Анелия Балабанова
От две години самоковският дует „Рилско цвете” жъне успехи на музикалните сцени. Анна Вучова и Валентин Андреев са чести гости на благотворителни концерти и събори в цяла Югозападна България. Едно от безспорните достижения е участието им в „Пирин фолк 2019” – Сандански с песента „Родна стряха” по музика и текст на Свобода Даскалова и аранжимент на Цветан Митев, която получи наградата на телевизионните зрители. Амбициите на двамата талантливи изпълнители не спират дотук и погледите им са насочени напред в бъдещето. С нежната половинка от дуета – Ани вече сме ви срещали. В следващите редове предлагаме вълнуващ разговор с Валентин Андреев за песента като осъзнат избор и път в живота. Той е роден е в Говедарци. Любовта към народното пеене наследява от своя баща – солист от мъжка фолклорна група, печелила многократно отличия. Валентин е работил като ръководител на танцов състав „Рилски ритми” в Говедарци. Танцувал е за кратко и в ансамбъл „Чинари”. Не крие предпочитанията си към песните от македонската фолклорна област, които с удоволствие изпълнява. Изявявал се е както индивидуално, така и като част от „Рилско цвете”. „В дуета е доста по-лесно, защото човек се отпуска. В повечето случаи има някаква закачка на сцената, зависи от песента. Сложното е гласовете да се напаснат” – признава той. Ето какво сподели още изпълнителят на „Майки ангели”.
Кога разцъфна „Рилското цвете” и на бял свят се появи дуетът Анна Вучова – Валентин Андреев?
Вече втора година сме заедно с Ани. Инициативата беше моя. Много се колебаехме как да бъде името и решихме да се казва „Рилско цвете”. Започнахме с първата песен – „Пустият мерак”. Преди Нова година направихме по една самостоятелна песен – „Сърце от злато” и „Не сме безсмъртни”, които доста добре се приеха от публиката. Освен екипа са важни и средствата, защото дават сигурност на изпълнителя. Друго е да имаш някой зад гърба си и той да те бутне, за да тръгнат нещата. От миналата година имаме подкрепата на Христо Крушарски като спонсор и сме изключително благодарни.
Навсякъде споменавате Говедарци – това ли е мястото, което носите дълбоко в сърцето?
Родом съм оттам. Там е бащиното ми огнище и моят роден дом. Там записах и първата си песен – „Майки ангели”. Вече ни знаят и започнаха да ни канят на участия. Стремим се не само в Самоковско, но и на други места да ходим. Като цяло е доста хубав край, но хората трябва да променят малко манталитета си
В кой момент песента стана част от живота Ви – Вие ли избрахте нея или тя Вас?
От малък пея, сигурно съм бил първи или втори клас. Имах една учителка в Говедарци, която за съжаление вече не е между нас – г-жа Тренчева. Тя ме подтикна към музиката и започна да ми дава песни за разучаване – родопски, македонски. Заслугата е и нейна, защото беше първият човек, който ме насърчи да пея. Преди това играех само народни танци.
Благотворителността е неизменна част от сценичните изяви на „Рилско цвете”. Какво Ви провокира да се включвате в инициативите, които се организират?
Обичаме да помагаме на хора, които се нуждаят от помощ. Това е хубаво дело – да подадеш ръка на някого, който не може сам да се справи. Иска ми се повече от нас да го правят.
Какво планирате за бъдещето?
Подготвяме още две нови песни, които са авторски и дуетни. Ако имаме късмет отново ще се явим на „Пирин фолк”. Живот и здраве плановете са ни в средата на лятото или началото на есента да издадем първи самостоятелен албум, който ще включва 11 песни – индивидуални и дуетни.Те са само народни с изключение на една – „Охридското езеро”, която е направена с нов аранжимент и също ще бъде включена към албума.
В последно време се появиха много музикални формати. Блазни ли Ви това и виждате ли се в тази светлина един ден?
Ходил съм на прослушвания в „Гласът на България” и „България търси талант”. За съжаление в тези музикални формати има и доста нагласени неща. Минах първият етап в „Гласът на България” и трябваше да се явя в кастинга на тъмно обаче се разболях и се отказах. От тогава вече не ходя на участия в такива предавания и като цяло не държа на тях. Българите сме талантливи, но човек не работи ли за да го развива, талантът умира.
В последно време хората се връщат към корените си – с носиите, с фолклорните събори. Радва ли Ви това?
Хубаво е, че традициите от едно време се връщат, защото ние сме българи. Като такива е важно да можем и съхраним националната си идентичност. Непрекъснато излизат нови неща, но хората постепенно се връщат и към позабравените обичаи от миналото. Има много фолклорни събори, какъвто е и „Дар от природата” в Говедарци – в Банско, Разлог. Това са фестивали, които подтикват по-младите към песните, танците и събират доста хора на едно място. Дано да ги има и в бъдеще.
Как виждате пътя си оттук-натам, свързан с музиката или нещо съвсем различно?
Аз съм си мечтал да се занимавам с музика. Да стъпя на голямата сцена на „Пирин фолк” и не само там. Да радвам хората с нашите песни. Не мисля да се отказвам, защото тепърва прохождаме като дует. Не само един, доста албуми трябва да направим, за да радваме хората. Музиката е нашия живота – както моя, така и на Ани. Няма как да се откажем.
Не се отказвате, но имате ли желание да предадете това, което знаете и можете на хора след Вас?
Да, в момента се подготвя танцов състав, който ще бъде с нас на участия. Подобно на Николина Чакърдъкова. Пролетта мислим да направим детска вокална група в Говедарци, а отделно и мъжка фолклорна група.
Бихте ли направили компромис с музиката и песните, които изпълнявате в името на комерсиалното?
Почти съм израсъл с Николина Чакърдъкова, Гуна Иванова, Росица Пейчева. От Пиринския /Македонски/ и Родопския край са ми любимите песни. Изпълняваме и шопски песни, но те са по-твърди като изказ и звучене. Автентичният фолклор е изключително красив, стига да можеш да си го пееш и да ти легне на сърцето, защото е труден. Като дует залагаме на авторските песни и държим да сме различни – както с облеклата, така и с песните. Досега сме работили изключително успешно с Огнян Димитров от Димитровград, с Ангел Евтимов. Дано и в бъдеще по пътя си да срещаме такива хора.
