Анелия Балабанова
Неспокойният творчески дух на Владимир Кабрански продължава да търси своето убежище. След своите „Разказани приказки и приказни разкази”, сборника с разкази „Страната на фантазиите”, романите „Кланица” и „Старецът и песента”, миналата година той зарадва най-малките с „Ема и жълтото коте” – подарък за децата на Самоков. Няколко месеца след това на бял свят се появява и дебютната му стихосбирка – „И когато имаш…”, която беше официално представена на 5-ти април в Общинската библиотека. Тя се оказа приятна изненада за самоковските почитатели на поезията. „Имах и имам респект към поезията. Вярвах и вярвам, че тя не е само рима. Не е и рисунка с думи. Един истински стих е рисунка със сърцето” – споделя авторът.
Първите си поетични опити прави още като дете, но заради присъщата му колебливост и желание за перфекционизъм те така и не виждат бял свят. Остават там някъде…, закътани в малката синя тетрадка с редове. Времето обаче не успява да прекърши поетичния порив на сърцето и душата. „С годините стиховете се увеличиха. Идваха внезапно, неканени и недодялани, но идваха от сърцето. Идват рядко и все още не ги възприемам, като нещо, което е стойностно за друг освен за мен”- споделя откровено Владимир Кабрански. Зинаида Хаджимитова и Христо Христов се оказват двигателя, водещ до появата на дебютната му стихосбирка „И когато имаш…”. Влади е роден поет. Умело борави с поетическите условности на метафорите, сравненията… Всеки поет в своето призвание е…самотен. И поезията е самотно занимание. Трудно се намира себеподобен” – категоричен беше Христо Христов като добави, че стиховете на Вл. Кабрански са трогателно откровени, интелигентни.
Различни ли са нещата когато имаш и когато нямаш? Със сигурност. Именно подобни въпроси и отговори прозират в направените поетични откровения. „Когато нищо нямаш, малко искаш. Ако животът ти е черен и сивото е цвят” , ще възкликне авторът. За Владимир Кабрански те са свързани най-вече с надеждата, мечтата, а може би и вярата. По професия той е инженер-технолог, но химията, макар и в един по-друг смисъл намира своето сполучливо отражение в подбора на думите. „Първите ми опити в писането бяха през 2009 г. Тогава създадох личния си блог. Името му е „Нямам идея” – тетрадка за упражнения. В началото наистина нямах идея, но с времето в тази тетрадка се родиха много разкази и призказки” – припомня Владимир Кабрански. Към тях вече могат да се добавят и поетичните му създания, които са далеч от обикновеното стихоплетство. „Не спирай да търсиш и да ни изненадваш”, пожела библиотекарят Мирослава Мирчева в края на срещата. Събитието постави началото на проявите в Маратона на четенето, който в Общинската библиотека „Паисий Хилендарски” се отбелязва вече повече от 10 години.
