балабанова
Васил Лазаров е от хората, които заслужава да познавате. И да сте благодарни на съдбата, че ви е срещнала с такива личности. Уникално и по същество противоречиво съчетание от поет, творец и бизнесмен. Къде е пресечната точка – ще се опитаме да разберем в следващите редове. А Васил Лазаров – собственик на магазини ВИЛАЗ, какъвто има и в Самоков, определено има какво да разкаже. За себе си, за професията си, за търсенията си, за всичко онова, което ни заобикаля. Как се съвместяват толкова различни неща. Важно ли е човек да определя и степенува правилно приоритетите си и може ли да избяга от самия себе си?
Предприемачът със самоковско потекло дава отговор на тези въпроси от първо лице. Ще видим Васил Лазаров и в ролята на своеобразен анализатор, който представя своята гледна точка върху икономическата обстановка в общината. Какво му дава сили и енергия да продължи? – подробностите в интервюто
Г-н Лазаров, хората, които Ви познават вероятно откриват уникално и доста нетрадиционно съчетание от творчество и предприемачески дух.
Така ли е и кое надделява – писателят или бизнесменът?
И за двете неща се изисква творчество, но има една особеност. За двадесет години управление на фирмата, възможностите за творчество в бизнеса се изчерпват. Процесите по управление на хора и финанси се канализират и когато се налучкат най-оптималните възможности, се стига до монотонност и рутинност. В сравнение с него, писателската дейност е с неограничени възможности и определено е по-интересна.
Как успявате да съчетавате двете неща и кое вземе превес?
Бизнесът е вид работа и като такава е по-скучна, но необходима дейност, с която се изкарва прехраната – на семейството ми и работниците във фирмата. Това е задължително и отговорно занимание. Обичайно за последните години я извършвам с лекота и в повечето случаи остава доста време за литературно творчество.
Трудно ли е да правиш бизнес в България и в частност Самоков?
Имате наблюдения върху икономическата обстановка в много населените места в страната. Кои са положителните примери и в кои насоки откривате слабости?
Обобщено казано, не е трудно да се прави бизнес в България. Това твърдение обаче е твърде условно и важи ако си изградил база. Трудното е да се правят нови инвестиции, а те са свързани с бюрократичната държавна и общинска администрация. За изграждане на фирмен строеж се изисква 2-3, а понякога и повече години подготовка на документи и ходене по мъките. Вземе ли се строителното разрешение, строежът се изпълнява за 6-7 месеца. Проблемите произхождат от това, че държавните и общински чиновници мислят в посока как да пречат и спират инвеститора, а не как да му съдействат. Затова няма инвестиции в страната и град Самоков. Който има излишни пари, вместо да ги инвестира, предпочита да ги държи на банка. Депозитите стигнаха 40 милиарда лева, въпреки, че лихвите по тях паднаха. Това е и причината за слабия разтеж на БВП и за устойчивия ръст на безработицата.
Защо предпочетохте Самоков за Вашия бизнес?
Защото съм роден в Самоков. Имам лични ангажименти в нашия град. В миналото имах търговски обекти в доста градове. После се наложи да затворя някои от тях, но този в Самоков остана.
Съжалявате ли или оценявате направения избор като правилно решение?
Не съжалявам, че съм отворил магазин в Самоков. Тук бизнес средата е много по-добра от други градове, като Дупница, Враца, Кюстендил, Видин и Монтана.
Ако трябва да определите с няколко думи – синоним на какво е ВИЛАЗ?
Винаги съм се стремял да бъде символ на най-оптимално съотношение качество-цена. През годините изчистихме стоките от некачествени стоки или такива с неоснователно висока цена.
Обречена кауза ли е развитието на икономиката в малките населени места.
В по-малките населени места не е лесно. Ако имате предвид Самоков, не споделям мнението, че е неправилно място за инвестиция. Градът има потенциал. Тук може да заработят няколко нови предприятия. Има инфраструктура, има работна ръка и не е далеч от столицата.
Как смятате, какво би направило райони като нашия привлекателени за инвестиции?
Както посочих вече, необходимо е да се промени отношението на общината към инвеститорите. Голяма роля за това трябва да имат общинския съвет и кмета. Вече има градове в страната, където парцелите за бъдещите инвеститори са подготвени – регулацията и инфраструктурата (асфалтов път, ток, вода, газ) е осигурена. Примерно в Пазарджик има такъв изграден парк и ако има инвеститор, той ще предпочете да инвестира там, а не в Самоков. Когато се появи стратегически инвеститор, е задължително да му се осигури акаунт-мениджър от общината, който да съдейства за максимално бързо осигуряване на разрешенията и стартиране дейността на предприятието.
.
Какви са предизвикателствата пред бизнеса към настоящия момент?
Винаги има резерви, от където можем да извличаме ползи и мисълта на всеки бизнесмен е насочена в тази посока. От по-глобална гледна точка големи възможности дават европрограмите. Наскоро научих, че неголяма фирма е назначила работник, който да се занимава с проучване и участие в европрограми и усвояване на евросредства. Масово се участва в програмите по заетостта, в резултат на което все повече намалява безработицата. Сега започват да излизат атрактивни програми за конкурентноспособност, енергийна ефективност, частно-публични партньорства, да не говорим за тези по заетостта. Предвиждам, че през следващите години това ще е мощен тласък за развитие на бизнеса и самоковските фирми е добре да се възползват от тях.
От къде черпите сили, енергия и вдъхновение, за да продължите по пътя, който сте поел?
Всеки се движи по коловозите на съдбата си. Работя умерено, не се претоварвам. Когато съм удовлетворен от полезността на работата, я върша с боговдъхновение и се радвам на резултатите от труда си. Никога не съм преследвал самоцелно финансовия резултат. По-трудно ще ми е ако нищо не правя. Не съм от хората, които предпочитат дългите почивки по курорти или просто да мързелуват. Не ги умея тия неща и за тях нямам енергия и вдъхновение.
Колко често идвате в Самоков и какви са Ви впечатленията?
Посещавам го често, защото всеки човек се чувства най-добре там, където се е родил. Наскоро четох един разказ, в който се казва, че човек спи най-сладко в родния дом. А градът, подобно на повечето големи населени места става все по-уреден и по-красив. Много ми харесва районът около спортната зала. Впечатляваща е гледката със спортни съоръжения, по които играе и тренира младежта. Центърът също се преобрази и става все по-красив. Дано тази тенденция продължи и набере скорост.
