Мария Галчева
Защо според Вас хората емигрират?
Защото е напълно естествено хората да се местят, да пътешестват, да се заселват в други страни и дори в други краища на света. Колко много българи, наред с други европейци – холандци, германци, скандинавци, англичани, италианци и т.н., са се заселвали временно или завинаги в Америка, например. На кораба “Титаник “ също е имало българи.
Да, но днес сякаш се гледа с лошо око на емиграцията?
Не мисля, че някъде по света се гледа с лошо око на емиграцията, освен в тоталитарните държави. Както робовладелците са смятали за престъпници своите роби, които се стремят към свободата, така (да си спомним „Чичо Томовата колиба”) и в СССР и поробените от него източноевропейски държави бе изкован образът на емигранта като предател, враг, родоотстъпник.
Но това е обяснимо – това бяха потиснически режими. На тях им трябваха роби и затова тези, които се стремяха към свободата бяха наричани престъпници, бяха хвърляни в затвора и дори убивани, защото „мислели да бягат”. Самата дума „бягство” говори достатъчно. Човек бяга от затвор или от концлагер. В нормалните държави човек се движи свободно и никой не го спира да пътешества, да се засели временно или постоянно някъде другаде – било поради авантюризъм, било от професионален интерес,било поради любов.
А Вие кога и как решихте да заминете?
Аз напуснах България през 1992 година, следвайки любовта си към човека, който по-късно стана баща на вече порасналата ни дъщеря. За зло или за добро след известно време се разделихме. Няколко години по-късно се запознах със сегашния си съпруг и сега заедно се радваме на нашето общо дете. Живеем заедно с дъщеря ми от първия брак, която много се радва на сестричката си и ми помага в отглеждането. Децата на мъжа ми от неговия предишен брак също живеят у нас през голяма част от времето и също много се радват на новия член на семейството. Често пътуваме и летуваме всички заедно и е много весело. За късмет децата ни от предишните ни бракове са горе-долу на една възраст и се разбират чудесно.
Как изглеждат България и Самоков от дистанция?
Дистанция вече няма, хзащото благодарение на интернет, вече може безпрепятствено да следим какво става у нас. И то да го следим със същата интензивност, с каквото го следят и българите в България. Освен това често си идваме в България, вкл. с децата на съпруга ми от предишния му брак. Самоков е в сърцето ми и мисля, че съм предала тази любов и на семейството си и на приятелите си от Холандия. Това не значи, че не ме дразнят много неща.
Има ли промени според Вас?
Разбира се. От 1989 много неща се промениха в България и повечето за добро. Нека да си спомним, че преди не можехме да пътуваме свободно, нито да казваме какво мислим, че бяхме лишени от всякакви права, че в магазините нямаше нищо, че за най-елементарни неща като тоалетна хартия ни трябваха „връзки”. Да не говорим за всекидневните „опашки”, за униженията.
Да, но и демокрацията не се оказа това, за което мечтаехме.
В България няма демокрация, а имитация на демокрация. Демокрацията у нас се спъва от бившата комунистическата номенклатура и репресивните органи на БКП, които осъществяват един криминален преход.
За жалост манталитет бавно се променя, а в атмосфера на политическо безсрамие и лъжи, хората трудно се ориентират кой какво представлява и често са мамени да гласуват за политици, които не би трябвало да представляват една прилична държава. Човек може да умре от срам, като прочете за пиянските скандали на народния представител Волен Сидеров, който дори бе арестуван от германската полиция след като изправи и пътниците, и екипажа на един самолет на нокти.
За приспособяването си човек изразходва много усилия, с какво обаче не можахте да свикнете там?
Човек лесно свиква на по-добро и честно казано не се сещам за нещо, с което да не съм свикнала. Освен може би с лошото време, което обаче отдавна не ми прави впечатление. В началото много ми липсваха планините, но понеже живеехме на място с много зеленина, това компенсираше донякъде тъгата ми по Боровец. Носталгията ми към родината, към близките ми и приятелите там заглъхна с появата на интернет, който позволява общуване в реално време и особено с появата на първото ми дете, с радостите и грижите около него.
Освен това имах удоволствието да отбележа колко лесно се гледат деца в Холандия за разлика от България, където освен липсата на средства, има и много други дефицити.Най-вече в отношенията между хората.
Що се отнася до усилията, те бяха насочени към това да науча добре езика.
За какви хора ни мислят чужденците, когато сме на тяхна територия?
Е, когато сме на тяхна територия ние сме чужденците, а не те. Но аз никога не съм се чувствала чужденка в Холандия, защото хората тук са свикнали с чужденци и това не им прави впечатление. Преценяват те не според това откъде си дошъл, а що за човек си ти самият.
Иначе това, което се знае за България е, че е най-бедната страна в ЕС, че хората са сърдечни, че са пострадали от комунистическия режим и че трудно се измъкват от хватката на Големия брат, защото са зависими в енергийно отношение от Русия. А монополът в енергетиката е опасно нещо, защото на студ и на тъмно не се седи. Това ще позволява на Русия и в бъдеще да шантажира България и да използва петата си колона у нас, за да постави независимостта на страната ни под въпрос. Рискът е огромен и е жалко, че толкова малко българи съзират тази опасност.
Мислили ли сте някога за връщане обратно?
Много българи мислят за това. На човек му е по-приятно у дома. България е една от най-красивите страни в Европа с невероятно многообразна природа, която за съжаление безотговорни типове продължават да се опитват да съсипят безвъзвратно от едната алчност.
Но за да се върне човек, той има нужда от гаранции за сигурност, спазване на законите, справедливост и спокойствие.
Навремето имах амбиции да инвестирам, за да помогна малко на родния си град, даже създадох според скромните си възможности 3-4 работни места. Но след няколко години ходене по мъките и ядове с бюрокрацията, корупцията на местно и централно ниво, бях принудена да се откажа, въпреки упоритостта си.
За съжаление България не предлага добри условия дори за тези българи, които биха се върнали да си харчат спечелените на Запад пенсии у дома. Сравнете здравеопазването в Европа с това в България и ще видите какъв риск е човек да реши да се върне в България. Да не говорим за престъпността и лошото отношение към възрастните хора.
Кой е най-силният аргумент в полза на България пред света и кой е най-слабият?
България има много неща, с които може да се гордее. Например, с това, че когато цяла Европа клекна пред Хитлер само България отказа да депортира своите евреи и така спаси 50 хиляди човешки живота.
България може да се гордее с някогашните си политици, с толерантността на народа си, с изключителната си флора и фауна, с много неща.
Не може обаче да се гордее с позорното наследство от насила наложената съветизация и последствията от нея – с корупцията, с бюрокрацията, с организираната престъпност, с липсата на морал у днешните политици.
