*

merry christmas

happy

БизнесМестен бизнесОбществоРегионални

Валери Тодоров – управител на фирма „Василев и Тодоров”: „Ситуацията с кадрите е отчайваща”

  • 126
    Shares

Анелия Балабанова

„При нас огромният минус е, че се работи. Всеки ден от 7.30-17.30 се полага физически труд и като като чуят това хората се отказват. Или дойдат, пробват няколко дни и се откажат. Не им се работи” – с тези думи започва разказа си Валери Тодоров от фирма „Василев и Тодоров” ООД /Компир/. От около година предприятието има нова база, която се помещава в бившия МОЛ-Самоков, по пътя за София. В него работят около 55-60 човека. Как оцеляват днес малките и средни фирми? Видимо се усеща раздвижване в икономически аспект – по отношение на инвестициите и пазарите. За съвсем кратко време в града ни заработиха търговски обекти и бяха разкрити нови цехове – за производство на пелети и др. Глобалната криза, за която говорехме до преди няколко години е само мираж, лош кошмар, за който не искаме да си спомняме. Въпреки това и днес предприемачите продължават да срещат сериозни изпитания. Производството e това, което създава реален икономически ръст. В последно време бизнесът осезаемо се разраства и има нужда от работна ръка – квалифицирана и неквалифицирана, която да отговори адекватно на неговите нужди. Такава все по-трудно се намира. Според Валери Тодоров причината затова не се корени само и единствено в заплащането. Лансирането на традиционна за Самоков култура, каквато са картофите, носи със себе си възможности и перспективи. В същото време крие неподозирани трудности. Вижте подробностите.

Г-н Тодоров, „Компир” е малка до средна по мащаби фирма, която развива своята дейност в Самоков. Пред какви предизвикателства сте изправени?

Срещаните трудности са свързани основно с подбора на персонал. Имаме възможност за доста повече работа от това, което правим в момента. В даден момент сме принудени да стопираме плановете и намеренията си, защото няма отговорни хора, на които можем да разчитаме. За съжаление така стоят нещата при положение, че нашата работа не изисква кой знае каква квалификация.

Много ваши колеги са в същата патова ситуация. Каква е причината?

Масовото оправдание е,  че в България заплатите са ниски и затова никой не иска да работи, сравняват се със заплатите в Европа без да се отчитат размера на разходите там и стандарта на живот. Нека Ви дам пример – ако от утре увеличим заплатите двойно абсолютно нищо няма да се промени. Производството няма да стане нито повече като обем, нито пък по-качествено. Абсолютно всичко ще остане по същия начин. След три месеца отново всички ще са недоволни и това увеличение няма да доведе до нищо. Основната причина не е заплащането. Аз лично наблюдавам всякаква липса на мотивация в хората да се развиват, да си повишат квалификацията и респективно – доходите която не мога да си обясня. За чисто физическа работа е трудно да намериш хора независимо какво заплащане предлагаш. Да не говорим, че младите хора отсъстват напълно от пазара на труда. Ние сме давали десетки пъти възможност. Идва някое младо момче или момиче на 20 г. Започва на заплата, каквато получават служители при нас с дългогодишен опит. Даваме им изключителен шанс, толеранс и търпение – един, два месеца. И след това един ден просто решава и не идва, без да ни уведоми. Един-единствен случай имаме при нас някой да е напуснал с предупреждение. Напуска от следващия ден като дори си позволява да говори неистини след това. Като цяло тук хората станахме много негативни – не можеш да чуеш добра дума за никого без значение кой е и какво прави, изгуби се морала. Аз като работодател няма какво да направя за това. Чисто законово мога да си предизвикам огромни проблеми ако откажа да го освободя, ако спазя закона процедурата е тромава, свързана е с доста чисто проформа неща които за хората са смешни и в крайна сметка само бих си предизвикал проблеми.  В общи линии, понеже пазарът на труда е доста агресивен понякога хората получават по-добро предложение (често само на думи – реалността се оказва друга ), стават и си тръгват. Масово не се спазват условията описани в Кодекса на труда – предупреждения за напускане и т.н. от страна на служителите. Ако някой работодател си го позволи обратното, да освободи някой без предупреждение – ще си навлече огромни неприятности с властите, по презумция  работодателите в България са виновни винаги, за всичко и само те имат задължения.  Отнасяме се изключително добре към всички. Дори и към хора, които не го заслужават. Спазва се редовно заплащане на заплати, осигуровки, работно облекло,абсолютно всичко. По отношение условията на труд смея да твърдя, че предлагаме едни от най-добрите. Откакто се преместихме в новата база има всички необходими предпоставки един човек да идва на работа с удоволствие, да се чувства спокоен, сигурен.  Хората им е трудно да осъзнаят, че за получиш една работна заплата трябва да си я изработиш. Тя не зависи от моето лично желание и от това в какво настроение съм. Тя зависи от цифри, изчисления и свършената работа, срещу което трябва да има някаква стойност и тя да бъде заплатена. Стойността на труда е калкулирана в крайния продукт и крайния потребител трябва да я плати – ако е висока,няма да има продажби,съответно заплати,заетост и т.н.. На база на това се формира работната заплата. Едва ли утре някой ще плати 3 лв. за един хляб, защото понеже няма качествени пекари заплатите им са скочили на 3000 лв например – това е простичък пример и той важи за всичко което виждаме в магазина. Истинския работодател е потребителят, той генерира заплатите на всички ни.

