Мариян Гребенчарски
Докога ще търпим нечии „геройства”!? Всичко в града се облагородява и подобрява, но разни вандалски прояви остават с приоритет пред това да опазим направеното. Защо? Нима хубавото в града трябва да бъде загрозено от хора, които явно просто избиват своите комплекси, рушейки!
Поводът за поредното възмущение са вандалските изцепки към стадион „Искър”.
Неотдавна бяха счупени над двеста от седалките на стадиона. Тези двеста места в момента стоят празни в пълното пространство на трибуните. Последното „геройство” е от съботния ден. В средата на терена е изкопана дупка, а части от оградата явно за заминали „по предназначение” към някой пункт за изкупуване на старо желязо.
Клубът е в тежко финансово състояние и с помощта на Община Самоков стадионът се поддържа на едно добро за българския футбол ниво. Обаче, съгласете се, че въпреки помощта от страна на Общината, не е по силите на ръководството многократно да се грижи за „поправката на нечии избити комплекси”, а и никой не е длъжен да плаща чуждите „геройства”.
Терените, които спомагат положителното развитие на града, би трябвало да будят у хората чувство на уважение и респект към труда на хората, които работят там и които се грижат за поддръжката на тези места.
Стадион „Искър” е от местата, на които целогодишно кипи живот. Тренировки. Мачове. Лагери. Подготовки.
Какво се случва днес, а и от известно време насам? Ставаме свидетели на унищожението на терен, който е много полезен за града ни.
Всяко лято в Самоков идват на подготовка отбори от А група. За последно базата на „Рилски спортист” бе използвана от ЦСКА София.
Смятам, с пълно право можем да попитаме, кому е нужно да унищожава с такава всеотдайност стадион „Искър”?!Ние, българите, доказахме, че сме първенци в разрушението на създаденото!
Заключението е, че ако имаше такава олимпийска дисциплина, бихме били олимпийски шампиони! Честито да ни е!
