Последните няколко дни бяха изпъстрени с емоция за всички любители на волейбола, а и не само. Националният тим на България участва на Европейското първенство в Полша и Дания. След като постигнаха само една победа в своята група (срешу Чехия), Лъвовете заеха третото място в групата. Това им даде шанс да играят на плейоф срещу отбора на домакиниките от Полша. Съперник, който никак не е лесен, особено когато го подкрепя една от най-добрите публики, но не и по-добра от нашата. 
Българите излязоха на терена твърдо решени да преодолеят неудобния съперник и да продължат напред. В първите два гейма, обаче, това не се получаваше. Дружина полска поведе с 2:0 и всичко изглеждаше загубено, но не и за на нашите Юнаци. Мощните атаки на Соколов нямаха спиране, блокадата ни се включи, а сервисът бе значително по-добър. Българите взеха третия гейм убедително (20:25), в четвъртия не бе толкова лесно, но те не се провалиха. Така резултатът бе изравнен и само 15 точки деляха един от двата отбора от четвъртфиналния мач.
Направихме го на Олимпиадата през 2012, направихме го в групите на Световната лига, можем ли отново да отстраним Полша и то в собствената им зала? Това се питаха всички. Отговорът бе повече от добър. Лъвовете се справиха блестящо и накараха цялата зала да замълчи, само едни 50 човека продължаваха да викат и веят гордо знамената – това бе нашата агитка.
След невероятната победа еуфорията у всеки един играч бе толкова голяма, че малко от тях са спали, въпреки че на следващия ден ги очакваше друг, може би още по-тежък сблъсък – с Германия. Отборът, който стана първи в нашата група без загуба и само два загубени гейма и то от българския тим.
Всички погледи бяха вперени в момчетата на Камило Плачи, ще успеят ли да се преборят и да достигнат до полуфинал, да бъдат от най-добрите 4 в Европа.
В началото на мача Лъвовете изглежда бяха забравили предходния тежък ден. Забиваха топка след топка, като дори поведоха с 5 точки. За жалост нещо се случи, нашите допуснаха Германия да изравни, а след няколко спасени сетбола и да поведе в резултата. Студена воля обля всички фенове. Възможно ли е след фантастичната победа над Полша да отпаднем от Германия.
Вторият гейм ни показа, че силите са изравнени. Въпреки че бяха почивали 2 дена, германците не успяха да направят голяма разлика, а в края на гейма Виктор Йосифов помогна по най-добрия начин, отбелязвайки два аса. Това даде импулс на отбора и въпреки последвалото изравняване, нашите не се предадоха и спечелиха гейма при 25:27.
В третия гейм отново немският тим водеше в резултата, но в края на гейма този път Цветан Соколов отбеляза две директни точки, за да покаже, че Лъвовете не искат да се прибират у дома. Няколко добри атаки и геймовете вече бяха в полза на България (1:2).
Четвъртият гейм бе инфарктен. Двата отбора играеха точка за точка, но след след 16:16 нашите поведоха с 2 точки. След това увеличиха разликата на 3, а на сервис застана Николай Пенчев, който затрудни максимално немското посрещане и дори направи директна точка, така в края на гейма нашите имаха 7 точки преднина и всичко бе решено. При 17:24 германците се опитаха да направят нещо, но не успяха, а Николай Николов приключи страданията им и затвори гейма при 20:25.
Колко прекрасно бе в този момент да видиш как огромни мъже се радват като малки деца. Дори зад екрана се усещаше тяхната емоция. В този момент нямаше по-щастливи от волейболистите и техните фенове. Момчетата извървяха пътя до Копенхаген, а до мач за благородните медали остава само една пречка, наречена Италия. „Адзурите“ ни спряха на Олимпиадата в Лондон и на Световната лига, а сега е време за отмъщение.
Браво, Лъвове и благодаря от името на всички фенове! Цяла България ви подкрепя и вика за вас. Време е да покажете на високомерните италианци, че България може всичко – ще го видим в неделя на финала.
Успех!