 Има работа в последно време, но само до преди няколко години не беше така. Ще доведе ли това до отлив на качествени специалисти в определени сфери?

Качествените хора винаги са били на работа. Тях буквално трябва да ги откраднеш от някой,  което от друга страна не е колегиално. Например чувам че „Лидъл” в Самоков са в абсолютен патос. От техният опит в цяла Европа това е някакъв прецедент. Не могат да си намерят персонал в Самоков. Увеличиха първоначалните заплати против политиката на фирмата, защото нямат избор и въпреки това не могат да си намерят персонал. Принудени са да въртят всички стажанти от веригата и те да идват в Самоков, защото просто няма кой да работи. Когато тръгнаха да отварят „Лидъл”, при мен напуснаха няколко човека да ходят да работят там. Напуснаха от днес за утре. В момента нито един от тях не работи в супермаркета.

Друго, което наблюдавам е, че много малко хора се стремят да се развиват. Просто искат да си застанат някъде и да си работят нещо, по възможност без много зор. След това обаче коментират как толкова години са на една и съща заплата. Не поемеш ли ангажимент, не поемеш ли някаква отговорност, не тръгнеш ли да вършиш още нещо, няма как да се развиеш и да получиш повече. Ситуацията е отчайваща. Вече три години не можем да пуснем продукт, за който сме закупили машина, има опаковка, дизайн. Технологиите напредват и неизбежно във времето ще се появят други такива продукти. Става въпрос за инвестиция от 150 хил. лв която не работи. И не можем да пуснем въпросния продукт, защото ни трябва отговорни хора. Няма сфера, в която да не срещат подобни проблеми. Срещу нас на автомивката търсят човек вече трета година. Започват и след три или пет дни заминават – едва ли това е най-лошата работа на света. Примерите са десетки от всички сфери – дали навсякъде условията и заплащането е мизерно.

Голям фактор в нашия град са и малцинствата. Те тотално не участват в пазара на труда. Трето поколение излиза на пазара на труда които нямат никакви трудови навици . Тези хора съвсем съзнателно от деца са израснали  без да знаят какво е полиция, ред, дисциплина.Съвсем чистосърдечно не осъзнават защо трябва да идват навреме на работа,защо трябва да се спазва някакъв трудов ред,йерархия,стандарти.

Много големи проблеми срещаме и с болничните, които се издават абсолютно безконтролно – в последно време те са средство за разплата, получават се съвсем лесно дори от лекарските комисии, за дълги периоди и това разрушава всякакъв график, планове и работно време. Не съществува механизъм за проверка на болничните – просто срещаш „болните“ хора из града във видимо добро здраве и нищо не можеш да направиш. Качествените хора липсват абсолютно навсякъде, независимо в кой град – те са оценени, заплатени. Останалите не искат да работят. Аз лично не виждам изход – за неработа няма кой да плати.

Според колеги – изходът е внос на работна ръка отвън, които ще получават дори повече, но ще работят повече. Както ние в чужбина – най-добрите работници сме българите.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Loading...
Close
Close