Самоков 365
Развитието на Боровец и територията на т.нар. „Златен триъгълник” придоби нова актуалност около раздвижването във връзка с обявения Международен архитектурен конкурс за нов център. Той трябваше да даде отговор на въпроса как ще изглежда пространството в сърцето на курорта и по мнението на специалистите и членовете на журито почти на 100% е изпълнил тази своя цел. След две обществени обсъждания – в София и Самоков най-накрая има избран проект – на екип от Великобритания. Това стана в неделя /28-и януари/ когато журито се събра в „Арена” – Самоков, за да отличи най-добрите предложения. За участие в конкурса имаше подадени 40 проекта от 17 страни. Журито с председател арх. Ваня Серафимова – управляващ партньор в Серафимов студио имаше за задача да избере най-подходящото архитектурното решение. В състава му бяха включени още арх. Рита Юстенсен – директор на отдел „Планиране и архитектура” на общинската компания By&Havn в Копенхаген, арх. Павел Янчев – Art & Build в Брюксел, доц.д-р Йорданка Кандулкова – преподавател по културно наследство в УАСГ, Мариус Муве – съосновател на Осло Ателие /Норвегия/, също така главният архитект Надежда Клинчева и секретарят Ангелина Вангелова като представители на Община Самоков.
Изборът беше предшестван от още едно представяне в „Generator” – София, съчетано с лекция, изнесена от Рита Юстенсен. „С обявяването на този конкурс ние мислим за бъдещето на курорта”. – коментира кметът Вл. Георгиев. Не на това мнение обаче бяха присъстващите собственици на обекти, които също взеха отношение по темата. Проф. Тодор Кулев определи територията в курорта като един саморазвил се организъм и попита с какво ще бъде заменен ако изчезне. Какво ще стане с обектите, от които прехранваме семействата си? Ще ни вземете в Копенхаген ли? – попита Яшар Демирев Рита Юстенсен. От разясненията, които направиха специалистите стана ясно, че идеята на конкурса е да гарантира развитие и устойчивост. Не на това мнение се оказаха собствениците на къщички, които също бяха сред присъстващите.
След като изборът стана факт, възложителите в лицето на Община Самоков бяха категорични, че той е изпълнил в голяма степен много от задачите. „Урежда доста от проблемите на курорта като цяло, а не само концентрирани в територията на „Златния триъгълник”. Част от тях са свързани с канализирането на потока от хора и автомобили. „Един от плюсовете е възможността за етапна реализация” – коментира кметът Вл. Георгиев. Реализацията му ще струва около 29 млн. лв.. Като цяло проектите са представяли широк спектър от идеи за развитие на територията, но не всички са отговаряли на първоначалните очаквания. Арх. Клинчева коментира, че част от тях са залагали на високи единни обеми, които късат връзката между човекопотока и гората. С поставеното задание не се търсят нови хотели и презострояване. По думите й втората група са били по-съобразени с човешкия мащаб – тип къщички, наподобяващи баварски или алпийски стил и свързани посредством топли връзки с околното пространство. Не това обаче е което се търси и би осъвременило визията на Боровец. Всички членове на журито единодушно и независимо един от друг се обединиха от мнението, че виждането на проектанския екип от Великобритания осмисля най-добре пространствената територия. „Доволна съм и съм спокойна, че избрахме проект с вярната концепция за развитието на Боровец. Има изключително правилна структура и отговаря в най-голяма степен на заданието” – обясни още арх. Клинчева. Предстои провеждането на публично заседание, на което ще поканен и спечелилият екип от английското архитектурно бюро. „С този проект показваме, че имаме отношение към природата” – заяви на свой ред кметът Георгиев. Не на това мнение са собствениците на обекти в Боровец, които разбираемо се притесняват за своето препитание.
В контекста на раздвижването около Боровец трябва да се отбележат някои важни неща. По всичко личи, че е назряло времето нещо мащабно да се случи в курорта, след отбелязването на 120-годишнината и непрекъснатия шум, който се вдига около Банско. Във втория случай става въпрос за държавна политика, което не пречи най-стария зимен курорт в страната да върви по своя път. Най-логично е идеите и намеренията за бъдещо развитие да гравитират около миналото и вижданията за една по-съвременна визия. Стигаме и до щикотливия въпрос за мястото на къщичките. Доста хора биха споделили мнението, че подобни обекти нямат място в един европейски курорт. Те са един своеобразен български прецедент. През годините никой не се наема да изясни законовата регламентация на обектите. Това от своя страна стопира каквито и да било инвестиционни намерения на наемателите. В голямата си част това са самоковци, което внася социален оттенък на цялостната ситуация. Факт е обаче, че съществуването им на база анекси, който се гласуват ежегодно от ОбС- Самоков не може да продължава до безкрай. Това не означава непременно хората, които си изкарват хляба от тях да загубят препитанието си.
Погледнато от тази страна този проект вероятно предоставя възможност за по-дългосрочни решения, свързани с развитието на Боровец. Надеждите и очакванията са решенията да са в полза на самоковци. Дали това ще стане, времето ще покаже. Истината е, че стане ли дума на най-стария зимен център в България първото, което изплува на повърхността е стратегия за неговото дългосрочно развитие. Такава липсва. Като крачка към това може да се тълкува първият етап от реализацията на ВиК проекта, а следващата стъпка изборът на архитектурен проект. Важно е все от някъде да се тръгне и това начало да е извън точката на замръзване, на която ни закотви не състоялият се проект „Супер Боровец”.
